Автор: Виолета Цветкова.
Преди години “Изпепелени от слънцето” му донесе “Оскар”. Последвалите две продължения на филма бяха далеч от подобен успех, затова пък сега “Слънчев удар” е на път към номинация за най-мечтаната киностатуетка. Никита Михалков е по-скоро скептичен към прогнозите за нов успех – просто знае, че и в Холивуд “всичко е политика”, а да си режисьор от Русия не е най-добрата реклама днес пред американските филмови академици. “Слънчев удар” обаче се оказа сред любимите от завършилата наскоро „Киномания 2015” в НДК, от петък тръгва и в кината у нас. А “консумацията” му е задължителна с автобиографичната книга на режисьора “Територията на моята любов”.
Слънце и любов – явно Михалков обича да си играе с тези думи. Ще ги срещнете в част от заглавията на творбите му и в повечето от техните сюжети. Сигурно затова навършилият неотдавна 70 години “император на руското кино” никога не пропуска да спомене двете си съпруги, четирите си деца и деветте си внучета.
Покрай личния му празник руските медии бяха залети от “за” и “против” юбиляря. За част от гилдията той е “сръчен бизнесмен” (не само кинопродуцент и фестивален директор, ресторантьорството, лесовъдството, винарството, дори добивът на диаманти също му се удават), който умее да общува с всяка власт и да си осигурява просперитет. Но за обикновените зрители създателят на филми легенди като “Незавършена пиеса за механично пиано”, “Робиня на любовта”, “Очи чорние”, “Урга: територия на любовта”, “Изпепелени от слънцето”, “Сибирският бръснар” и “12” е “просто гений” и “дар от съдбата”. Наричат го дори “национално богатство”. Нещо повече – “велик и ужасен”.
След 1989-а Михалков идва в България няколко пъти. От него лъха интелект и аристократизъм. Струва ти се високомерен, а когато се разговорите, откриваш, че слуша и отговаря внимателно. Едновременно сериозен (погледът му те изучава, крои ти шапка) и безкрайно забавен. Ще ти сподели и най-съкровените си планове, ще се натъжи заради полуделия ни свят и потъпканите християнски ценности, но и може и виц да ти разкаже. Такъв е – реален и недостижим.
На 70 години е решил, че е време да излее душата си. И го прави едновременно на екрана и в книга. “Територията на моята любов” (ИК “Колибри”, превод Владимир Игнатовски) е четиво за ценители. Там е целият Михалков – от знатните и артистично-бохемски корени на предците му до изиграните роли (около 60) и заснетите филми (поне 30). А новият му филм “Слънчев удар” е като… слънчев удар. Гледаш и пред призмата на една любовна история разбираш защо онази Русия от началото на ХХ век е тази Русия сега. И защо ние, българите, сме това, което сме днес. Зависимостта е пряка и няма как да не я почувстваш. 3-часовата прожекция не е за фенове на т.нар. блокбъстъри, но пък който я издържи, ще поиска да гледа пак.
Впрочем Никита е в киното от 14-годишен. Случайно. По-големият му брат, режисьорът Андрей Кончаловски, имал среща с актриса, за да я помоли да участва в негов филм. Никита трябвало да събуди Андрон, но се успал и срещата се провалила. За наказание баткото връчил на тийнейджъра шуба, забрадка и ботуши и го снимал в гръб. Ето това е кинодебютът на днешния “киноимператор” – като жена. Чест повод за самоирония.
И вицове ще чуете за Михалков. Един от тях, разбира се, е гаргара с приятелството му с президента:
Срещат се Путин и Михалков. И режисьорът пита:
– Владимир Владимирович, напоследък все играя царе. Мисля следващия път да играя вас.
– Е, добре, Никита Сергеич, но ще трябва да обръснете прочутите си мустаци.
– О, не… Вие ще трябва да си пуснете!
На 70 г. човек сигурно не само се шегува със себе си. Дали мисли за старостта?
“Нямам време за това – каза наскоро пред руски медии Михалков. – Знаете ли, психологическата възраст се определя от това доколко осъзнаваш свършеното от теб. Слава Богу, аз изобщо не усещам годините си. Не, не кокетнича… Когато ставах на 62, 63, 65, 67, 68 – сякаш не се отнасяше до мен. А може би това е постепенно навлизане в лек детски маразъм. Все пак срещат се и младеещи старчета с разръфани джинси. И това е доста наивно.”
А когато го питат за щастието, казва: “Аз съм щастливец и не изпитвам тежкото чувство, когато трябва да отговарям неловко: “Такова беше времето!” Господ ме опази от това да снимам нещо, за което сега трябва да се оправдавам. Това е велико щастие, най-великото!”
Постове и признания
Михалков неслучайно е наричан император на руското кино – от 1998-а е несменяем (въпреки шумните скандали), председател е на Съюза на руските кинематографисти, президент е на Международния кинофестивал в Москва, оглавява и Руския фонд за култура. Основател е на продуцентската компания “Три Т”, тази есен откри и частна академия за млади киотворци. Има всички големи филмови награди – “Оскар”, “Златна палма” от Кан, “Златен лъв” от Венеция, френската “Сезар”, британската БАФТА, руските “Нике”, “Златен орел” и т.н.
ДРУГИ ЗА НЕГО
Пази традициите
„Убеден съм, че тайната на вашите професионални успехи е големият и щедър талант, несекващата ви енергия и трудолюбие. И, разбира се, искрената загриженост за запазване на забележителните традиции на руската култура.“
Из поздрав на президента Владимир Путин до юбиляря
Семейство Адамс
Татко много обича да се шегува. Семейството ни е такова, все на смях ни избива. Леко сме лудички. Когато отиваме някъде заедно, баща ми ни нарича “семейство Адамс”. Един се смее, друг пищи… Няма тишина около нас… И знаете ли – като бях малка, не обичах да ме целува, защото ме бодеше, а сега не си го представям без мустаци!
Надя Михалкова, актриса, дъщеря на режисьора
Възползва се от актьорския си талант
Дълго време не си задавах въпроса кой всъщност е Никита Михалков. Той просто беше моят баща. И, разбира се, можеше да е различен – вкъщи един и съвсем друг пред очите на публиката. Той е забележителен актьор и до ден днешен умее прекрасно да се възползва от този свой талант. Но за принципните неща винаги е бил целенасочен и верен на себе си. Наскоро излезе неговата автобиография, пълна с цитати от различни години. Там има едно изречение, което той каза преди доста години: “Не се отказвам от нито една своя дума!” Ето това е моят баща. На някои им се струва, че играе пред публиката дълбоко убеден патриот, но той е точно такъв – и никога не е бил друг. Същото е отношението му и към семейството, и към професията – винаги говори истината, защото няма какво да крие. А най-важното в живота му е любовта – без нея не би направил нито един от филмите си.
Артьом Михалков, режисьор, син на режисьора
Сам си е имиджмейкър
Струва ми се, че Никита цял живот играе роля. И това желание не му идва от сърцето, а от разума – сам се измисля. Той сам си е имиджмейкър.
Егор Кончаловски, режисьор, племенник
Източник: trud.bg.