От две седмици светът живееше в нагнетено виртуално очакване. Медиите започнаха да бият тъпана отдалече. 106 издания от 76 страни, обединени в „Международен консорциум на разследващите журналисти“ се заканиха да извадят толкова изобличителни данни за Владимир Путин от т.нар „Досиета Панама“ (изтекъл огромен масив от информация за влогове в офшорки), че дори Алина Кабаева да избяга с писъци в древната руска нощ. В един момент се създаде усещането, че едва ли не Путин ще е единственият обект на разследването, а ден преди данните да станат официални, журналистът Дрю Съливан, съосновател на Центъра за разследване на организираната престъпност и корупцията, написа в профила си в туитър обръщение към прессекретаря на Путин Дмитрий Песков: „Гоподин Песков, утре ще работите до късно. Предвидете го в плановете си, моля“. Същата организация излезе със становище, че след техните динамитни разкрития светът вече ще гледа с други очи на Русия.
Всички притихнахме във виртуалния свят. Аз лично очаквах като мининум Путин да бъде изкаран системен изнасилвач, злостен масов убиец и човек, който пие кръв от млади девици на закуска. Не повече, не по-малко.
Информацията излезе, но, когато стана това, данните, които излязоха за Русия, произведоха върху мен ефекта, който имаше първото пукване на черешовото топче в „Под игото“. Звукът от него в романа беше толкова нещастен, че според великолепния израз на Вазов някои от въстаниците го объркали със звук от „нецензурния канал на Боримечката“.
Обещаваната сензация се оказа спукан балон. В документите разследващите журналисти открили данни за офшорна сметка от 2 милиарда долара, която водела опасно близко до Путин. Самото име на Путин не фигурира в тях, което трудно ще го разберете от нашите либерални медии, които се занимават само с руския президент и никой друг.
2 милиарда ли, написа някой ехидно във ФБ, нима искате да кажете, че Путин, в сравнение с Бойко Борисов, е едно пионерче? Убеден съм, че Песков е погледнал данните, разхилил се е и се е убедил, че няма да му са налага да работи до късно. Можете да проследите в другите издания как точно журналистите твърдят, че схемата води до Путин, но крайният резултат от нагнетяването на напрежение е пародиен.
Точно тук е добре да припомним градацията на напрежението в хибридната война срещу Русия, защото ми се струва, че западните пропагандисти вече започват да се държат като маразматици от Политбюро по времето на Брежнев и стават все по-смешни с всеки свой ход.
През януари 2015 година световната преса бе разтърсена с твърденията, че Путин е най-богатият човек в света със състояние от 200 милиарда. Така де – няма да си играят на дребно. Пиши му едни огромни пари в сметката и гледай как западната журналистика нарушава всичките си стандарти, когато трябва да тиражира тази глупост.
През януари тази година се появи ревизирана версия. БиБиСи пусна чудовищната манипулация под формата на филм, наречена „Тайните богатства на Путин“, разследване, в което не бе показан нито един, ама нито един документ. Нещо повече – авторите на филма бяха уличени в лъжа, тоест, че не са проверили едно от твърденията на свой събеседник. Същият събеседник обяви, че е бил гост на яхта, която Роман Абрамович бил подарил на Владимир Путин през 2002 година. Междувременно дадоха кадри на яхтата, събеседникът я разпозна. Кратка проверка обаче показа, че този плавателен съд е произведен през 2014 година и така мащабното свидетелство увисна във въздуха. Но дори и в този филм, уникално съчетание на драматична музика и много конско, но без доказателства, авторите изчислиха, че Путин има само 40 милиарда. Значи Чудовището от Кремъл само за една година загуби 160 милиарда. А днес вече се оказва, че и тези 40 милиарда са се стопили до два. В кръга на шегата написах, че се опасявам, че следващото разследване вече ще носи заглавието: „Краде ли Путин кламери от кабинета си“, защото прогресивното намаляване на богатството му води в тази посока.
Сега е време обаче да се вгледаме по-детайлно в разследващите, че нещо много взе да ни бяга фокусът. Веднага на очи се набива факта, че то е финансирано от американските USAID и „Отворено Общество“. О, да, всички знаем, че САЩ са извор ня всяка светлина по земята, но ако прегледате добре пуснатата информация, ще се убедите, че Америка – това е територия, населявана от ангели.
Авторите на разследването го обявиха за глобално, че са ровили в данни за последните 40 години в информация, която е имала обем от 2 терабайта. И какво се оказва – нито един американски политик или бизнесмен няма сметка в офшорна фирма. Ама нито един ви казва. Очевидно САЩ е страна на невинността. Там няма алчни копелета, които да влагат пари зад граница. О, не, сър. Отворете сайта за документите и вижте – там дори отсъства САЩ като страна. Какво повече можем да кажем? Очевидно е, че който диктува, той плаща музиката, но чак такава арогантност вече е повече от недопустима. Опитът да използваш толкова много журналисти като инструмент в хибридната война трябва да буди отвращение.
Опитите цялото това разследване да бъде фиксирано върху Путин, въпреки че неговото име изобщо го няма официално написано, а връзката се прави през човек, който уж му бил най-добрия приятел, е толкова нелеп, че дори тези, които пишат изобличителните статии, със сигурност знаят, че звучат като звук от „нецензурния канал на Боримечката“.
За разлика от Путин името на украинския президент Петро Порошенко присъства в списъка. Дори се натъкнах на много интересен факт във фейсбук – в деня, в който украинската армия ядеше як бой край Иловайск, Порошенко си е регистрирал офшорна сметка на британските Вирджински острови. Колко евроатлантическо от негова страна, а? А след това украинецът е направил и маневрата да не публикува тези компании в данъчните си декларации. И сега какво – ще искаме ли оставката на Порошенко, ще го разобличаваме ли пред лицето на целия свят?
А какво да кажем за десетките други лидери, които с имената си присъстват в тези списъци на позора, включително и бащата на Дейвид Камерън, чиято страна иначе толкова много се бори с корупцията на Путин.
Опасявам се, че с подобни действия западната журналистика е на път да дискредитира не само себе си, но и разследващата си сила. Това е оперетна журналистика, впрегната да изрива нечистотиите на западните елити като приписва въображаеми вини на противника. Но след като си играл на тази струна в продължение на три години, след като си пускал измислица след измислица, след като си обещавал грандиозни разкрития, а такива изобщо липсват, то това вече е дефиниция на класическа хибридна война. Само че дори и този опит за атака катастрофира, защото светът вместо да гледа с други очи на Русия, от вчера се залива от смях, понеже мишката, родена от планината, се оказа едно малко информационно уродче.
Ако трябва да погледна конспиративно на нещата, дори вече съм склонен да подозирам този огромен консорциум от издания в таен путинизъм, защото с такива псевдоистории те само работят в полза на имиджа на Русия. Толкова не могат да измислят нещо качествено, че залагат на предположения и ги представят като факт.
На мястото на Путин аз щях да пратя Песков в отпуска.
Има кой да се грижи за неговия имидж.
Автор: Александър Симов, в. „Дума“