„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода!“
Паметникът на Свободата е символ на признателността на българския народ към подвига на руските воини и българските опълченци. Издигнат е на връх Шипка, където през август 1877 година, по време на Руско-турската война /1877 – 1878/, се разгръщат драматичните събития от Шипченската епопея.
Идеята за построяване на паметника е предложена по време на Учредителното народна събрание на 13 април 1879 година от народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.
Народният поет Петко Славйков излиза с предложение в строителството на паметника да участва целият български народ, защото „… този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“. Въпросът за строителството на паметника е поставен и на конгреса на Дружеството на борците-опълченци през 1920 г. Конгресът взема решение паметникът да бъде построен в чест на 50-годишнината на Шипченските събития. Проведени са два анонимни конкурса. Много висока оценка получава съвместният проект на скулптора Александър Андреев и архитекта Атанас Донков. Създаден е комитет по строителството на паметника на връх Шипка. В състава му влизат ветерани-опълченци и представители на различни обществени организации. Комитетът организира всенародно движене за събиране на средства за изграждане на паметника, които са събирани като доброволни дарения. Провеждат се вечеринки, разпространяват се картички с изображението на проекта. В начинанието се включва целият признателен български народ.
Официалното откриване на Паметника на Свободата е на 26 август 1934 година и е направено от Цар Борис III. Хиляди хора се стичат на откриването от всички краища на България. Тук пристигат и ветераните-опълченци, специално поканени за тържеството. Проведен е преглед на войнските части, на випускниците на военните училища са присвоени офицерски звания.
Царят произнася вълнуваща реч. Днес тя едва ли ще хареса на тази част от политическия ни елит, която упорито и с настървение се опитва да заличи Трети март като национален празник и приноса на руското оръжие за освобождението на България.
Речта на Цар Борис III:
„Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи!
Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изходът на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалник на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От „Орлово гнездо“ блесна първия сияен лъч на българската свобода.
Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за българска държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.
Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: „Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца“. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!
На 3-ти март 1982 г. тук тържествено е внесено копие на Самарското знаме.
Източници:
https://uchiteli.bg/interesting/pametnikyt-shipka-bylgarskiqt-simvol-na-svobodata/2571