Продължение на интервюто с летеца-космонавт Александър Александров, генерал-майор, герой на България и герой на СССР.
– Само политическо ли е наистина споразумението с Полша за ремонта на двигателите на „МИГ-29“?
– Смятах да си замълча, но разгърнатата медийна кампания от последните дни ме провокира да дам отговор и на този въпрос. Съгласно Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31.07.2014г., член 2, ал.4 забраните не се отнасят за „предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза“. Ето защо са спекулативни твърденията на един юрист, че съгласно този документ ние нямаме право да продължим да си поддържаме „МиГ-29″, използвайки услугите на производителя РСК“МиГ“. Неподдържайки техниката, с която разполагаме, ние нарушаваме изискванията на НАТО всяка страна да поддържа боеготовността си, като с това да допринася за колективната сигурност.
Продължавам с „политическото“ решение за ремонта на двигателите. Само ще кажа накратко сегашната и бъдещата схеми, а всеки сам да прецени.
До сега МО е работило директно с руския поизводител на изтребителите „МиГ-29″, а именно с РСК“МиГ“, която е 100% държавна фирма. Договорите бяха сключвани след договаряне по заявки от МО.
Полската схема обаче, е „по-елегантна“. Там стои частна полска фирма, която има сключен договор с РСК“МиГ“ и съответно с полските авиоремонтни заводи, които също са частни и получават поръчките си от МО на Полша. Така при поляците е „прекъсната“ зависимостта от Русия, и в която схема се включваме и ние с подписването на Споразумението. Само че схемата ще продължи да работи не само за ремонта на двигателите, а и както видяхме от изказвания от ръководството на ВВС и МО се планира ново Споразумение за доставката на блокове, агрегати и всички други необходими резервни части. Така частни фирми ще ни правят доставките. А този, който трябва да носи отговорност, с ратифицирането на „Споразумението“ от народното събрание се измъква от нея.
В Словакия нещата са чисти, защото те са на тъй нареченото „абонаментно обслужване“ от РСК“МиГ“ при което фирмата-производител се грижи за боеспособността на самолетния парк и не се занимават с такива схеми.
Между другото, в полските ВВС има силни бружения, тъй като те имат нужда от много двигатели, но вече експлоатират няколко от най-новите двигатели за „МиГ-29″, от които са във възторг и искат при ново закупуване да им бъдат доставени именно от тях. Проблемът е, че тях полските заводи не могат да ги пипнат, защото нямат абсолютно никаква документация за тях. А лобито на заводите в МО на Полша е толкова силно, че естествено „новите двигатели“, които се купуват за ВВС са пак стари, за да се дава работа на тези заводи. Лошото е, че части от тях има вероятност да попаднат и в нашите двигатели.
Малко отклонение по повод манипулациите. Тревожен момент е, че отваряйки сайта на МО в отговора на въпроса на народния представител Велизар Енчев е написано, че относно информацията: „ако българските изтребители бъдат ремонтирани от Полша, руската страна ще снеме от тях отговорността за по-нататъшната им експлоатация“, „в МО не са постъпвали никакви официални документи, които да я потвърждават“. Смятам, че манипулация на медиите си тече, но е недопустимо това да става и по отношение на народните ни избраници.
Тук вече официално, не само в пресата, се отрича за полученото на 09.07.2015г. по дипломатически път чрез военното ни аташе в Москва писмо до Министъра на отбраната от Федералната служба за военнотехническо сътрудничество на Русия, която е най-висшестоящия орган на страната в тази област, касаещо липсата на лиценз на полската страна, различния обем на ремонта в Русия и Полша, безопасността на полетите в случай на полска намеса в двигателите и снемане на отговорността на Русия за експлоатацията на самолетите ни в този случай, а също и готовност за продължаване на сътрудничеството по поддръжката им. Именно това писмо, за получаването на което постоянно се отрича от МО, беше и поводът за изпращане на ново такова, но от генералния директор на РСК“МиГ“ до Председателя на Комисията по отбрана в НС (с очакване пак да стигне до министъра, но не директно), знаейки, че пристигайки в деловодството на Народното събрание няма как да бъде скрито. Тук искам и официално да се извиня на ген. Михо Михов за причиненото му неудобство във връзка с получаването на това писмо, тъй като беше оплют за това, а то за него беше също изненада. Но знаейки, че всички военни пилоти ги боли за състоянието на оцелялата повече от 100 години българска военна авиация и в името на запазването и бяхме принудени да предприемем тази стъпка, след многократното отричане за съществуването на първото писмо, тъй като беше редно информацията да достигне до ръководството на страната, което да понесе в бъдеще отговорността за решенията си. Тук въпросите не са търговски, а касаят безопасността на полетите. В горецитирания отговор до г-н Енчев е написано буквално: „Имайте предвид, че отговорността за експлоатацията на българските самолети „МиГ-29″ винаги е била и си остава отговорност единствено и само на собственика – българската държава чрез юридическото лице, в чието управление са“. До сега обаче все се намираше решение, а от тук нататък как точно МО ще носи моралната и физическа отговорност за живота на летците? С какви пари се измерва техния живот?
В заключение пак ще се отклоня, но забелязвам нещо странно. Поведението на нашата страна спрямо санкциите към Русия и поведението на великите сили пак спрямо Русия. Космическата област я пропускам, тъй като там няма санкции, понеже без Русия никой не може да лети в космоса към международната космическа станция. Но защо и в другите сфери? И защо инициаторите на санкциите, т.е. големите като САЩ и Германия не ги спазват, а само ние – послушковците? Ще дам само по един-два примера за двете страни. През септември (още преди речта на В. Путин пред ООН) американската фирма „Wabtec Corporation“ сключи с руската вагонна компания 10 годишен договор за доставка на американския пазар на 1 милион железопътни талиги (върху които се поставят вагоните), като им предоставят конструкторската документация и лиценз за това производство, съгласно американските стандарти. На 04 септември „Volkswagen“ откри в Русия завод за производство на бензинови двигатели със среден капацитет 150 хиляди двигателя годишно. Двигателите ще бъдат изработвани изцяло с руски материали и части. Ден по-рано и „Ford“ откри завод за производство на двигатели, близо до единия от трите автомобилни завода на Форд в Русия. Инвестицията е за 275 милиона долара. Това са само една нищожна част от инвестициите в Русия през втората половина на 2015г.. Западните информационни агенции отбелязват значително увеличаване на стокооборота между САЩ и Русия след въвеждане на санкциите. Дали не е време да се замислим и ние за интересите на България?
И между другото, във връзка с предстоящите избори, много ми се иска някога да мога да гласувам за кандидат за кмет, който би сключил договор за подобна като икономически ефект инвестиция, а именно като тази от градската програма на Москва: инвеститор на проекта за 5 милиарда рубли (около 67 милиона евро) е немската фирма WTE Wassertechnik Gmbh в завод за производство на 5 хиляди тона годишно натриев хипохлорид – безопасен реагент за очистване на водата. В бъдеще заводът може да произвежда и друга продукция. Открити са нови работни места. След възвръщане на инвестицията 100% от акциите на акционерното дружество ще бъдат предадени в собственост на града.