Нови тъмни завери срещу Русия и Путин след провала на „Бялата революция”

Нови тъмни завери срещу Русия и Путин след провала на „Бялата революция”

Публикувано от:

Както стана въпрос и в предишна публикация, външнополитическата стратегия на САЩ за налагане на „демокрация” в страните на света се реализира чрез използването на т.нар. умна сила, което пък е съчетание от прилагане на „твърда” и „мека” сила. През 1990 г. Джоузеф Най, сътрудник на Съвета по международни отношения (Council on Foreign Relations ) и съратник на Збигнев Бжежински, използва за тези методи понятието “мека власт” или “находчива власт” (soft power). Според харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най „Soft Power(меката власт) е форма на външнополитическо въздействие, насочено към манипулиране дейността на хора и правителства чрез духовни ценности, които са привлекателни и имат морален авторитет”. В интерес на истината понятието, което налагат професорът и неговият настойник Бжежински, малко се различава от определението на Пентагона за психологическата война. Основните пропагандни клишета за soft power на САЩ са „американският начин на живот”, „ценностите на демокрацията” и „правата на човека”. Първото успешно използване на новата стратегия и първо нейно завоевание бе перестройката.

За първи път тези нови методи като стратегия се проявиха успешно в периода на перестройката, когато на власт в Русия дойде Михаил Горбачов. Последваха успешните цветни революции в Грузия през 2003 г., в Украйна – 2004 г., Киргизия и Ливан – 2005 г., и провалите в Белорусия през 2006 г. и Армения – 2008 г. Анализът от неуспехите в тези две страни принуди организаторите на мръсни игри в САЩ да внесат необходимите корекции, налагащи преформатирането на „цветните революции” в нова, усъвършенствана форма за провеждане на „меки” държавни преврати в неподатливите страни.

Като основно оръжие за постигане на успех в тези преврати се определяха НПО (неправителствените организации), медиите и глобалната информационна мрежа на интернет пространството. „Арабската пролет” през 2010 и 2011 г. в Тунис, Египет и Либия, надхвърли очакванията на своите организатори и доказа ефективността от използването на социалните мрежи за организиране на държавни преврати в тези страни.

Типично в американски стил и без особено въображение, целият арсенал от soft power, под названието „бяла революция”, бе приложен в края на 2011 г. и по отношение на главния геополитически противник на САЩ – Русия. Основна цел на т.нар. бяла революция бе да отстрани от властта Владимир Путин и неговия екип, които да бъдат отново заместени с продажни проамерикански политици, готови да върнат страната в орбитата на САЩ. Както вече знаем, „бялата революция” завърши безславно през май 2012 г., когато властта в Русия с твърди мерки в рамките на закона се справи с американските НПО и разгони митинга на опозиционерите, замислен като опит за силово завземане на властта. Така новоизбраният президент Владимир Путин уверено демонстрира своята воля успешно да се справи с всяка провокация на американската soft power. Той успя да нанесе съкрушителен удар по новата американска стратегия за на Русия, която по вина на Горбачов, а след него и на Елцин, първа стана нейна жертва 14 години преди това. След провала в самата Русия истинската „империя на злото” обаче се върна към старата изпитана формула – нанасяне на удар срещу Русия от територията на съседните граничещи и бивши страни от СССР, в които цветните революции не бяха провеждани или се провалиха.

„Целта на финансираните от САЩ НПО в тези страни е да има групи от хора, които могат да излязат на улицата, за да протестират и политици, които да служат на Вашингтон. След успеха в Украйна Вашингтон работи усилено и неговата цел сега са Армения, Киргизстан, евентуално Казахстан и Узбекистан. Такива преврати, които те наричат ”демократични революции”, ще бъдат организирани във всички страни, които бяха част от Съветския съюз”, заяви на 1 март т. г. в Ереванския геополитически клуб бившият зам.-финансов министър на САЩ и настоящ икономически и политически коментатор и публицист Пол Крейг Робъртс. Крайната цел на Вашингтон е изолиране и впоследствие овладяване на Русия, а

главната мишена продължава да е руският президент Путин

чиито успехи във възстановяването мощта и авторитета на Русия поставят под заплаха американското световно господство.

Основно оръжие за поразяване на „целта Путин” е клеветата и демонизацията. Идеолозите на „меката власт” отвъд океана отдавна използват и са ненадминати специалисти в „изкуството“ да приглушават истината с клевети, за да компрометират и свалят от власт неудобните им правителства и лидери по света. Шаблонът който се прилага по отношение на руския президент на този етап надхвърля границите на абсурда. Стигна се дотам, че на 25 февруари рупорът на Белия дом – американската телевизионна компания Си Ен Ен (CNN), показа снимката на президента на Русия Владимир Путин на фона на информация, че британските медии са успели да установят личността на човека, обезглавил заложници на ислямистката групировка “Ислямска държава” (ИД). Образът на президента на Руската федерация се появи след облечения в черно терорист и остана едва няколко секунди на екраните…

Напоследък не остават назад в черната пропаганда срещу руския президент и големите немски медии. Германската обществена телевизия ZDF, излъчи в началото на март документален филм, озаглавен „Mensch Putin!” (Мъжът Путин!). Със средствата на клеветата и лъжата авторите представят изопачен образ на руския президент, оспорвайки неговия безспорен интелект, държавнически и политически качества, представяйки го като комплексиран човек, който е обладан от дълбока нужда да компенсира интелектуалните си недостатъци с физическа сила, твърдост и свръхпълномощия при прилагане на властта. Задава се провокационен въпрос към зрителите: „Кой германски лидер беше опасно несигурен човек, който се опита да компенсира недостатъците си с насилие и власт?” Внушение, което зрителите трябваше да „разберат” като сравнение с Хитлер. Според авторите на филма, които се позовават на „достоверни” анонимни източници, Путин е бил обект на пет опита за убийство: в Лондон, в Москва, в Санкт Петербург, в Техеран и в Баку, столицата на Азърбайджан. Цитирането на градовете не е самоцелно, разбира се, понеже осъществява абсурдното внушение, че освен в Русия (където личният рейтинг на одобрение достигна 88 %!), Путин бил мразен навсякъде по света. Освен всичко други, във филма на два пъти се цитират и думите на канцлерката Меркел, че „Путин живее в друг свят”, което само по себе си е показателно за промяна на отношението на управляващите в Германия към руския президент. Оставяме настрана голословните и дребнави твърдения на авторите на филма, че Путин редовно биел жена си и подчинените си…

Във връзка с този филм и зачестилите напоследък клеветнически материали срещу Русия и нейния президент в германския печат се поставя въпроса за обективността на големите германски медии. Един от най-известните журналисти в Германия Удо Улфкот, когото наричат немският Сноудън, нанесе тежък удар по репутацията на западните медии.

В новата си книга

“Продажните журналисти”

Удо Улфкот разказва как се фабрикуват информациите. „Публикувах от свое име материали, написани от агенти на ЦРУ и други служби, най-вече от германските тайни служби”, свидетелства журналистът пред RT („Русия днес”) и продължава: „След Втората световна война в Европа, с помощта на ЦРУ, бяха създадени множество проамерикански неправителствени организации. За да направи човек кариера в немските медии, той трябва да бъде сътрудник на някоя от тях. Това е еврокомандата на САЩ”.

В книгата си Улфкот публикува имената на 3000 купени журналисти, като всяко име е с потвърждение-доказателство колко хиляди евро взема за мръсната си работа. По отношение на причините за промяна на отношението на канцлера Меркел към Русия и президента Путин Улфкот казва: „Официално Меркел е доктор по физика, но данните говорят, че преди обединението на Германия е правила кариера като офицер на комунистическата пропаганда. Смятам, че американците владеят и други факти, които могат да разбият нейната репутация, ако им се даде гласност. А Германия си е колония на САЩ.”

Убийствени за „независимата” журналистика са откровенията на автора пред „Rossia Today” (RT) относно мотивите да публикува своята книга: „Мислех да бъде издадена след смъртта ми, защото знаех, че е бомба. Но заради събитията в Украйна и Русия, реших да стане сега. Защо стана бестселър ли? Защото разказвам от първа ръка как войната не пада от небето току-така, как са манипулирани хората и народите. Обяснявам защо изведнъж Путин стана лошото момче, защо трябва да помагаме на Украйна, какво готвят западните спецслужби, коя е следващата война. За мен последната капка беше свалянето на малайзийския „Боинг”, който още не бе докоснал земята и вече обвиниха руснаците. Дни по-късно пуснах книгата, защото знаех, че хората имат право да знаят как продажни журналисти ги водят за носа”.

Очевадно след тези откровения на автора всякакви други коментари стават излишни.

Приетата от Европейския парламент под натиска на агресивното ядро на ЕС на 13 март „Декларация относно убийството на руската опозиционен политик Борис Немцов” несъмнено също е изпълнение на „еврокомандата от САЩ”. Парламентът в Страсбург, директно и без всякакви основания и доказателства, обвини Кремъл и конкретно президента Путин в „създаване в Русия на атмосфера на заглушаване свободата на словото, страх, омраза и подтисничество, която прави възможни политически убийства като това на Борис Немцов, който загина от куршуми на 27 февруари в центъра на Москва”. С решението се прави опит да се организира „независимо международно разследване за това политическо убийство”.

Абсурдно и извън здравия смисъл прозвуча обвинението за „липса на сътрудничество” от руска страна във връзка с международното разследване на катастрофата на самолета от полет MH-17 на Малайзийските авиолинии през юли 2014 г. над Украйна, след като на всички нормално мислещи хора е ясно, че Русия сътрудничи, а САЩ и Англия крият истинските извършители на престъплението. Последната провокация по отношение на Русия в Европарламента само потвърждава, че вече става дума за ескалиране на организираната и дирижирана от САЩ пропагандна кампания за дискредитиране на руското държавно ръководство и конкретно на президента Путин. Това потвърждават и черновите от срещата на високо равнище в Европейския съвет, публикувани в някои от западните медии, за което писа и нашата агенция БГНЕС. От тях става ясно, че преди десетина дни съветът е възложил на върховния комисар на ЕС по външна политика и сигурност Федерика Могерини да подготви до юни 2015 г. план за действие върху стратегически комуникации в „подкрепа на медийната свобода”. В записките се казва още, че създаването на комуникационен екип е първата стъпка в тази посока. Според източник, близък до ЕС, целта била да се състави екип в Брюксел, който да наблюдава руските медии, да идентифицира очевидните лъжи (разбирай, да подменя очевидните истини с лъжи) и да ги препраща към държавите-членки, т.е да ги свежда на

медийните папагали и НПО-тата във васалните страни

като директива за дезинформация на населението и организиране на клеветническа кампания срещу Русия. Това предварително обречено начинание явно демонстрира намерението на зависимия от САЩ Брюксел да се включи активно в психологическата война на ЦРУ срещу Русия и президента Путин, която засега Западът губи. Дори водещите западни специалисти в тази сфера са на мнение, че в информационната война руските власти вече са спечелили пълна победа в рускоезичното пространство (тук влизат и страните от бившата социалистическа общност, в които руският език се изучаваше задължително) и частична – в западното.

„Защо все пак толкова много хора на Запад търсят алтернативна гледна точка и я намират не къде да е, а в руските телевизионни канали и постинги в интернет?” – риторично пита безродният руския политолог на хранилка на американското НПО “Петебургски диалог” и в руско-полския дискусионен клуб PL-RU Иван Преображенский, и продължава разсъжденията си, търсейки отговора: „Западните лидери трябва да направят качествена преоценка на Русия, за да си обяснят този феномен. Засега обаче те нямат такава. Всъщност Западът трябва да започне наново да изучава страната и в частност информационната политика на руските власти. И само когато разбере механизмите на техните действия и причините, ще може да даде адекватен отговор. Засега Западът няма ясно разбиране. А може би той просто трябва да следва съвета на Александър Солженицин, че човек не бива да живее в лъжа”.

Еврика!

Въпреки че не съзнава, Иван Преображенский, несъмнено стига до разковничето за успеха на руската информационна политика и то не е в механизмите на нейното осъществяване, а в истината, от която неговите господари най-много се страхуват. Тя много добре е казана в документалния руски филм

„Крим. Пътят към родината”

който стана бестселър и обиколи света чрез интернет преди две седмици. Тези на Запад, които воюват с всички средства срещу истината и се стремят да я удавят със средствата на пропагандата, трябва да знаят, че тя винаги ще изплува. Оказва се, че след истината те най-много се страхуват и от силата. Това много ясно пролича след заповедта на руския президент от 16 март да бъдат поставени в пълна бойна готовност Северният флот, отделни съединения на въздушно-десантните войски и Западният военен окръг, разположен в Калининградска област. Заповед, озвучена от най-съвременния в света команден пункт, която в превод от военен език означава бойна готовност по всички азимути на най-голямата страна в света.

Реакцията отвъд океана бе почти мигновена

Още на другия ден след обявяване на решението на руския върховен главнокомандващ Владимир Путин от бърлогата си изпълзя бащата на „меката властЗбигнев Бжежински и посъветва Обама “да не унижава Русия”, като му препоръча вместо да говори за санкции и да осъжда политиката на Русия спрямо Украйна, да разработи “всеобхватно и приемливо за двете страни решение”. Според лукавия президентски съветник по националната сигурност, „докато се запазва възможност за реално прекратяване на огъня в Украйна, Вашингтон трябва да се въздържа от антируска риторика и да направи опит за разработването на такава форма за регулиране, при която някои интереси на САЩ и на Русия да се окажат съвместими”.

Права е старата лисица Бжежински – друга формула няма, но съмненията относно искреността и добронамереността на тези изявления все пак си остават.

Автор: Мирослав ШОМОВ

Източник: в. „Нова зора“