Ограбени илюзии! Хиляди бягат от Косово: Ядем пръст, не храна

Ограбени илюзии! Хиляди бягат от Косово: Ядем пръст, не храна

Публикувано от:

Албанци масово бягат от Косово преследвани от глад и безработица. Битката за Косово отмина, войските на НАТО се изнесоха от региона, а малката република остана сама да се оправя, непризната, бедна и гладна. Няма и десетилетие, откакто жителите на областта крещяха „Свобода или смърт“, а днес бягат от там и емигрират в Македония и Черна гора, Унгария, Чехия, Полша… Причините? Безработица, глад, невероятна бедност, търсене на по-добър живот.

Масовото бягство на албанците от Косово през последните няколко месеца, продължава да привлича вниманието на обществеността. На автобусната спирка в Прищина шума от хора от дълго време е често срещана гледка. Многобройни албанци оттам се отправят към Суботица, където незаконно се опитват да преминат границата между Сърбия и Унгария.

„Размахваха пред нас моркова за кратко, а сега остана само тоягата“, разкриват бежанци пред сръбския „Блиц“. „Обещаваха ни всичко, а напълниха само собствените си джобове! Казваха ни, че ще ядем със златни лъжици, а днес вместо храна, ровим пръст от земята с голи ръце. Кой? Как кой, политиците! Гладни сме, без работа, поробени и без надежда. От думи не се живее! Тези деца трябва по някакъв начин да се нахранят!“, разказва Исмаил, осъзнавайки, че нелегалното преминаване на границата на Косово с осем деца, от които най-малкото е само на три, е изключително голям риск.

Всички са наясно, че контролът е засилен и от границата с Унгария са върнати повече от 3000 имигранти, но те не се отказват. Не им пречат нито температурите, които почти непрекъснато са под нулата, нито факта, че в такива условия те трябва да изминават десетки километри. Със себе си тези хора носят само малки чанти, тъй като не планират завинаги да напуснат своите досегашни домове. Единственото нещо, което ги издава, че си отиват завинаги, са сълзите на лицата им.

„Нямаме какво да губим. Разпродадох всичко, което имах. Сега изпращам семейството, а след един месец заминавам и аз“, заяви разочарован албанец за сръбския портал, подчертавайки, че най-много му тежи, че роднините му си тръгват с бебета в прегръдките. Преди два дни от Прищина, в студената нощ тръгнали девет автобуса с около 500 пътници, а зад тях останали единствено разплаканите им роднини, които вероятно никога повече няма да видят./ razkritia