Малко ме интересуват различните „открития“ на антисъветски историци, различните им версии и догадки… Аз се придържам към народната митология, тъй като историческите факти винаги могат да се фалшифицират и нагодят в удобна някому посока… Единствено знам, че трябва да се пази и крепи народната митология на ПОБЕДАТА, за да не си отидем от този свят като „безславни, безлични мушици на огледалния свят“.
Слушала съм разказите на ветераните, на близки хора преживяли този ад и знам, че по-страшно от войната няма. Няма нищо по-страшно от това, да изпратиш на фронта сина си, баща си или бащата на децата ти и да знаеш, че най-вероятно повече никога няма да ги видиш. Няма нищо по-страшно от това, да гледаш как умират хора от глад и студ. Няма нищо по-страшно от това, едно семейство да разполага само с един хляб и никаква друга храна за неопределен срок от време… Няма нищо по-страшно от това, да видиш 16-годишния си син да отива с пушка в ръка на фронта, за последно… Няма нищо по-страшно от това, да разстрелят пред очите ти най-близките хора и да изпепелят родната ти къща… Няма нищо по-страшно от това, да гледаш как умира майка ти от глад, защото своя дял от храната предназначена за деня е давала на теб, братята и сестрите ти…
Празнувам този празник, не защото съм комунистка или каквото било, а защото зная колко са страдали близките ми и милиони хора и колко е страшна войната… Тук не става въпрос за политика или предпочитания към организации, партия, а за човешкото у човека.
Съветският Съюз даде най-много жертви в тази война – 26 600 000 души /според официалните данни/, а още колко са изчезнали безследно! Светотатство е да отричаш героизма и жертвоготовността на този народ, на тази многонационална Победа! Светотатство е да подкрепяш фашизма и да даваш възможност, той отново да се възроди! Прекланям се пред хората минали този адски път и пред тези, които са загинали в името на мира. Нека никога не забравяме този велик подвиг на народите!
Не на войната! Не на фашизма!
С Днем Победы!
