Олег Газманов: Имам песен написана специално за България

Олег Газманов: Имам песен написана специално за България

Публикувано от:

Културата сближава, а не разделя народите, казва прочутият певец, поет и композитор в интервю пред Оля Ал-Ахмед, журналист от в.Стандарт.

Олег Газманов, един от най-талантливите и очарователни мъже в руската поп музика, утре излиза за грандиозно шоу в зала номер едно на НДК, поканен от “Жокер медиа” и очакван с нетърпение от стотици фенове. Артистът, чиито хитове се пеят от милиони, е роден край Калинингад в семейство на военен и лекарка, дошли от Беларусия. Завършва Висшето инженерно морско училище. Десет години по-късно получава музикално образование със специалност китара. През 1989 г. създава групата “Ескадрон”, с която е и до днес. Заслужен и народен артист, носител на почетен орден и на “За заслуги пред Отечеството”. Баща е на двама синове и дъщеря. Автор на евъргрийни, издал е 17 албума.

– Олег, баща ви е бил военен, майка ви е кардиолог. Каква роля са изиграли родителите ви във вашия избор на професия?

– С баща си съм живял едва до седемгодишната си възраст. За съжаление, той не успя да ме посъветва какъв да стана. Майка ми, естествено, настояваше да бъда лекар. Но в мен винаги е преобладавал духът на противоречието. И аз не станах лекар. Исках да бъда различен. Приеха ме във Висшето инженерно-морско училище в Калининград. Бях отличник. Поувлякох се и в науката – дори съм преподавал. Следвоенният период е бил много сложен за родителите ми. Майка ми е останала сама с мен, било и е доста трудно да се справя. Но за нея най-важни са били моето възпитание и сигурност. Затова полувоенното училище за момчета на моята възраст беше просто рай. Нахранен, облечен и обут, получавах стипендия. Оформих се като дисциплинирана личност с добро възпитание, навици и умения.

– По образование сте корабен инженер, занимавали сте се с научна дейност, плавали сте в открито море, но сте били и гимнастик. Сега сте музикант, продуцент, певец, композитор и поет. Как човекът на точните науки стана артист?

– Нека да започна от спорта, който винаги е заемал специално място в живота ми. Като младеж тренирах гимнастика и мечтаех да стана световен шампион. Бях “майстор на спорта”, но получих сериозна травма. Трябваше да се откажа – не можех да се съглася на компромиси. Или световен шампион, или нищо друго. Исках да съм винаги пръв! Излязох от професионалния спорт, но и сега, независимо от годините, поддържам формата си. Тренирам всеки ден и водя здравословен начин на живот. Дори си позволявам в моето шоу да изпълнявам акробатични номера в някои от песните. Но мисля, че съм най-успешен като поет. За да стане популярна и вечна една песен в Русия, трябва да има смисъл. А за това е необходима дълбока, завладяваща поезия. Песента трябва да има история, а не само гола мелодия. Затова хитовете с хубав текст живеят дълго. Като композитор също се старая да пиша мелодии, които лесно се помнят и възпроизвеждат. Като продуцент се изявих в няколко проекта. Например “Песни за победата” през 2005-а, когато на концерт в Москва събрахме 1 300 000 души! Представете си цяла София на едно място! На сцената не мисля за изпълнението си. Излизам, за да получа удоволствие с което заразявам и публиката.

– Вашият хит “Москва” е станал неофициален химн на столицата и звучи по всички гари и летища. Как се роди той?

– Бях повече от две седмици в чужбина. Много ми домъчня за родината. На връщане полетът беше дълъг. Нощ, а изобщо не можех да мигна. В главата ми се въртяха мисли от рода на “какво е за мен Русия, какво е за мен Москва”. Замислих се, че за Москва има много песни, но те са остарели, дореволюционни, тип шансони или неактуални – свързани с комунизма, партийни. А песен, която да трогне старо и младо, жени и мъже, деца и влюбени, бизнесмени и работници – няма. И така в самолета започнах. Пред очите ми минаваше историята на Москва – опожарена, нападана и въпреки всичко горда и красива. Преобразена и китна. Написах стиховете. И сега попадна ли на перона на гарата, винаги чувам своята песен. Много е приятно и вълнуващо.

– Изпели сте химна на Русия. Но ви критикуваха? Защо?

– Спорът беше дали трябва да се записват различни версии на държавния химн. Според мен не трябва да се пречи на изпълнителите да пропагандират националните ценности. Срамно е, че има хора, които не знаят думите на химна. Направих записа с други известни колеги, но имам и свое акапелно изпълнение – както и със съпровод на детски хор. Важното е да имаш кураж. Да, критикуваха ме за кратко, после престанаха. В споровете се ражда истината

– Вие също попаднахте в списъка на международните санкции. От 2014-а ви е забранено влизането в Латвия за неопределен срок. С какво се провинихте?

– Виждаме какво става напоследък. В угода на политически предразсъдъци не пуснаха в Латвия няколко известни руски артисти. Така и не ни поясниха официалната причина. Като аргумент посочиха, че съм бил “пристрастен към своя президент и безпрекословно съм го подкрепял в завоевателната му политика”. Що за абсурд? В Русия 90 процента подкрепят президента. По тази логика би трябвало да забранят на руснаците да влизат в Латвия. Не могат да го направят, защото много мои сънародници инвестират там. А заради забраната, която ми наложиха, няколко музикални фестивала в Латвия бяха закрити. Организаторите не искат да ги провеждат без мен. Културата е мост между народите. Тя е за да сближава, а не да разделя. Не мога да се сърдя на хората заради решението на правителството. Министрите се сменят, народът остава. Публиката ме обича и цени. В градче на мой концерт събрах над 30 000 души.

– От края на 80-те пеете със сина си Радион, който е завършил колеж в Лондон, специализирал е финанси в Русия, отлично владее кунг-фу, карате и плуване. Как той избра сцената?

– Синът ми е с блестящо образование. Опита да се да се занимава с бизнес, но за малко. Той е много способен музикант и талантлив автор на песни. Иска да е артист, певец, творец, да е на сцената. Радион вече има самостоятелен диск, а една от песните му счупи рекордите на всички класации и стана хит в най-голямата радиомрежа в страната “Руское радио”. Не мога да му давам съвети от сорта на “стани бизнесмен”. Не бих го направил. Аз съм извървял абсолютно същия път и нямам моралното право да го спирам. Той е на 33 и в тази златна възраст се чувства успешен и щастлив. Нали за това живеем.

– С какво ще изненадате публиката в София?

– С нетърпение очаквам срещата в НДК. Всеки, който иска да пее и да танцува на сцената с мен, да заповяда утре в зала номер едно. У вас винаги съм в чудесно настроение. Културите ни са близки. В много от моите песни присъстват мотиви от славянския колорит, присъщ за България и Русия. Езикът на музиката не се нуждае от превод. Пътувам с групата си “Ескадрон”. А изненадата е песен, написана специално за България – “Два гласа”. Ще прозвучи за първи път в София.