Президентите на Русия и Финландия обсъдиха украинската криза

Президентите на РФ и Финландия се изказаха за строгото изпълняване от страните в украинския конфликт на Минските споразумения. Това заяви руският президент Владимир Путин след преговорите с финландския си колега Саули Ниинистьо.

„При обсъждането на международната проблематика особено внимание отделихме на Украйна“, съобщи той. „Считаме за необходимо строгото изпълнение на всички споразумения, постигнати на 12 февруари в Минск“, заяви Путин. Руският президент подчерта, че „важна роля играе специалната мониторингова мисия на ОССЕ, в която работят представители на Русия и Финландия“.

Ниинистьо заяви, че са единни с руския му колега в позицията си за необходимостта от съблюдаване на Минските споразумения за Украйна. „За да бъде постигнат резултат в разрешаването на украинската криза, е необходимо най-старателното изпълняване на Минските споразумения“, каза той. „Радвах се да чуя, че работата на контактната група и работните групи в състава й продължава“, призна финландският лидер.

По неговите думи, „Русия и Финландия приемат активно участие в работата на ОССЕ“. Ниинистьо увери, че тази работа ще бъде продължена.

„Сега всички трябва да положат максимални усилия, за да се установи мир в Украйна и моментите на напрежение, които присъстват в отношенията на Русия със Запада, да бъдат премахнати“, счита той.

На свой ред руският президент Владимир Путин отбеляза, че „ако нас нещо не ни е устройвало в „Минските споразумения“, ние никога не бихме поставили подписа си под тях“.

„Ние считаме тези споразумения за справедливи и балансирани и оказваме възможното влияние на една от страните в този конфликт – на Донецката и Луганската републики“, подчерта руският лидер. Той обърна внимание на това, че не бива да не бъдат забелязвани промените в позициите им: „Те са готови и искат да проведат преговори по всички точки от Минските споразумения“, каза Путин.

Той отбеляза, че ЕС и САЩ не оказват необходимия натиск върху киевските власти. Путин напомни основните положения от Минските договорености от 12 февруари, в това число за промените в Конституцията на Украйна, свалянето на блокадата на Донбас, амнистията и приемането на закона за местно самоуправление.

„Обръщам вниманието ви на това, че нито един от тези въпроси не влиза в изключителната компетенция на Донбас – това е от компетентността на киевските власти“, каза Путин, отговаряйки на въпрос на финландски журналист за това, че Москва едва ли не оказва влияние на Донбас по въпроса за изпълняването на „Минск -2“.

„Позволете ми да се изразя с езика на хокея, да ви върна шайбата, и да попитам – защо нашите колеги в Евросъюза и в Съединените Щати не оказват необходимото влияние на киевските власти за решаването на всички гореспоменати от мен въпроси“, каза руският лидер.

„Считам, че на Минския формат просто няма алтернативи, и колкото и да е тежко, трябва да вървим по този път“, каза Путин.

Той обърна внимание на това, че във всички точки на „Минск-2“ е написано, че тяхното изпълняване трябва да бъде съгласувано между Киев и Донбас. „Трябва да се седне на масата за преговори заедно с представителите на тези територии и да се договорят. Друг път няма“, уверен е президентът на РФ.

Лидерите на Русия и Финландия са убедени, че украинската криза ще бъде разрешена и търговските връзки между двете страни ще се върнат отново на предишното си високо ниво.

По молба на журналисти Путин коментира и изказването на украинския президент Петро Порошенко, който нарече „подкуп“ руския заем в размер на 3 млрд. долара, предоставен на Украйна по време на управлението на Янукович.

„Нас не ни интересува кой и как се е разпореждал с тези пари. Нас ни интересува връщането на тези средства“, отбеляза руският президент.

Путин отбеляза, че руският заем е бил отпуснат на Украйна, за да балансира бюджета и за преодоляване на социалните проблеми. Той припомни, че след увеличаването на общия дълг на Украйна до ниво над 60% от БВП, Русия получи правото да изиска предсрочно дълга.

„Ние не го правим, изхождайки от тежкото икономическо положение (на Украйна)“, подчерта президентът. „Но се надяваме да получим тези пари, както е записано в съответното споразумение“, още веднъж отбеляза той.

Путин предложи да се считат за „подкуп“ и средствата, които Украйна е получила от Запада, ако Киев нарича така заема от РФ. „Ако някой смята, че това (руският заем) е подкуп за това президентът Янукович да не подписва споразумението с Евросъюза за асоцииране, то навярно, могат да се считат за подкуп и всички средства, които са били вложени от други кредитори и инвеститори с цел това споразумение да бъде подписано. А там има много пари от американските фондове“, каза Путин.

Руският президент отбеляза, че е огорчен от факта, че за помощта от Русия разсъждават в подобни категории.

„Както е известно, новото ръководство на Украйна подписа това споразумение (с Европейския съюз), но отложи изпълнението му с повече от една година – до 1 януари 2016 година. Възниква въпросът: ако това е подкуп, в чии джоб са отишли парите? Като отложи имплементацията, новото ръководство на Украйна направи същото, което предлагаше и Янукович. Той тогава предложи да се отложи подписването. А те отложиха имплементацията“, каза още Путин.

Отговаряйки на въпрос за последните заплахи от страна на НАТО, руският президент заяви, че в момента не вижда реална заплаха от заявленията на Запада за възможното разполагане на въоръжение в Европа. Според него по-реалната заплаха е системата за ПРО.

„Разбира се, ние ще анализираме всичко, но в момента не виждам нещо, което да ни накара с тези (ответни мерки) да се занимаваме“, каза руският държавен глава.

Според него, „всичко това са по-скоро политически знаци в отношенията към Русия, в отношенията с Евросъюза“.

„Нас повече ни безпокои разгръщането на системата за противоракетна отбрана“, отбеляза той.

Путин заяви, че счита за обосновани евентуалните ответни действия от страна на Москва. По неговите думи, „ако някой поставя под заплаха територията на Русия, тя трябва да насочи въоръжението си към тези страни, откъдето идва заплахата“. „НАТО се приближава към нашите граници, а не ние“.

В същото време руският президент отбеляза, че никаква заплаха, в частност за Финландия, Русия не представлява. „Най-добрата гаранция за сигурността на Финландия – това е неутралният й статут“, каза той.

По-рано във вторник руският президент заяви, че държавата ще продължава както преди да отделя голямо внимание на развитието на Въоръжените сили. Руският лидер съобщи, че до края на годината ядрените сили на страната ще бъдат попълнени с над 40 нови междуконтинентални балистични ракети, способни да преодолеят всяка система за ПРО.

error: Съдържанието ни е авторско!