През 1855 г. съседът на Тургенев в Мценский уезд, помешчикът Василий Каратеев, изпратен в Крим като офицер в дворянското опълчение, оставил на писателя ръкопис на автобиографична повест, като му позволил да се разпорежда с него по свое усмотрение. В повестта се разказвало за любовта на автора към момиче, което предпочело пред него българин – студент в Московския университет.
По-късно била установена личността на този персонаж. Този човек е бил Николай Катранов. Той пристигнал в Русия през 1848 г. и постъпил в Московския университет. След началото на руско-турската война през 1853 г. и възраждането на революционния дух сред българската младеж, Катранов и неговата руска съпруга Лариса се завърнали в родния му град Свищов. Неговите планове, обаче, са възпрепятствани от скоротечна туберкулоза и той умира по време на лечението си във Венеция през май същата година .
Каратеев, който предчувствал смъртта си когато предал ръкописа на Тургенев, не се завърнал от войната – умира от тиф в Крим. Опитът на Тургенев да публикува слабото в художествен смисъл произведение от Каратеев не бил успешен и до 1859 г. ръкописът бил забравен, въпреки че по спомените на самия писател, когато за пръв път се запознал с него, той бил толкова впечатлен, че възкликнал: „Това е героят, когото търсех! “
Николай Димитров Катранов, български поет, фолклорист, преводач, революционер, е роден в град Свищов през 1829 г. в семейството на състоятелния търговец Димитър Катранов и Паунка Катранова – леля на живописеца Николай Павлович и братовчедка на Драган Цанков. Учи най-напред в светското училище на Христаки Павлович Дупничанина в родния си град, после във ІІ киевска гимназия (1846-1849). Продължава образованието си като стипендиант на търговеца-меценат Иван Денкоглу в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1849), където се сближава със славянофилите. След завръщането си в България работи като учител, изнася лекции, редактира сборници с народни песни. Лекува се от туберкулоза във Виена (Австрия) и от 1853 г. – във Венеция (Италия), където умира вследствие на простуда на 05.05. 1853 г. Погребан в православната църква „Св. Георги” във Венеция. Посмъртно излизат три стихотворения във в. „Цариградски вестник” (1853). Сбирката му от хайдушки народни песни е публикувана от руския славист Петър Безсонов в сборника „Болгарские народние песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар” (1855). Превежда „Абидонска невяста” от Байрон (1850), песента на „Миньон” от „Вилхелм Майстер” от Гьоте (1853), стихове от Шилер, Ян Колар. . Събира български народни песни, публикувани след смъртта му от руския славист Безсонов.В негова памет Сава Филаретов пише стихотворение, отпечатано в „Месяцослов на блъгарската книжнина” (1859).
През 1964 г. в Свищов отваря врати ново училище. То носи името на видния патриот и просветител Николай Катранов.