Пленник на красотата -175 години от рождението на  изключителния руски  художник Константин Маковский

Пленник на красотата -175 години от рождението на изключителния руски художник Константин Маковский

Публикувано от:

«Ако някой от художниците е бил популярен в Русия – това е именно той. На него, може би не са се молили, не са го наричали бог, но всички са го обичали, обичали са самите му недостатъци – тези, които сближават художника с неговото време» – така се е отзовавал за своя съвременник А. Бенуа. Но художникът е имал и завистници – като свидетелство за неговия талант, известност, семейно щастие с три жени – красавици, слава, богатство, осигуреност от високопоставени клиенти, в числото на които и членовете на императорското семейство.

Бъдещият академик е израснал в атмосферата на известния през 1840-те в цяла Москва салон, посещаван от драматурга А. Островский, художниците С. Зарянко, В. Тропинин, братя Брюлови. Неговият баща е един от основателите на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, в което момчето постъпва на 12 години.

В Художествената академия през 1858-а Маковский идва с желанието да посвети своето творчество на най-високия род живопис – историческата. Успешният студент през 1863 г. участва в знаменития «бунт на четиринадесетте», напуска академията, става учредител на Передвижниците (Товарищество передвижников ). След 50 години Маковский се оказва единственият „бунтовник“, доживял до юбилея на смелата акция. В духа на передвижниците той е нарисувал редица картини («Бедные дети», «Не по силам ноша»), но Маковский така и не става передвижник, не участва в техните изложби, а винаги в академичните, получавайки и в Родината и в чужбина награди за своето майсторство, например, кавалерския кръст на ордена на Почётния легион. Традициите на академизма са били по-близки до неговата натура – изящни в изпълнението портрети, любов към яркия колорит, склонност към старинни сюжети и екзотика, отдалеченост от «злобата на деня» отнасят Маковский към «лекомисленото», салонното изкуство. Талантът на художника се проявява в мащабните платна («Народное гулянье во время масленицы на Адмиралтейской площади в Петербурге», 1869; «Минин на площади Нижнего Новгорода, призывающий народ к пожертвованиям», 1896–1897), а свойствените на неговото творчество романтичност и сантименталност са предвестници на руския символизъм и модернизъм, възпяващи нереалната, изплъзваща се, обречена красота…«Жизнь так красива, когда её берёшь полной горстью!»(Животът е толкова красив, когато гребеш от него с пълни шепи ) – възхитено съветва художникът.

“Я не зарыл своего богом данного таланта в землю, но и не использовал его в той мере, в какой мог бы. Я слишком любил жизнь, и это мешало мне всецело отдаться искусству”.

Маковский загива внезапно, на 76 години. През септември 1915 г. неговата изящна кола е блъсната от трамвай …

http://www.lgz.ru/article/-26-6469-2-07-2014/plennik-krasoty/

http://www.bibliotekar.ru/kMak/25.htm