Империите не казват нищо напразно, никога. А слънцето им огрява само народите, които са се научили да разбират казаното. Така е от хиляди години и на Изток, и на Запад.
Затова първенците на народите са длъжни, когато империите говорят, първо да си отварят ушите и после устата. Същото се отнася и за публицистите на народите, но при повечето от тях е трудно поради постоянното им състояние на мисловен онанизъм.
И така – Путин казва „писмеността е дошла при нас от македонската земя”- абсолютен исторически факт. И ако споменатите по-горе си бяха отворили първо ушите вместо устата, щяха да чуят, че империята казва „македонската земя” , което, екстраполирано върху административно-политическото състояние на Балканите по онова време, означава „България”.
Сиреч, казаното в имперска стилистика е признание за скъпата ни татковина като рождена люлка на славянската писменост.
Та си мисля – по-кротко с Путин, майстори.