Всеки има свой път, своя цел и свой край…
„Братя, това свято знаме, наша гордост и чест, ние не ще дадем на врага дори и когато един остане жив; що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам.“
Тези думи изрича командирът на ІІІ опълченска дружина подполковник Калитин, поемайки Самарското знаме край Плоещ на 17 април 1877 г.
Генерал Стлетов, подполковник Калитин и знаменосецът унтерофицер Антон Марчин коленичат пред Главнокомандващия, който им връчва Самарското знаме,
Думите му се оказват пророчески: В боя при Стара Загора на 19 (31) юли 1877 г., турците яростно атакували. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
Стефан Кисьов, тръбачът на 1-а рота в 3-а опълченска дружина впоследствие пише: „В най-решителния момент дружинният командир Павел Калитин пристигна на полесраженето с коня си и виждайки, че знаменосецът Стефан Минков пада убит, извиква: „Давайте, давайте мне знамя!“ Като пое знамето, с цел бързо да отнесе и запази знамето, изкомандува: „След меня, юнацы!” и дръпна да възвие коня си. В този миг два куршума го свалиха от коня. Ний с командира на трета рота Попов бяхме току до него. Когато го вдигнахме той вече издъхваше. Всички докрай бяхме потресени и поразени!…“
У каждого своя дорога,
Свой замысел и свой конец…
И спросит праведно и строго
Тебя у Вечного порога:
„Достойно ль прожил ты?“ – Творец…
Ирина Каховская (Калитина)
В град Холм, през 2007г. е издигнат паметник на подполковник Калитин. Намира се на едноименната улица и е дарение от жителите на Стара Загора.
Старинният руски град Холм е разположен на юг на Новгородска област, на мястото на вливане на река Куня в река Ловат (басейн на езерото Илмен) на двеста километра от Велики Новгород…
Именно град Холм е дал приют на известния дворянски род Калитини, на един от най-достойните негови синове е било съдено да влезе в историята. Подполковник Павел Петрович Калитин е роден на 30 август 1846 година. Обучавал се е в Павловското военно училище, от което през 1865 година е произведен в подпоручик и е назначен в Оренбургския линеен батальон (впоследствие 1-и Туркестански стрелкови батальон).
Целият недълъг живот на Павел Калитин е протекъл в бойна обстановка: през 1866 – 1868г. той участва в покоряването на Бухарското ханство (Хорезъм), през 1875-1876г. – в покоряването на Кокандското ханство; всичките чинове и награди е получил за бойни отличия, сред неговите награди най-значителни са орден св. Владимир 4-а степен с мечове и лента и златна сабя, с надпис „За храброст”.
Произведен като отличник при щурма Махрама в подполковник, Калитин от началото на Руско-турската война през 1877г. по собствено желание се отправя към Дунавския театър на бойните действия и е назначен за командир на 3-а дружина на българското опълчение.
Павел Калитин е имал 6 братя и две сестри. По-малкият – Петър , също както Павел, е доказал, че е достоен за своите прадеди. Те са синове на Петър Василиевич Калитин – офицер в оставка, депутат в дворянското събрание на гр. Холм и попечител на детски учебни заведения, особено за сираци. Майката – Мария Павловна Арбузова е дъщря на известния мореплавател П.П. Арбузов. Нейният баща и братя са прославяли Русия в морски походи и битки.
Петър Петрович Калитин през 1871 г. се присъединил като доброволец към 1-ви Туркестански стрелкови батальон, в който неговият брат Павел е командвал 2-ра рота. С течение на времето той се превръща в един от осемте най-големи военачалници на Русия… За щурмуването на Ерзурумската крепост по време на Първата световна война, той е удостоен с Георгиевско оръжие с диаманти и надпис „За храброст“. Активно участва в Белото движение. Служил е при Деникин, след това при Врангел; в негово подчинение е бил генерал Краснов. Петър Калитин напуска Русия заедно с войските на Врангел, бил е Комендант на първата вълна руски емигранти на гръцкия остров Лемнос. След това България, Югославия и Париж. На 70-годишна възраст генералът е миел автомобили. Последните месеци е живял в „Руски дом“, основан от княгиня Мещерска и е дописвал спомените на своя живот. Пьотр Петрович през 1927 година става първият руснак, който ляга на френска земя във Френското гробище в Сент Женевиев де Буа.
Източници:
http://lyudmila-pimanowa.narod.ru/index/u_kazhdogo_svoja_doroga/0-289
https://grani.agni-age.net/articles13/5212.htm