Приветствено слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ – БП при откриването на конференцията „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, София, 29 април 2015 г.
След обръщенията…
В историята на всеки народ има решаващи, повратни моменти, които определят неговата съдба за столетия напред, а може да се каже – дори и за вечността. Моменти, чертаещи както пътя му във времето, така и неговото участие, неговия собствен принос към достиженията на общочовешката цивилизация. За българския народ – както и за много други народи в ареала на християнската цивилизация – такъв момент е, разбира се, неговото покръстване. Събитие, подпечатало веднъж завинаги принадлежността му към голямата общност на Богочовека Иисус Христос, която общност е Църквата.
Подобно на всеки християнски народ, и българският народ дълго време се беше готвил за този свой избор. Десетки и стотици са известните и неизвестни християни от българския род, приели Христос и Неговото Евангелие преди окончателното приемане на християнската вяра. Едва личното и държавническото решение на свети цар Борис І обаче успя да приобщи окончателно българите и тяхната държава към Църквата и към духовнокултурната общност на средновековните християнски народи. Решение, взето – както ясно сочат историческите извори – след внимателно обмисляне и дълбоко лично убеждение на този владетел в правотата на християнската вяра и в ползите от нейното приемане за всички негови поданици. Решение, извело народа ни от мрака на неговото езическо минало и въвело го в огрятото от светлината на Евангелието пространство на Новия Завет на Господа, който преди Своето Възнесение бе заръчал на апостолите Си: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).
В такъв апостол за нас, българите, се превърна светият наш цар Борис І Михаил, който не само прие върху себе си избора и отговорността да покръсти своя народ, но и се погрижи да се положат основите на неговата поместна Църква, без която този народ можеше да бъде държавно и културно асимилиран от своите, изпреварили го в много отношения, съседи. Затова и паметта за личността и делото на равноапостолния Борис І Михаил е така скъпа за нашия народ и за нашата Църква, която винаги го е възпявала като „жилище на Светия Дух” и „богоблажен цар”, който, като е утвърдил Христовата вяра сред нашия народ, оставил е „царския престол и жезъл” и се заселил в пустинята, където „в подвизи… намерил благодат пред Господа”. Припомняйки по този начин, че – в израз на своята дълбока вяра – сам царят-покръстител приема в края на земните си дни монашеското житие, та с това не само да потърси покой и опрощение на греховете си, но и да даде личен пример на своя новопокръстен народ за живот според вярата.
С благодарност към Бога, за всички Негови милости към православния ни народ, и с вечна признателност към паметта на равноапостолния наш цар св. Борис І Михаил, пожелаваме на всички участници и гости на тази конференция – посветена на 1150-та годишнина от нашето покръстване – плодотворна работа и благословен успех!
По молитвите на свети цар Борис-Михаил Покръстител, Бог да милва и спасява всички нас!
Христос воскресе!
29.04.2015 г.
НЕОФИТ,
Патриарх Български