Известният западен публицист и журналист от The Guardian Нийл Кларк разсъждава по темата за двойния стандарт на американското правителство
Объркан съм. Преди няколко седмици на Запад ни казваха, че окупирането на правителствени сгради в Украйна е нещо хубаво, че хората, които го правят, са „продемократични“ протестиращи – тъй ги наричаха политическите ни лидери и журналистическият ни елит. Правителството на САЩ предупреди украинските власти да не употребяват сила срещу „продемократичните“ протестиращи, независимо от снимките, показващи някои от тях като неонацисти, замерящи полицията с коктейли „Молотов“, рушащи статуи и палещи сгради.
Няколко седмици по-късно ни се казва, че хората, окупиращи правителствени сгради в Украйна, не са „продемократични“ протестиращи, а наопаки -“терористи“ и „сепаратисти“. Защо окупацията на правителствени сгради в Украйна бе много хубаво нещо през януари, а много лошо през април? Защо употребата на сила от властите срещу протестиращите бе абсолютно неприемлива през януари, а е приемлива сега? Повтарям: Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Антиправителствени протестиращи в Украйна през зимата бяха посетени от видни западни политици, вкл. сенатор Джон Маккейн и Виктория Нюланд от ДД, те раздаваха курабийки. В много западноевропейски страни имаше антиправителствени протести през последните седмици, които обаче не получиха подобна подкрепа, нито от подобни политически лица, нито от именитите западни журналисти. Протестиращите пък не получиха курабийки от чиновниците от ДД на САЩ. Ако бяха тъй ревностни защитници на антиправителствените протести в Европа и ги считаха за най-същинската форма на „демокрация“, не трябваше ли Маккейн и Нюланд да покажат солидарност и с протестиращите в Мадрид, Рим, Атина и Париж? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Гледах преди няколко седмици интервю с Джон Кери, който каза: „Не можеш просто да нахлуеш в чужда страна под фалшив претекст единствено с оглед на собствените интереси.“ Аз обаче си спомням, че САЩ правеха тъкмо това неведнъж през последните 20 години. Да не би погрешно да си спомням, че „Ирак притежава ОМП“? Сънувах ли през 2002-3, когато политици и „експерти“ неоконсерватори бяха всеки ден на екран, за да нареждат на плебеите, че трябва да воюваме с Ирак, заради заплахата от смъртоносния арсенал на Саддам? Защо демократичният референдум в Крим за завръщане на полуострова в границите на Русия се счита за по-лош от бруталната, убийствена инвазия в Ирак, която доведе до смъртта на близо милион души? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Според някои твърде загрижени западни политици и „експерти“ журналисти Кримският референдум е невалиден, заради условията на „военна окупация“. Аз обаче наскоро гледах репортаж от изборите в Афганистан, проведени в условията на военна окупация. Приветствани от западни лидери – Генсекът на НАТО Андерс Фог Расмусен, като „исторически момент за Афганистан“ и голям успех за „демокрацията“. Защо Кримският вот бива отхвърлен, а Афганистанският – приветстван? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Ситуацията в Сирия също е смущаваща. Казваха ни – и продължават да ни казват – че радикалните ислямски терористични групи са най-голямата заплаха за нашия мир, сигурност и „начин на живот“; че Ал-Кайда и други подобни групировки трябва да бъдат унищожени; че трябва да обявим безмилостна „война срещу терора“, срещу тях. Въпреки това нашите лидери подкрепиха подобни групи в Сирия във войната им срещу едно светско правителство, уважаващо правата на религиозните малцинства, включително и на християните. Когато бомбите на Ал-Кайда и нейните подорганизации избухваха в Сирия и убиваха невинни нямаше заклеймяване. Заклеймявано бе единствено светското правителство, сражаващо се с радикални ислямисти, което нашите лидери и именити журналисти отчаяно искаха да свалят. Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Стигнахме и до правата на гейовете. Казват ни, че Русия е лоша и изостанала страна – заради закона срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. И пак – нашите лидери, бойкотирали Зимната Олимпиада в Сочи заради този закон, посетиха държави от Залива, където хомосексуалистите биват затваряни и дори екзекутирани, без да споменават за правата на гейовете. Не мислите ли, че хвърлянето в затвор и екзекутирането на гейове е къде по-лошо от закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетни? Защо, ако са истински загрижени за гей-правата, нашите лидери нападат Русия, а не страните, които ги затварят и екзекутират? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
В множество статии из вестниците ни се казваше, че унгарската ултранационалистическа партия „Йобик“ е много лоша и възходът й предизвиква големи тревоги, въпреки че тя дори не е част от управлението. Неонацисти и ултранационалисти обаче участват в новото правителство на Украйна, което нашите западни лидери ентусиазирано подкрепят и тези крайнодесни групи играха ключова роля в свалянето на демократично избраното украинско правителство през февруари, чрез „революция“, приветствана от Запада. Защо ултранационалистите и крайнодесните в Унгария са неприемливи, а в Украйна – много приемливи? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Казват ни, че Русия е агресивна, империалистическа сила, а НАТО загрижен да се противопостави на руската „заплаха“. Аз обаче погледнах наскоро световната карта и намерих много страни в близост (дори граничещи) до Русия, които са в НАТО – военния съюз на САЩ, бомбардирал и атакувал много страни през последните 15 г. Не успях да открия никакви страни в близост до Америка, които да са част от руски военен съюз. Нито пък има руски военни бази или ракетни установки в страни граничещи или в близост до САЩ. Въпреки това ни казват, че Русия е „агресор“.
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Кой е Нийл Кларк
Нийл Кларк е популярен британски публицист, журналист, писател и блогър, известен със сътрудничеството си с почти всички водещи медии в Англия. Материалите му се публикуват в издания като The Guardian, Morning Star, Daily Express, Mail on Sunday, Daily Mail, Daily Telegraph и The Week.