– Казвали сте, Олег Павлович, че не дефицитът от стоки е това, от което трябва да се страхуваме. От какво да страхуваме сега, когато Западът ни налага санкции?
– Знаете ли, на мене ми се струва, че държавата Русия стои здраво на краката си. Разни оракули предупреждават за възможно понижаване на цената на газа. Но е очевидно, че нашите „доброжелатели“ от Запада не постигат целите, които са си поставили. А дали ще ги постигнат – ще поживеем, ще видим.
А като цяло, трябва да се работи. Когато работех в театър „Съвременник“, не достигаха панталони – в смисъл, че липсваха мъже актьори. Спомням си, в един спектакъл играх две роли, в друг – три. Трябва да се работи много. Това е полезно! Непременно ще се получи нещо – понякога по-рано, понякога – по-късно…
Юлия Рутберг, художествен ръководител на МХТ „А. П. Чехов“ и „Табакерка“, Олег Табаков и Алексей Гуськов на закрването на театралия сезон в театър „Е. Вахтангов”, 2014 година
– Така или иначе, случващото се в политически план засяга всички ни. Например спектакълът, с който се откри сезонът в „Табакерка“, трябваше да бъде поставен от норвежката режисьорка Зигрид Рейбо, но тя отказа да приключи работата си. Или да вземем същата тази Финландия, в която сте преподавали и където сте поставяли толкова много спектакли – тя подкрепи санкциите против Русия…
– С тези режисьори се разделихме „по взаимно съгласие“. Както казваше баба ми, ако любовта не ти носи радост – няма да усетиш скръб при раздялата. А Финландия… Когато такава мощна сила като Европа ти казва: „А вие?“ (надвесвайки се с цялата си тежест над тебе) – не ти издържат нервите.
Тази година не можах да отида до Финландия, но там, както и преди, има хора, които помнят как сме работили заедно. Догодина непременно ще я посетя.
Разбирате ли, финландците, както и руснаците достатъчно дълго са живели в глад и беднотия. И както се вижда, не са забравили колко трудно е да мизерстваш. Затова те са по-трезвомислещи от другите в ЕС – наблюдавайки тази вакханалия, заявиха, че няма да подкрепят по-нататъшни санкции. Ето в какво е проблемът: толерантността в Европа е като клоните на едно дърво. Тя е двуизмерна, триизмерна. За нас е едно, за тях друго, за финландците – трето… Ще назова едно от не многото наши достойнства: никога не сме се предавали заради някой друг. Това е истината.
– Вече е ясно, че скоро ще ни се наложи да затегнем коланите. Поколенията, които помнят реалността в СССР, са готови на това. А младите, как ще приемат те този аскетизъм?
– Всички са готови! И ако говорим сериозно за изпитанията, на които Господ е подлагал Русия, знаете ли кое е най-голямото? Не това, на което е обрекло страната ни лекомислието на руската интелигенция през двайсетте години на миналия век. И даже не продължилият 72 години нечовешки експеримент над хората, извършен от Руската социалдемократическа партия на болшевиките. Не татаро-монголското робство (смее се), макар че там днес излизат наяве много неизвестни факти, свързани с отношенията между руските князе и Ордата.
Не, най-суровото изпитание ни погоди капитализмът с нечовешко лице. Тогава, през 1991-ва, всичко се преобърна. Изобщо, доколкото разбирам (аз все пак съм роден през 1935 година, тоест съм отдавна на тази земя), обезценяването на рублата е най-тежкият и засега с нищо неоправдан тест за мерзост, адресиран към обикновения човек. За щастие засега рублата не е победила човека. Или в краен случай, не е победила всички. Аз например не се чувствам загубил битката с нея…
Зам.-кметът по социалните въпроси Леонид Печатников и художественият ръководител на МХТ „А. П. Чехова“ Олег Табаков на церемонията по връчването на наградата на Олег Янковски в рамките на фестивала на изкуствата „Черешова градина“, 2013 година
– За това именно говоря. И вас, и нас са ни учили: щастието на родината, благото на родината – те са над твоето лично щастие и благоденствие. А тези, които днес са на 20 г., растат с принципно различна идеология, ценностната им система е съвсем друга: вземи от живота всичко, останалото е без значение.
– Аз не мисля точно така. Доколко с душата си си отдаден на мисълта за благото на родината, не зависи от това към кое поколение принадлежиш. Онези, които не чувстват нещата така със сърцето си, колкото и да ги настройваш и пренастройваш, няма да се променят.
Казват: възпитание в патриотизъм! Какво означава това? (С ирония.) Аз мисля, че въпросът трябва да бъде поставен така: обичаш ли тази многострадална земя, помниш ли колко сълзи са пролети за нея? Мислиш ли, че на тези, които ще живеят след тебе тук, трябва да се помогне да живеят по-добре? Ето това е важното, а не обясненията патриот ли си, не си ли патриот.
Художественият ръководител и директор на МХТ „А. П. Чехов“ Олег Табаков. 2014 година
-В плановете ви за новия сезон са включени единствено класици. Съвременните автори не попадат ли в полезрението на вашите интереси?
– Когато се появи нещо талантливо и съвременно, то ще се появи на нашата сцена. Без да ги обиждам, стоманолеяри, дървосекачи и други достойни хора не стават за театралната сцена – това беше в едни други времена.
– Как самият вие ще се изявите през новия сезон?
– Нормално. Ако говорим конкретно… През 2015-а ще навърша 80 години. Затова и ще направя спектакъл (възможно е – със собствени средства, продуцент ще бъда също аз самият). Хубава комерсиална английска пиеса. Лирическа трагикомедия, която завършва със смъртта на главния герой. Той е бижутер. Случва се така, че се среща с английската кралица Елизабет II. Двамата се уговарят да се видят отново 50 години по-късно. През всичките тези 50 години, без да е най-богатият човек, той събира брилянти. И тя се появява… Дали това е приказка, или наистина се е случило, ще разберете сами. Но смях и сълзи със сигурност ще има. Как се нарича пиесата ли? „Юбилей“.
В действителност за последните 150 години – не знам как е според вас – но на мене ми се струва, че в световната театрална обител не се е случило нищо по-съществено от създаването на Московския художествен театър. Някои ни признават за негови наследници, други – не. Но когато сме на прав път, аз чувствам как салонът притихва и си мисля: „Дааа! Все още сме живи!“.
Олег Табаков и Марина Зудина в сцена от спектакъла „Чайка“ с режисьор Константин Богомолов. 2014 година
А и Ф