Някои от най-обикновените улици са наречени на необикновени мъже от българската история

Някои от най-обикновените улици са наречени на необикновени мъже от българската история

Публикувано от:

На кого са кръстени улиците из София и из България е тема безкрайна, в чиито разплитане и анализ почти винаги всеки има мнение, различно от това на дебатиращия срещу него. Особено когато става дума за малки пресечки, наречени на големи хора.

Изключителният журналист Йосиф Хербст основава БТА през 1913 г., а след жестокостите през 1923 г. покрай Септемврийското въстание се застъпва за жертвите и техните семейства. Убит е през април на 1925-а след комунистическия атентат в църквата “Свети Крал”, сега “Света Неделя”. Роденият в Одрин и завършилият Военното училище в София интелектуалец и офицер от запаса владее френски, немски и английски. Негова съпруга е Виола Каравелова, която остава в градските легенди с трагедията и лудостта си. Красавицата, която е балдъза на великия Яворов, години наред носи снимката на Хербст из София и пита по улиците дали някой не го е срещал. Сега има улица с неговото име в “Надежда 2”. Надали там живеят много хора, които са наясно с личността му. Данаил Крапчев, създателят и редакторът на “Зора”, най-големия всекидневник между Първата и Втората световна война е убит от комунистите през септември на 1944-а в Горна Джумая, сега Благоевград. Улицата му се намира в квартал “Витоша”, успоредна е на “Симеоновско шосе” и е в близост други, чиито патрони са други жертви на българския модел. Между тях са Тодор Кожухаров – талантлив журналист, главен редактор на обедния всекидневник “Слово”, публицист и писател с необикновено перо, автор на 6 тома творби, които за половин век бяха скрити от очите на четящите, и Димитър Шишманов – син на проф. Иван Д. Шишманов.

Човекът, на когото е кръстена улица “Никола Михайловски”, в наше време е почти неизвестен. А той е значителна фигура в културата ни през ХIХ век. Брат е на Иларион Макариополски и е баща на писателя сатирик Стоян Михайловски, но самият той е създал правописна школа, учебници, сътрудничил е в много издания, бил е почетен член на БАН. Роден е през 1818 г. в Елена, умира през 1892 г. в София.

Иван Денкоглу може би ще прозвучи на някого като руско име. А той си е българин, роден в село Балша край София през 1781 г. Неслучайно нашите предци са отредили “неговата” улица да бъде в самия център на столицата, близо до Съдебната палата и да пресича булевард “Витоша”. Денкоглу, сирак и замогнал се търговец, заминава за Русия, където отваря дома си за сънародниците ни. Той създава фонд за подкрепа на наши студенти, бъдещи сериозни учени. Подкрепя финансово училище, построено през 1849 г., Габровската гимназия, Свищовското читалище… Завещава големи суми за школа и черкви. Денкоглу умира през 1863 г. в Москва.

Една от най-популярните софийски улици е “Пиротска” – център на масовата търговия, по нея десетилетия се редят безбройни магазини. Името й никак не е случайно – тя води в посока към град Пирот, който бе откъснат от България след поредната загуба във войните и заради несправедливия международен диктат. А в него са родени мощни интелектуалци – един от тях е д-р Кръстю Кръстев, редакторът на знаменитото списание “Мисъл” от края на миналия и началото на нашия век. По време на комунизма тя бе кръстена “Тито”, а после “Жданов” – на един от близките съратници на Сталин, който остава в историята със страшни изстъпления срещу руската интелигенция.
Академик Петър Динеков е записал на младини през 1933 г. в своя непубликуван дневник: “Оживлението е най-голямо обаче по “Пиротска”. Преди всичко това е улицата, която води към Ючбунар, Коньовица, Захарна фабрика, Разсадника, където живее беднотията, нямаща пари дори за трамвайна карта. Затова по улицата бързат тълпи от хора. Но тук оживлението се създава и от магазините”. Цитира го Йордан Василев в книгата си “История на булевардите, улиците и площадите в София”.

“А във въпросните магазини можете да намерите всичко, абе всичко – и значително по-евтино от “Леге” и “Търговска”. Водеше от площад “Бански” към булевард “Княз Александър Дондуков” и стигаше до Народната банка.

Обаче бе заличена, за да бъде построен тогавашният Партиен дом. Беше време, когато буржоата се срамеше да каже, че купува от “Пиротска”. Но днес не е така: от тук пазаруват всички – и селяните, и работниците, и елегантните дами, и учениците, и влюбените двойки, на които скоро предстои годеж. Защото тук всичко е по-евтино, търговците допущат безкрайните пазарлъци и умеят да скланят на неимоверни отстъпки. Разбира се, елегантните дами, отнасяйки вързопите към централните улици, твърдят, че покупката е направена от “Леге” или “Търговска”. Нека не им се сърдим за тая малка лъжа – тя е тяхната утеха в неочаквано сполетялата ни криза. А за да не забравят вратите на магазините по “Леге”, те пазаруват и от там, но на дребно.” Пак професор Динеков е разказал на съпругата ми Блага Димитрова, че бащата на Смирненски продавал шекерчета на ъгъла на “Брегалница” и “Пиротска”, добавя Йордан Василев.

“Стефан Богориди”, една от централните улици в Бургас, е наречена на висшия турски чиновник и бей, тачен от султаните Махмуд II и Абдул Меджид създател на прочутата българска християнска Желязна църква “Свети Стефан” в Цариград, която е уникална и до днес. Роден е през 1780 г. в Котел, внук е на Софроний Врачански. През живота си помага на десетки българи. Умира в Цариград през 1859 г. Неприятното е, че гларусите и фенките на попфолка в морския град надали знаят кой е Стефан Богориди, когато дефилират по едноименното стъргало. Идентична е и ситуацията, ако най-младите бъдат интервюирани кой е Иван Богоров. “Тъкмо затова пиша тези редове, за да се знае и да се гордее нашенецът с такива предшественици. Като кажа, че е роден през 1820 г., а е учил и завършил химия в Лайпциг и медицина в Париж, можете да си представите що за личност е бил той и какви българи сме имали. Един от зачинателите на фонетичния правопис, издава Първичка българска граматика през 1844 г., превежда “Робинзон Крузо” от Даниел Дефо през 1849 г., издава в Лайпциг вестник “Български орел” през 1846-47 г., а след това се озовава в Цариград и основава голямо наше издание – “Цариградски вестник”. По-късно е автор на първия френско-български речник (1869). Живее до 1892 г. в свободна България, но по нашенски е забравен и изоставен”, пише още Йордан Василев.

 .