Неудържимите. Петте най-известни епични богатири на Русия

Кой е съблазнил Иля Муромец и за коя е бил женен Добриня Никитич?

 

Сигурно няма в Русия човек, който да не е чувал за богатирите. Героите, дошли до нас от древноруските песенни сказания – епосите, винаги са били популярни сред писателите, художниците, хората на изкуството. Поредното популяризиране на богатирите е свързано със серия анимационни филми, посветени на техните малко осъвременени приключения.

При това, повечето руснаци знаят само за този тесен кръг от богатири. В действителност дошлите до нас богатирски епоси са стотици, а самите богатири се делят от учените на няколко категории. Има богатири от езическата и християнската епоха, от дотатарската, татарската и следтатарската…

Съществува голяма група богатири, свързани с Киев и с княз Владимир, но има и такива, които нямат отношение към «централната власт», а са «регионални богатири» на отделните градове.

Приключенията на едни богатири се преплитат, а други действат самостоятелно.

«Иля Муромец и Святогор». Картина: Иван Билибин. Фото: Commons.wikimedia.org

Святогор

Този богатир може да се смята за «прародител на всички богатири на Русия». Според учените, този образ е възникнал у източнославянските племена още преди те да стигнат бреговете на Днепър.

Святогор е толкова огромен, че е «по-висок от гората, по-нисък от облака». Живял е в Свега гора, когато той ходи, Майката – Земя се тресе, горите се люлеят и реките излизат от бреговете си.

Бащата на богатира е наричан «тъмен», тоест сляп, което в източнославянската митология било признак за същество от другия свят.

Святогор не служи на никого, въпреки че се пресича с други богатири. В един от епосите Святогор пътува заедно с Иля Муромец и по пътя те срещат каменен ковчег. Святогор решил да го пробва, става негов пленник и умира, предавайки част от силите си на Иля Муромец. В друг епос историята с ковчега я предшестват интимни приключения — Иля Муромец е съблазнен от жената на  Святогор. Като узнал за това, Святогор убил падналата жена, а със сложилия му рога Иля станали братя.

В още един епос Святогор си мери силите с друг богатир — Микула Селянинович. Хитрият съперник хвърлил на земята торба, в която била «цялата тежест земна», предлагайки на Святогор да я вдигне. Този опит свършва със смъртта на богатира.

В епосите Святогор умира по-често от другите богатири. Учените свързват това с факта, че този образ олицетворява първобитните сили на природата, стихията, която не служи на човека.

Микула Селянинович

Микула Селянинович. Илюстрация към книгата «Русские былинные богатыри». Фото: Commons.wikimedia.org/ Butko

Микула Селянинович, както и Святогор, не служи на никой княз и не е воин. Но, за разлика от Святогор, Микула Селянинович е зает с обществено-полезно дело — той о богатир-орач.

Да се биеш с Микула Селянинович е невъзможно, защото зад него стои Майката Земя. Именно затова Микула Селянинович може да вдигне торбата с «цялата тежест земна», за разлика от Святогор, когото го убил този опит.

В образа на Микула Селянинович учените намират много общо със славянския бог Перун. Според една от версиите, популярността на Николай Чудотворец в Русия идва от почитта към  Микула Селянинович.

Ако се вземе предвид, че образът на свети Николай е послужил за създаването на историята за коледния вълшебник, който по руските краища упорито се асоциира с Дядо Мраз, то може да се направи връзка, според която Дядо Мраз е богатирът Микула Селянинович в пенсия.

За разлика от Святогор, който в епосите има само невярна съпруга, Микула Селянинович има дъщери — Василиса и Настася. Настася се омъжила за Добрина Никитич, а Василиса е добре известна на любителите на съветските анимационни филми, тя е същата тази Василиса Микулишна, която се престорила на посланик на Златната Орда и освободила от затвора мъжа си Ставри Годинович.

Иля Муромец

2

Иля Муромец на картината «Богатырский скок» на Виктор Васнецов. Репродукция

Иля Муромец, първият от така наречените «млади богатири», богатир-воин, най-известен на широката публика.

След като изкарал 33 години вкъщи, без да може да движи ръце и крака, старците го излекували и той тръгнал да върши подвизи. Интересното е, че за службата на Иля на киевския княз говорят епосите само в част от руските земи, в другите региони подвизите на богатира са негово лично дело.

Най-разпространеният и класически подвиг на Иля Муромец е победата над Славея-разбойник. Муромец е може би най-известният богатир, на неговите подвизи са посветени повече от 15 оригинални епоса. Сред тях са, кого победил Иля, — Идолище Поганое (нечист идол), някакъв змей, Калин-цар и много други.

Животът на Иля е доста бурен: има жена Златигорка, син Соколник (в друг вариант — дъщеря), активно взаимодейства с другите руски богатири. При това, ако отношенията с Добриня Никитич и Альоша Попович са по-често приятелски, то срещите със Святогор завършват плачевно за последния.

Ако Святогор и Микула Селянинович нямат реален прототип, то Иля Муромец има няколко.

Най-често го свързват с Иля Печоорски, монах в Киево-Печорската лавра, живял през XII век. Силен човек, роден в Муром, с прякора роме, носил прозвище «Чоботок» (плетени обувки, дебели ботуши). Прякорът го получил, защото два пъти се е защитавал от врагове с ботуш.

Според една от версиите, богатирът станал монах след тежко раняване, получено в сражение. Изследването на мощите на Иля Печорски показало, че той действително загинал от удар с остро оръжие в гърдите. Прототипът на Муромец е загинал, може би, през 1204 година по времето на завземането на Киев от княз Рюрик Ростиславич, когато Киево-Печорската лавра била подложена на разгром от куманите.

Добриня Никитич

 3

«Добриня Никитич». Илюстрация на Андрей Рябушкин към книгата «Русские былинные богатыри». Фото: Commons.wikimedia.org/ Butko

За разлика от Иля Муромец, Добриня Никитич бел приближен на киевския княз и изпълнявал неговите нареждания. Добриня не се гнуси да събира и превозва данъците, изпълнява тези задължения, от които неговите колеги, по някакви причини, се отказват и има склонност към дипломацията.

Най-известният противник на Добриня е Змеят, по-известен като Змей-Горянин, от чийто плен богатирът освобождава племенницата на княза Забава Путятишна.

Добриня е най-творческата личност сред богатирите. Той добре играе на тавлеи (древноруски шашки), отлично пее и свири на гусли.

Добриня Никитич има много връзки — освен близостта с княза, той е женен за Настася Микулишна, дъщерята на Микула Селянинович.

Според епосите, Добриня е син на рязански воевода. Най-вероятният прототип на богатира е Добриня, воеводата на княз Владимир Святославович. Добриня бил много влиятелен, тъй като бил вуйчо на княза — брат на майка му Малуша. Известно време Добриня бил за княза наставник, по-голям приятел.

Альоша Попович

Альоша Попович. Илюстрация към книгата «Русские былинные богатыри». Фото: Commons.wikimedia.org/ Butko

Альоша Попович — най-съмнителният персонаж от «класическата тройка» богатири. Син на ростовски поп, Альоша е самохвалко, надменен, лукав, понякога си позволява недопустими шеги, за което приятелите му го порицават.

Например, в един от епосите Альоша се домогва до жената на Добриня Настася Микулишна, разпространявайки лъжливи слухове за смъртта на нейния приятел.

В друг епос на Альоша му отрязват главата разгневените братя на съблазнените от него Елена или Альона. В по-известния вариант на Альоша Попович му се наложило да се ожени за Альонушка, за да избегне по-лошото.

Основният противник на Альоша е Тугарин, зъл богатир, зад който прозира образът на номад, с каквито дълго време руснаците водили борба.

Основният исторически прототип на Альоша Попович е ростовският болярин Ольоша (Александър) Попович. Превъзходен воин, Ольоша е служил на княз Всеволод Голямото Гнездо, а след това участвал в междуособните войни на неговите синове. След това Ольоша Попович отишъл на служба при княз Мстислав Стари и заедно с него загинал през 1223 година в битката край Калка, превърнала се в първата среща на руснаците с татаро-монголците. В същата тази битка загинал и Добриня Рязанец Златният Пояс, още един кандидат за прототип на Добриня Никитич.

 

Андрей Сидорчик

«Богатыри». Виктор Васнецов. © / репродукция

http://www.aif.ru/society/history/1397799