Романът на Достоевски за петербургския студент, убил старица, е оказал огромно влияние не само на руската, но и на световната литература и култура. Произведението и до днес е провокация за много творчески и философски търсения. През тази година се навършват 150 години от първото излизане на романа от печат.
През август 1865 г. синът на търговец Герасим Чистов, разколник по вероизповедание, е обвинен в умишлено убийство на две старици – перачка и готвачка – с цел ограбване на техните хазайки. Из цялата квартира има разхвърляни вещи, а от железен сандък са откраднати златни украшения. Жертвите са убити с едно и също оръжие – брадва.
Много критици смятат, че именно този сюжет от реалната криминална хроника от онова време е послужил за основа на сюжета на романа на Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание“.
Световната култура се вълнува и до днес
Херман Хесе отбелязва, че в „Престъпление и наказание“ авторът е успял да запечата образа на цяла епоха от световната история, а Албер Камю признава, че романите на Достоевски са били за него истинско разтърсващо душата преживяване, който пренесъл в своето литературно творчество.
„Престъпление и наказание“ оказва и огромно влияние върху театъра. Из цяла Европа започват да се появяват постановки по произведението, като едно от най-забележителните е спектакълът на Пол Жинисти в парижкия „Одеон“ през 1888 година.
Романът е екранизиран десетки пъти – първият филм е заснет още по времето на Руската империя, през 1909 година. За най-успешна се смята екранизацията на съветския режисьор Лев Кулиджанов (1969 г.).
Сюжетът на романа намира отклик и в много съвременни кинематографични произведения. Например Уди Алън е известен с голямата си любов към Достоевски. Много чести паралели с „Престъпление и наказание“ се правят от познавачите във филмите „Мач пойнт“ (2005 г.) и „Ирационален човек“ (2015 г.).
Популярният белетрист, автор на детективски романи Борис Акунин, написва романа си „F.M.“, който обиграва престъплението на Разколников в жанра криминале, като за свой главен герой избира следователя Порфирий Петрович.
През 2016 г. в Москва е поставен мюзикълът „Престъпление и наказание“, а в Лондон романът е интерпретиран като рок-мюзикъл.
Роман, вдъхновен от каторгата
За разпространение на забраненото писмо на критика и публицист Висарион Белински Достоевски прекарва четири години в сибирска каторга (от 1850 до 1854 г.). Ужасните условия от този период в живота си Достоевски описва в повестта „Записки от мъртвия дом“. Това време повлиява много на писателя – Достоевски много остро усеща „болестта“ на своята епоха: повсеместното осиромашаване, ръста на престъпността, пиянството, и пожелава да ги отрази в творчеството си.
Постоянно нещо пречи на писателя да се захване с отдавнашния си литературен замисъл – Достоевски често изпитва недоимък и, за да преживява, се налага да пише с голяма скорост за жълти копейки заради договорите, които сключва. Накрая, през 1865 г. писателят предлага на Михаил Катков, редактор на влиятелното литературно списание „Руски вестник“, да публикува в изданието си неголяма повест – „психологически отчет за едно престъпление“.
Повестта неусетно прераства в голям роман. Достоевски захвърля настрана всякаква друга литературна дейност и през цялата 1866 г. пише роман, чиито нови глави постоянно излизат на страниците на „Руски вестник“. Според признанието на самия Достоевски той работи над романа „като каторжник“, без да излиза никъде и без да се среща с хора.
В годината на излизането си „Престъпление и наказание“ става най-обсъжданото произведение в руското литературно общество.
Три различни престъпления и наказания
Съхранени са три тетрадки със записки, чернови и отметки за „Престъпление и наказание“ – всъщност това са три ръкописни редакции на романа.
Тетрадките с чернови показват нагледно колко дълго самият Достоевски търси отговор на основния въпрос в романа – защо Разколников извършва убийство? Защо се случва този разкол (фамилията на главния герой Разколников произлиза от думата „разкол“ – разединение, раздор, несъгласие, разрушение) в душата на главния герой? Във всяка от трите чернови има различна трактовка – в първоначалната повест героят убива едно нищожно същество, за да направи щастливи с парите му много свестни хора.
Във втората редакция Разколников все още е движен от някакви хуманни идеи – да освободи света от алчната старица в името на унижените и оскърбените. Тази парадоксална идея за убийство от любов към другите вече се преобръща в стремеж към власт.
В третата редакция Достоевски довежда тази мисъл до кулминация – „идеята на Наполеон“ да разбере, ще може ли да убие, има ли право на това, погубва Разколников.
Достоевски има сериозни колебания по отношение на финала на книгата. В една от ръкописните редакции даже има отметка, че Разколников се решава на самоубийство.
Източник: Руски дневник