- Българската и руската духовност в сътрудничеството между
българската и руската православни църкви.
1.1. Ролята на българската църква и български духовници за
създаване на руската православна църква – 9 в. – 11 в. Пренасяне на значителна старобългарска религиозна литература. В Киевска Рус богослужението се води на старобългарски. Първи митрополит след покръстването – българинът Михаил.
1.2. Втора вълна на българско влияние над руската църква –
14 в. – 15 в. Ролята на българите – руски митрополити Киприян и Григорий Цамблак за израстване на църквата и укрепване на светската власт в Московското княжество.
1.3. Съвременната православна руска църква начело с
патриарх Кирил – важен фактор в духовния живот на Руската федерация.
- Руско-българските духовни връзки по време на
войните, които Русия води с Турция през 18 и 19 век, довели до религиозните свободи преди освобождението от турско робство.
- Дейността на Московския славянски комитет, работата на
неговите членове Аксаков, Достоевски, Тургенев и др. – израз на руската духовност, преди Руско – турската война – 1877/78 г.
- Живот и дела на видни българи участници в руския
културен и обществен живот преди освобождението.
- Видни българи работили и учили в Русия допринесли за
взаимно проникване на българската и руската духовност.
- Живот и дело на руски граждани със значим принос в държавния, обществен и културен живот в България преди, по време и след Освободителната война.
- Руско – турската война 1877/78 г
7.1. Паметници, посветени на подвига на руските воини
по време на Освободителната война в моя роден край, в страната.
7.2. Какви чувства поражда в мен подвига на руските
воини по време на Освободителната Руско – турска война 1877/78 г.
7.3. Братската солидарност, човешкият дълг на обикновения руски войник по време на войната.
– Чувствата, вълнуващи българските опълченци при
отбраната на Шипченския проход.
– Подвигът на руския войник и на руски военачалници
по време на Освободителната война.
– Помощта на българското население по време на
Освободителната война 1877/78 г. – разузнаване, помощ при пренасяне на оръдия, боеприпаси, грижи за ранени.
– Отношението на българите към Русия в творчеството на
Ив. Вазов, Пенчо Славейков и др.
7.4. Руско – турската война (1877/78 г.) в творчеството
на руски и български художници.
7.5. Създаване на българската държавност с помощта на
руската администрация след Освобождението от турско робство.
7.6. Създаване на българска армия и полиция, образователни и здравни системи, пожарна, поща с помощта на руски чиновници след Освобождението.
7.7. Българи и руси, активни участници в задълбочаване и разширяване на връзките между българския и руския народи след освобождението (1877/78 г.) – ген. Иван Винаров, ген. Захари Захариев, ген. Петър Панчевски, Кръстю Раковски, Николай Масалитинов и други.
- Втора Световна война
8.1. Изследване и популяризиране на приноса на народите на бившия Съветски Съюз за разгрома на хитлерофашистка Германия и Япония;
8.2. Изследване и популяризиране на приноса на българския и другите славянски народи в борбата за победата над хитлерофашизма;
8.3. Аргументирано оборване на опитите за омаловажаване и игнориране на решаващата роля на Съветската Армия за победния изход на Втората Световна война, в полза на демократичните сили;
8.4. Пропагандиране на световното историческо значение на победата над хитлерофашизма и поуките от Втората Световна война;
8.5. Освободителната мисия на Съветската Армия в Европа и Азия в годините на Втората Световна война.
8.6. Ветерани за участието на Българската Армия във втората фаза на войната.
8.7. Какво е страшното наследство в опустошената Съветска страна след края на Втората световна война/ човешки жертви, унищожени сгради, икономика и пр./
8.8. Съзидателният труд на съветските хора в следвоенното възстановяване на Родината.
8.9. Значение и принос на тила в Далечния Север, Далечния Изток и други райони на Съветската страна за успешния изход на войната.
8.10. Повратни моменти и битки на съветска територия между Червената армия и хитлеристките нашественици, дали обрат на войната
8.10.Как бе опазено огромното съветско културно богатство във военните години 1941 – 1945г.
8.11. Втората световна война през моите очи
8.12. Втората световна война – поука за победители и победени
8.13. 9-май- общата победа и уроците от нея
8.14. Паметниците на загиналите герои във Втората световна война.
8.15. Ленинградската блокада.
8.16. Политиката на Хитлер – престъпление срещу човечеството /концлагери, масови убийства, разрушения и др./
8.17. Българската съпротива срещу фашизма – подкрепа на справедливата битка срещу фашизма.
8.18. Военните действия на българската армия през ВСВ.
8.19. Лични истории на участниците във ВСВ, разказани от техните роднини, живеещи в България.
8.20. Бележити съветски и български военачалници, участвали във ВСВ.
8.21.Градове – герои в Русия. Защо са получили това признание? Минало и настояще на градовете
8.22.Оръжия и стратегии, използвани в сраженията по време на ВСВ
8.23. Словесни портрети, живот и дейност на главнокомандващи фронтови маршали и генерали – руски и на съюзниците по време на ВСВ.
8.24. Участие във Втората световна война на Съветската страна и съюзниците й срещу хитлеристка Германия. Сравнение – човешки жертви; загуби в икономиката и др.; включване и участие във военните действия/ Кога?, Как?, Къде?./; последици след мирния договор.
8.25. Има ли място за морал по време на война.
8.26. Пътят на Червената армия на българска територия след 8 септември 1944г. Произтекли събития, взаимоотношения.
8.27. Пътят на българската армия през Европа по бойните полета на Втората световна война от м. септември 1944г. до Деня на Победата.
9.Руската следа в България.
9.1. Русия и България в годината на 70-ия юбилей на Победата
9.2. Руското участие в създаването на пощите, пожарните и други институции в България”
9.3. Руският език в България
- Участие на българи в годините на мирен съзидателен труд в България. Постижения. Сравнение с днешна дата.
11. Помощта на съветската страна в годините на мирен съзидателен труд в България. Постижения.Сравнение с днешна дата.
12.Българо – руските взаимоотношения в изучаване и овладяване на Космоса.
13.Българо – руските взаимоотношения към момента. Направления /култура, търговия, спорт и др./ в които съществуват, съответно за населеното място на конкретния участник в конкурса
Забележка: По желание, темите могат да бъдат написани на руски език.
Организатори на конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”