Н.Пр. Марко Контичели, посланик на Италия в София

Н.Пр. Марко Контичели, посланик на Италия в София

Посланикът на Италия: „Южен поток” е от стратегическо значение

Публикувано от:

– Ваше Превъзходителство, стартира италианското председателство на ЕС. Кои са неговите приоритети извън създаването на нови действащи органи на съюза?

– Икономически растеж и заетост, граждански права, външна политика – това са основните ни приоритети. Ще вложим особени усилия в борбата с младежката безработица, като за целта ще бъде организирана среща на ниво държавни глави и премиери. В икономическия дневен ред ще присъстват още задачи като преразглеждане на стратегията „Европа 2020″, заздравяване на Икономическия и паричен съюз, подобряване на конкурентоспособността и секторните политики, постигането на единна позиция по климатичните и енергийните приоритети до 2030 г. Да доближим Европа до гражданите като пространство на демокрация, права и свободи – това е основна задача. Италия ще инициира дебат в Съвета на Европейския съюз по институционалното развитие на общността, заложено в съществуващите основополагащи договори. Целта е да започне обсъждане на начините, по които можем да сведем до минимум пропастта, която европейските граждани усещат между себе си и институциите на ЕС. Фокусът ще бъде поставен и върху общите политики в сферата на имиграцията и предоставянето на убежище, като ще работим за постигането на широк консенсус относно необходимостта от по-голяма европейска солидарност. Ще подкрепим и преговорите по създаването на единна европейска прокуратура и включването на ЕС като страна в Европейската конвенция за защита на човешките права. Що се отнася до външната политика, разбирането ни е, че ЕС трябва да има водеща роля на международната сцена, особено когато възникват кризи в съседство. На фокус ще бъдат Средиземноморието, Северна Африка, Близкият изток и в още по-голяма степен Сирия, Либия и Украйна. Разширяването на съюза също ще остане стратегически приоритет.

 

– Италия поема кормилото във време на важни институционални промени в ЕС. Как ще се отрази това върху програмата ви?

– През този период европейските институции ще се „преобразят”. Ще работим с нов състав на парламента и на комисията, както и с нов председател на Европейския съвет. Открива се възможност за ново начало, но преходът трябва да бъде бърз и гладък. Това е период от решително значение за Европа. От регионалното икономическо възстановяване, през ситуацията в Украйна и последиците от нея за енергийната сигурност, до обстановката в Средиземноморието и Близкия изток – нуждаем се от силни европейски институции, които да се справят с тези неотложни предизвикателства. Постигнатото на 27 юни споразумение за номинирането на новия председател на Европейската комисия е добра новина.

 

– Все още нищо не се случва за преодоляване на безработицата и особено младежката, в съюза. Оптимист ли сте нещата да се променят в следващите 6 месеца?

– Наблюдава се ускоряване на икономическия растеж в цяла Европа. Това означава, че усилията, положени от страните членки и от ЕС досега, започват да дават резултат. Прогнозите са за умерен ръст на заетостта от тази година нататък, имайки предвид, че трудовият пазар по традиция изостава от тенденциите при БВП с поне половин година. Все пак е ясно, че възстановяването остава крехко и неравномерно. Ще се наложи засилване на мерките в посока насърчаване на растежа и създаване на заетост. Както вече казах, борбата с безработицата е на челно място в списъка с приоритетите ни.

 

– Бремето на имиграционната вълна в Европа продължава да лежи върху гранични държави като Италия и България. Защо не работи споделената отговорност в съюза?

– Европейското финансиране е ограничено и проявяването на солидарност от страните членки е на доброволни начала. В това именно е въпросът. Държавите като Италия и България всъщност управляват външната граница на ЕС. В това си качество те се нуждаят от адекватно подпомагане, особено когато става въпрос за извънредна ситуация, каквато е настоящата в Средиземноморския регион. Близо 60 000 нелегални имигранти са достигнали италианските брегове през първото полугодие и напливът ще продължи, докато политическото напрежение в териториите южно от ЕС не утихне. Миналата година италианският флот проведе мащабна спасителна операция под името Mare Nostrum (бел. ред. – римското название за Средиземно море). Операцията в региона продължава и се гордеем с факта, че близо 40 000 души бяха спасени. Но разходите възлизат на 100 милиона евро годишно. Европейските политики по въпросите на миграцията и предоставянето на убежище трябва да бъдат променени.

 

– Кризата в отношенията Русия – Украйна заплашва с газов дефицит Европа. Има ли Италия план за действие, ако това се случи по време на нейното председателство?

– Европа остава уязвима пред енергийни трусове. Украинската криза ясно показа това. В това отношение постигнатото миналата седмица споразумение на Европейския съвет за подобряване на енергийната сигурност и незабавното въвеждане на мерки още преди настъпването на зимата е крачка напред. Въпросът ще бъде обсъден по-обстойно от Европейския съвет през октомври, отново в контекста на рамката за климатичните цели за 2030 г.

 

– Ще се реализира ли „Южен поток” и ще стигне ли той до Италия? Имаше слухове, че „Газпром” ще я отпише от проекта или това е само някакъв бизнес натиск?

– Италианската държавна енергийна компания (ENI) има 20% дялово участие в морската част от проекта, а Италия винаги е твърдяла, че „Южен поток” е от стратегическо значение за насърчаване на диверсификацията и енергийната сигурност. Надяваме се проектът да се реализира в съзвучие с европейските правила и разпоредби. Подкрепяме и разработването на други важни газови инфраструктурни проекти като Трансадриатическия газопровод в рамките на Южния коридор, който ще пренася газ от Азербайджан до Италия през Турция, Гърция и Албания и ще бъде свързан с България чрез междусистемната газова връзка Гърция – България.

 

– Членството на България в Шенген много пъти се отлага заради съпротивата на една-две държави членки. Ще се ангажира ли Италия с някакъв срок по време на председателството?

– Готови сме да върнем разширяването на шенгенското пространство в светлината на прожекторите. Ще предложим вътрешните министри на страните от ЕС да обсъдят въпроса в контекста на Съвета за правосъдие и вътрешни работи. Все още не е определена дата за свикването му. Както знаете, Италия винаги е твърдяла, че необходимите условия са изпълнени, самият съвет го признава. Но за окончателното решение е необходим единодушен вот, а някои страни членки искат да видят повече напредък в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка в частта за съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Ще работим за общ удовлетворяващ резултат.

 

– Имате ли данни колко италиански инвеститори във фотоволтаични централи са пострадали или са се отдръпнали заради въведената в България 20-процентна такса за производството на вятърна и слънчева енергия?

– Италианските инвестиции във възобновяеми източници в България възлизат на около 250 милиона евро. Доколкото ми е известно, нито една италианска компания не се е изтеглила от пазара след въвеждането на 20-процентния данък, но определено всички са засегнати. В този контекст Италианската промишлена асоциация в България (Confindustria Bulgaria) стартира инициативата „Спасете енергийния сектор” в сътрудничество с други национални и международни асоциации. Компанията настоява за мораториум върху законодателните промени, засягащи възобновяемите енергийни източници, както и за комплексна реформа в енергийния сектор.

 

– Готвят ли се нови италиански инвестиции в България? Какво прави посолството за насърчаването им?

– Италия е един от основните икономически партньори на България. Близо 1000 италиански компании имат дейност в страната, като общата им продукция е на стойност около 2 милиарда евро годишно. Италианските инвестиции в България по традиция са насочени към текстилния, обувния и металообработващия сектор. През последните години станахме свидетели на нарастващ интерес към нови сфери като енергетика, електроника, информационните технологии, както и в сферата на услугите. Това е доказателство за растящата зрялост на българската икономика. В последно време италианските компании се насочват все повече към проекти в инфраструктурата и строителството. Интересът им е насочен главно към създаването на партньорства и съюзи с местни фирми, като се използват предимствата, които дават европейските фондове в страната и региона. Силното сътрудничество между италианските и българските компании ще ги направи по-силни и на международните пазари.

Източник: “Монитор”