В началото на август Москва ще стане негласна столица на космическата наука: Московският държавен университет „Ломоносов” съвместно с Руската академия на науките и при подкрепата на Федералната космическа агенция провеждат 40-та Научна асамблея на Международния комитет по космически изследвания – КОСПАР.
Това е една от най-големите срещи на учени, които се провеждат редовно в страните-участнички в КОСПАР. На 4 март правителството на Русия утвърди състава на Националния организационен комитет на Асамблеята, която оглави заместник-премиерът на правителството Аркадий Дворкович.
Асамблеята на КОСПАР за научната общност е една от най-важните конференции. Броят на участниците – са няколко хиляди, а темите на докладите засягат всички области на космическата наука: от планове за бъдещи мисии, до теоретични трудове.
КОСПАР включва представители на „космически” организации на 46 страни и 13 международни научни съюзи. Работата на Комитета преминава в осем научни комисии и единадесет експертни групи, разделени по направления на космическата наука. Това е съвещателен орган: основната функция на КОСПАР е да дава препоръки за по-нататъшното развитие на космическите изследвания, самите програми се формират вече в националните организации. Впрочем, това не означава, че решенията на Комитета нямат никаква сила. Така например, по време на проекта „Фобос-Грунт” голямо значение имаше работата на експертната група по планетна защита, която се занимава с въпроси на „планетната карантина”, тъй като по време на проекта се планира на Земята да бъде върнато вещество от Фобос с достатъчно висока степен на „чистота” на апарата, за да не се пренесе чужд живот на друго небесно тяло. Препоръките, съставени от тази група на КОСПАР, много помогнаха на специалистите в подготовката на проекта.
Асамблеята на КОСПАР се провежда на фона на много напрегната международна ситуация. Вече се чуват въпроси, дали въобще ще се състои конференцията: значителна част от нейните участници пристигат от Европа и САЩ. Но за сега няма други признаци, че КОСПАР можа да не се състои. По-скоро обратното – ръководителят на НАСА Чарлз Болдън неотдавна заяви, че за сега няма никакви промени в сътрудничеството с Русия, в частност, по Международната космическа станция. Разбира се, когато събитията се развиват толкова стремително, за петте месеца, които остават до Асамблеята, много неща могат да се случат. Но иска ни се да вярваме, че научните връзки ще се окажат достатъчно здрави.