Неизвестният руски хаганат

Неизвестният руски хаганат

Публикувано от:

Много историци признават съществуването на руския хаганат. Въпреки, че има малко източници, археологическите проучвания могат да хвърлят светлина върху тома, що за държава е бил Руският хаганат.

Кога е съществувал Руският хаганат?

Повечето източници за началото на руската история са написани много години след събитията. Самата Повест за изминалите години е произведение от около XII век (а предшественицата й, която не е стигнала до нас, е била създадена около 997 година). Началото на историята на Руската държава традиционно го отнасят към IX век.

Тук възниква въпросът: доколко може да се вярва на текстове, написани 200 години след събитията? Затова са два пъти по-ценни източниците, създадени по време на събитията. Един такъв запис е направил през 839 година в империята на Людвиг Благочестиви френският епископ-хронист Пруденций. В нея се казвало, че заедно с посланиците на императора на Византия Теофил, дошли и посланици, които се нарекли роси.

Техният владетел носил титлата каган. Няколко години по-късно титлата каган отново ще я обсъждат на Запад владетелите на двете най-силни държани – Западнофранкското кралство и Византия. Франките са познавали само кагана на аварите, а византийският император (чието писмо не е стигнало да нас) и някакъв друг.

По-подробно за кагана на русите пишат източните географи, но техните сведения не могат да бъдат точно датирани: ако географът не е имал съвременни сведения, лесно би могъл да вмъкне в разказа си описание от преди сто години. Затова, със сигурност може да се каже, че през 830-те години на територията на съвременна Украйна и Белгородска, Воронежска и Курска области, е съществувал някакъв хаганат на руси.

Кой е каганът?

В средните векове много сериозно са се отнасяли към титлите. Титлите са се получавали с помощта на кървави войни и дълги обсади: достатъчно е да си спомним коронацията на германските императори в Рим или системата на местничество в Русия.

Затова трябва по-внимателно да се вгледаме в думата «каган» в източниците. Каган е титла на владетеля на номадските народи, разпространа в евразийските степи през 1-то хилядолетие н.е. Това бил такъв владетел, който не само не се подчинявал на никого, но и властвал над много други владетели (ханове) на различни народи. Фактически това бил императорът на степните народи. И нямаме основание да мислим, че хаганатът та русите е наречен така случайно (нито франксият крал, нито византийският император не изпитвали особена любов към хаганата на русите).

Значи, това е било доста силна и уважаване държава. Може би не дълго, но, очевидно, съседите са се бояли от него. Наистина, тук възниква друг въпрос: какви са били отношенията между каганите на русите и на хазарите? Археологията може да хвърли малко светлина върху това.

Защо са строили белокаменни крепости?

На територията на Руския хаганат археолозите намират от това време паметници на Салтово-маяцката култура, и по-точно, лесостепен вариант. Тази култура се свързва с хазарите, но не може да се твърди, че всяка археологическа култура съответства на определен етнос.

Затова културните артефакти може да говорят за подобен начин на живот, но не и за политически граници и войни между хора, населяващи тази култура. Интересно е да се погледне още една загадка, свързана с Руския хаганат: белокаменните крепости, чиито останки са се съхранили по бреговете на Северен Донец, Оскол и Дон.

В официалната историография за тях се говори малко и почти безусловно ги отнасят към хазарите (още повече, че част от тях са били потопени в съветско време при създаването на Цимлянското езеро). Трябва да се обърне внимание на един важен детайл: всичките крепости били построени на десните брегове на реките, т.е. реките ги защитавали от изток. Защо на хазарите им е трябвало такова неудобно разположение на крепостите не е ясно.

В определен момент, около 830 – 850 год., тези крепости са били нападнати и разрушени. В същото време някои от тях, които на са изток – остават цели (такава крепост е Саркел, известна на руските летописци като Белая Вежа). Причината за тези разрушения също не е ясна, някои учени виждат в нея гибелта на Руския хаганат, други са по-скептични.

Полиетническият хаганат

Могилите, разкопани от археолозите в пределите на лесостепния вариант на Салтово-маяцката култура, потвърждават полиетничността на живялите в тези крепости хора. Сред тях има и номади, и уседнали, хора с различни типове черепи (краниологическият тип е един от най-важните при определянето на етноса по скелета), погребани с различни ритуали. Тези маркери ни разрешават да заключим, че за относително кратък период от време (30 – 40 години), на територията на руския хаганат са живели в мир различни етнически групи.

Славянските съседи

Въз основа на гореизложеното известният археолог В.В. Седов смята, че населението на Руския хаганат е било славянско. Но тази хипотеза трудно се съгласува както с етнонима руси, така и с титлака каган. В същото време славянските погребения се срещат сред населението на белокаменните крепости, чиито жители активно търгували със славяните. Но най-богати за погребенията на номадите от това време. Учените отнасят към тях аланите, иранско племе, известно от началото на новата ера в Кубан и на изток от Северното Причерномория. Може би, именно аланите са били властващият слой в Руския хаганат и именно тях ги нарекли арабските географи руси. Впрочем, последното твърдение е спорно и едва ли ще бъде доказано. Споровете за етническия произход на русите се водят вече не едно столетие.

Занаятите на номадите?

Друга загадка на Руския хаганат е наличието на занаятчийски работилници в крепостите. Да си ги представим при номадите е доста сложно. Но археологията казва друго. Занаятчиите, живеещи в паланките при крепостите, са произвеждали оръжие, ювелирни украшения, култови и битови предмети, например, съдове. Тези данни още по-малко се съгласуват с хипотезата, че крепостите са принадлежали на хазарите. Те са живяли само от транзитна търговия и нищо не са произвеждали. Русите, според арабските свидетелства, правели отлични мечове и саби, изковани по сложни технологии. Активно се е добивало от рудата желязо, било е развито грънчарството.

Монетите на руския хаганат

В няколко съкровища, заровени след 839 година били намерени десетки фалшиви арабски сребърни монети. Но в действителност, тях никой не ги е фалшифицирал, защото среброто в тях било повече, отколкото в оригиналните. За какво са били фалшификатите?

Напълно обоснована изглежда теорията, че тези монети-подражания на арабските дирхеми, с имена на несъществуващи халифи са били правени именно в Руския хаганат. По-разумни обяснения на този феномен не са били предлагани, но няма също така и достатъчно данни за потвърждаването й. Засега Руският хаганат си остава загадка за историците, но може би, някои от тях ще бъдат решени в бъдеще. Би било много интересно.

 

Григорий Борисов

Источник: Неизвестный русский каганат

© Русская Семерка russian7.ru