Петър Волгин: Марионетката Ердоган

Петър Волгин: Марионетката Ердоган

Публикувано от:

Автор: Петър Волгин.

Колкото и непредсказуем, своенравен или обладан от мания за величие да изглежда турският президент Ердоган, той едва ли би се решил на такава провокация като свалянето на руски боен самолет, без да има позволението или поне мълчаливото одобрение от по-високо място. А в случая по-високото място може да бъде само едно – задокеанско. Не мисля, че президентът Обама има участие в една подобна конспирация. Въпреки многото грешки, които направи през последните години, особено по отношение на арабския свят, той едва ли би искал да заледи допълнително руско-американските отношения. Само че на различните етажи на американската властова система има достатъчно влиятелни хора, за които войната с Русия е от такова огромно значение, каквото имат стипендиите на „Америка за България” за българските грантови анализатори. Особено в коридорите на Държавния департамент щъкат едни женици, които стават и лягат с мисълта как да се противопоставят на „ужасяващата руска заплаха”. Въпросните каки са наследство от времето, когато в американското вънщно министерство се разпореждаше Хилъри Клинтън. А като си помисля, че госпожата отново се опитва да стане президент на Съединените щати, направо тръпки ме побиват и започвам да изпитвам симпатии дори към крайно екстравагантни  персонажи от сорта на Доналд Тръмп.

В последно време се очертава една тенденция, която определено не е по вкуса на някои среди в американския истаблишмънт. Използвайки украинската карта, тези среди само преди две години наистина успяха да настроят голяма част от Европа срещу Русия. Европейският съюз беше принуден да наложи санкции срещу руската държава, от които пострадаха както руснаците, така и европейците. Имаше един единствен печеливш – Съединените щати. Напоследък обаче не само нормалните европейци, но дори и някои европейски лидери започват да осъзнават, че инатливото противопоставяне на Русия, към което ги тласкат някои американски фактори, не носи нищо добро. Заплахата от ислямския тероризъм и нейната ужасяващата реализация в Париж преди две седмици показват, че разделена Европа е лесна мишена на фанатиците от ИДИЛ. А независимо от всички драконовски мерки за сигурност, тези фанатици ще продължат да нанасят удари, докато базите им в Сирия и Ирак продължават да се разрастват. Тоест, елиминирането на непосредствените терористични заплахи минава през задължителното унищожение на ИДИЛ.

В крайна сметка нали всички искат точно това? Вече повече от година съществува една междуконтинентална коалиция, предвождана от Съединените щати, чиято декларативна цел е унищожаването на въпросната групировка. Само дето след толкова въздушни удари ИДИЛ не само не беше унищожена, ами набра допълнително сили. Може би защото въпросната коалиция действа на принципа, описан най-точно от Георги Русев във филма „Оркестър без име”: „Бомбардират, бомбардират,  па спрат”. Е, докато повече спират, отколкото бомбардират, ИДИЛ могат да бъдат спокойни и още по-спокойно могат да си печелят от дъмпинговите цени на нефта, който продават най-вече на Турция, която официално им се води враг. Вече и най-неориентираните в международната политика хора разбират, че тази терористична организация може да бъде унищожена само със съвместните усилия на всички – американци, британци, французи, руснаци. Даже и Франсоа Оланд, който никога не е изглеждал като особено проницателен и далновиден лидер, го разбра и прекара последната седмица в опит за сглоби една наистина внушителна международна коалиция срещу ИДИЛ.

Ако това все пак се случи, сближаването между Европейския съюз и Русия едва ли ще се ограничи единствено с борбата срещу тероризма. Сред ръководителите на ЕС има и мислещи хора, които прекрасно си дават сметка, че няма никакъв смисъл от противопоставянето с Москва. Между другото, нека не забравяме, че Русия поне от времето на Петър І, тоест отпреди триста години, е класическа европейска държава и днешните опити тя да бъде противопоставена на Европа са дело на действително безмозъчни лица. Тези опити се правят от среди, които са не просто антируски, те са и антиевропейски. Тези среди нямат никакъв интерес Европа да бъде силна. Тъкмо обратното. Тяхната цел е европейският континент постоянно да бъде разтръсван от противоречия, скандали и вражди. В името на тази „висша цел” – Русия да бъде изолирана, а Европейският съюз да бъде подчинен – са допустими всякакви средства. Включително и провокация като тази със свалянето на руския самолет.

 

 

Източник: „Деконструкция”, БНР / a-specto.bg.