Според критериите за включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО „Белокаменните паметници от Владимир и Суздал“ представляват шедьовър на човешкия творчески гений, свидетелстват за значителното влияние на православното християнство в архитектурата на Русия през XII-XIII в. и са изключителен пример за архитектурен ансамбъл, който илюстрира този период от човешката история.
Старинните градове Владимир (основан през 1108г.) и Суздал (известен от 1024г.), разположени в центъра на европейската част на Русия, през XII-XIII в. са били начело на могъщото древноруско Владимиро-Суздалско княжество.
По време на управлението на сина на Юрий Дългоръки – Андрей (1157 – 1174), се разгръща ожесточена борба с местните боляри. Андрей премества столицата от Ростов в неголямото градче Владимир на р. Клязма, което застроява с необичаен разкош. Изградени са непристъпните белокаменни Златни врата, издигнат е величественият Успенски събор. На шест километра от столицата на княжеството при сливането на реките Нерл и Клязма, Андрей основава своята извънградска резиденция – Боголюбово. Тук той прекарва значителна част от времето си, поради което получава прякора „Боголюбски”.
С.А. Кирилов «Андрей Боголюбский.(Убийство)»
В Боголюбския дворец, през една тъмна юлска нощ на 1174 г., Андрей е убит в резултат на болярски заговор, оглавен от роднините на болярина Кучка, бившият владетел на Москва.
Политиката на Андрей продължава неговият доведен брат – Всеволод Голямото гнездо (1176-1212).
Князът има много синове, откъдето получава този прякор (неговите синове са изобразени на релеф върху стената на Владимирския събор във Владимир). Двадесет и две годишният син на византийска принцеса и Юри Дългоръки – Всеволод жестоко наказва болярите-заговорници, убили неговия брат. Борбата между княза и болярството завършва с победа на княза.
В периода на съществуването на Владимиро-Суздалското княжество, тук е основана архитектурно-художествена школа, за която е било характерно облицоване с плочи от бял варовик (оттук и наименованието – „белокаменни паметници”), изисканост на пропорциите, фина резба върху камък за изобразяване на различни сюжети, външна лекота на зданията и умение да бъдат вписвани в околния пейзаж.
Истински шедьоври на тази школа са осем отделни паметници плюс два ансамбъла, вписани в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Някои от тях се намират в центъра на гр. Владимир (Успенският и Дмитриевският събори, Златните врата), други – в Суздал (Рожденсвенският събор и Архиерейските палати на Суздалския кремъл, Спасо-Евфимиевият и Покоровският манастири), разположените в предградията – храмът Покров на Нерл, дворецът на Андрей Боголюбски в Боголюбово, а също така църквата на Борис и Глеб в село Кидекша.
Успенският събор във Владимир
Построен за 3 години (1158-1160), веднага е станал главна архитектурна доминанта на древния Владимир. Високият белокаменен с 5 купола събор, който поразява със своята хармония и изобилие на украшения от злато, се превърнал в главен храм на цялото княжество. В него са били короновани князете Александър Невски, Дмитрий Донской, други владимирски и московски князе, някои от тях (Андрей Боголюбский, Всеволод Голямото гнездо и др.) са погребани тук. В манастира се е намирала светинята на Владимир – иконата Света Богородица, донесена в древна Русия от Константинопол и наречена Владимирска (понастоящем се намира в Третяковската галерия в Москва).
През 1408 година в събора са рисували Андрей Рубльов и Даниил Чорни (съхранили са се фрагменти от фреските).
Страшният съд. Фрагмент от фреска на Андрей Рубльов. 1408 г.
Христос во славе – фрагмент от фреска „Страшният съд“. 1408 г. Андрей Рубльов и Даниил Чорни.
Дмитриевският събор (1194 – 1197г.) във Владимир
Еднокуполен храм, с относително неголеми размери, с характерна архитектура за Владимиро-Суздалска Рус през XII в. Хармоничните пропорции се съчетават със съвършената техника на белокаменните облицовки. Неговата дантелена каменна резба, наброява около 1500 релефа. Над 600 релефа изобразяват различни светци и невиждани животни.
Съборът няколко пъти е бил опожаряван, а по време на татаро-монголското нашествие е бил напълно разграбен, впоследствие нееднократно е бил реставриран. В края на XII в. в събора са рисували византийски и руски художници, но до наши дни са достигнали само фрагменти от фреските.
Владимирските Златни врата
Строителството им е завършено през 1164 г. по времето на владимирския княз Андрей Боголюбски, който премества столицата на княжеството от Суздал във Владимир. Златните врата са служили не само като крепостно съоръжение, но и като триумфална парадна арка при влизане от запад. Златните врата са изградени от бял камък, масивните дъбови врати са обшити с позлатени медни плоскости, заради което са наречени Златни. По-ниската част на вратата е оцеляла до наши дни от XII в., а надвратната църква впоследствие е обновявана през XV, XVII и XVIII в. Те са оформяли парадния вход на най-богатата княжеско-болярска част на града
Резиденцията на княз Андрей Боголюбски
Белокаменен дворец на великия княз на Владимир Андрей Юриевич, построен на 10 км от Владимир през 1158-1165 г. Резиденцията на княза и възникналият наблизо град получават името Боголюбиви (сега – Боголюбово), което впоследствие предопределя и прозвището на княза – Боголюбски. Дворецът, намиращ се днес на територията на Боголюбския манастир, е единствената гражданска сграда от предмонголска Рус, която частично е оцеляла до наши.
Църквата Покров на Нерли (1165г.)
Тя се издига самотна на брега на р. Нерл, недалеч от Боголюбово и поразява със своята изтънченост и стройност.
Когато пишат и говорят за този храм, обикновено привеждат думите на Игор Грабар: ” Църквата Покров на Нерли, намираща се наблизо до Владимир, е не само един от най-съвършените храмове, създаден на руска земя, но и един от най-великите паметници на световното изкуство”.
Храмът е украсен с прекрасна белокамена резба, типична за владимиро-суздалската архитектурна школа.
Изображение на цар Давид, в обкръжение на животни .
Богати орнаменти и удивителна редица от релефни лица на девойки опасва трите фасада на храма. Това е един от най-загадъчните мотиви в скулптурния декор на църквата.
Рождественският събор в Суздал
Построен през 1222 -1225 г., той влиза в ансамбъла на Суздалския Кремъл, обкръжен от три страни от река Каменка, и неговите масивни, сини, обсипани със звезди куполи определят до голяма степен облика на целия кремълския комплекс. През XV в. Рождественският събор е разрушен, след което (през XVI в) горната му част е построена от тухли, завършваща с 5 купола.
Недалеч от събора, също в пределите на Суздалския кремъл, е разположен друг ценен паметник, влизащ в Световното културно наследство –
Архиерейските палати, построени през XV-XVIII в.
Комплексът от епископски палати е създаден през XV-XVIII в. като жилище на суздалските църковни владици. Основната сграда е тясно свързана със Събора, както композиционно, така и в битово отношение. От средата на XX в. в палатите се помещава музей.
В покрайнините на Суздал се намират два уникални манастирски комплекса (основните каменни постройки се отнасят към XVI в.)
Покровският манастир
Покровският женски манастир е разположен на десния бряг на река Каменка. Основан е през 1364 година при княз Дмитрий Константинович. През XVI в. манастирът се превърнал в място за заточение на представителки на аристократичните фамилии.
Спасо-Евфимиевският манастир
Мъжки манастир, разположен на левия бряг на река Каменка. Основан през 1352 година от княз Борис Константинович като крепост за защита на града от външни и вътрешни врагове.
Църквата Борис и Глеб
Построена от бял камък в село Кидекша, там където се вливат една в друга реките Нерл и Каменка. Тя е един от най-древните паметници на белокаменното строителство в домонголска Рус. Построена при управлението на Юри Дългоруки в чест на неговите по-малки синове Борис и Глеб, получили имената на първите прославени на Руска земя светци – покровители на княжеския дом. В църквата е погребан Борис Юриевич, княз белгородски и туровски, умрял през 1159г. Постройката се е съхранила до наши дни, със запазили се фрагменти от фрески.
Източник: