Не беше прав Великия комбинатор, когато разправяше, че да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и нещо да се работи. Замислете се само колко хора изкараха до пенсия, без да правят нищо друго. Имахме си и министър-председател, който говореше с руски акцент, за да не се усъмним в огромната му обич към Москва. Имахме си и поет, който написа в одата си за СССР – „За тебе е моята ода/ за тебе е моята песен/ за тебе – днес и завинаги…“
Същата тази професия се практикува и днес, само че с обратен знак – омразата. Да мразиш „съветската власт“ вече е основен поминък на отделни лица и цели трудови колективи, което си личи по следната случка:
В ранните часове на 14 април служители на МВР задържаха Манол Глишев и Кирил Чуканов, все изявени участници в окупацията на Софийския университет през 2013 г. Този път ранобудните студенти, които са над 30-годишни, надраскаха „Лустрация“ и „Демонтаж“ върху Паметника на съветската армия. Самият Глишев по-късно се похвали: „С Кирил Чуканов имахме късмета да се видим пред гнусния паметник на съветската армия-окупаторка, когато тъкмо бях завършил два малки надписа там (а именно „лустрация“ и „демонтаж“, изпълнени грозно, но все пак в цветовете на украинския флаг като израз на възмущение и от съществуването на паметника на лъжата, и от руската агресия в Украйна). Любувахме се на резултата, когато полицаи Илчев, Глухарски, Виячев и още неколцина служители от Първо РУ ни арестуваха. Основанието за ареста ни беше съобщено от разследващ полицай Недев – за „увреждане на чужда собственост“ по чл. 216 от НПК.“
Докато Глишев и Чуканов все още бяха в ареста, журналистът Иво Инджев пъргаво написа в блога си дописка със заглавие „МВР отново арестува български патриоти по заявка на Петата колона“. В нея се казваше, че за вътрешното министерство е по-важна поръчката на руското посолство за преследване на българите, заявяващи политическата си позиция върху имперския знак на съветското господство над България – МОЧА (Монумент на Окупационната Червена Армия).