Олтарът на изкуството и храмът на вярата се сляха в едно за оперния спектакъл „Борис Годунов“.
С него честваме 100-годишнината на ненадминатия певец и ревностен християнин Борис Христов, 85-годишнината от рождението на Николай Гяуров и отдаваме почит на напусналия ни неотдавна Никола Гюзелев, предаде репортер на БГНЕС.
Внушителна по размерите си сцена пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ се превърна в олтар на оперното изкуство, където под откритото небе публиката се наслади на майсторското въплъщение на Мартин Цонев в образа на цар Борис Годунов – ролята, която „царят на басите“ определя като „препъникамък“ в своята кариера и която показва най-добре дълбочината на славянската чувствителност.
Спектакълът за пореден път показа ненадминатия талант на акад. Пламен Карталов да създава оперни шедьоври с впечатляваща сценична интерпретация и нови мащаби. Под диригентската палка на Константин Чудовски, оркестърът изпълни онази многопластова полифония, характерна за произведенията на Модест Мусоргски, в които композиторът вплита естетическите си възгледи, свързани с националното самосъзнание.
Либретото пренася в Русия, където цар Борис Годунов се възкачва на трона, макар да няма кръвната връзка на династията. Извършената пред народа коронация е сред новостите в творческите решения на маестро Карталов, който представя бъдещия цар чист като ангел. Затова спомага и речта, която Борис Годунов държи пред народа, обещавайки че няма да има бедни, гладни и нещастни.
На фона на декора с тъжните брези и драматичните червени релси-шипове, във впечатляващи костюми оживяват образите на владетеля, селяните, болярите, кръчмарката и приставите, за да ни пренесат в исторически сцени от живота в Русия от началото на 17 век. Камбаните на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и препускащите около сцената коне, придават на свой ред още по-голяма автентичност на „Смутното време“ и глада, с които бележат управлението на цар Борис Годунов.
Владетелят на Русия не е образован, но успява да стимулира образованието и да се открои като добър дипломат. Въпреки това той не намира щастието, защото над душата му, тегнат обвиненията, че е убил царевич Дмитрий.
Потънал в мрак, умореният цар скърби заради глада и бедността, в които народът стене.
Операта завършва със смъртта на Борис Годунов, който си отива, измъчен от загубата на доверие и позиции. В изпълнената с драмата и страдание сцена царят оставя на своя наследник и важен завет – да не се доверява на болярите, да почита светците и да пази сестра си Ксения.
В края на спектакъла Борис Годунов не пада мъртъв на сцената. Вместо това, облечен в бяло като в началото, той се възнася към небето през храм-паметника „Св. Александър Невски“ – от същото мястото, откъдето младият Борис Христов възнася своите молитви с яркия си певчески талант и завършва и земния си път като най-великия бас на всички времена. /БГНЕС