Жителите на Санкт Петербург с всички сили се опитват да хванат всеки момент от това необичайно горещо лято, а с него и всеки слънчев лъч, всеки горещ полъх. Но отиващото си лято не ги натъжава, защото животът продължава, а особено тук, където новото и прекрасното изниква ежечасно и навсякъде.
Първи ден в Негово Величество Санкт Петербург! Запознахме се. Трудно се диша от необичайната горещина и щастието от една сбъдната мечта. В 20:00 решаваме с малка група нови и забавни приятели от Румъния и Унгария да се разходим малко преди сън… Тръгнахме по Невски проспект, покрай канала, където плават шарени корабчета с туристи, свири музика на всеки ъгъл (талантливи млади питерски музиканти) и имаш чувството, че именно тогава животът в града сякаш тепърва започва. Стигнахме до Ермитажа, Дворцовия площад, тук — да послушаме музика, там да видим нещо и… разходката ни отне часове. Разстоянията са големи, но и великолепието на града също завлича в едно непрекъснато желание да видиш още и още, и още… Забелязвам, че през деня животът на стария Петербург сякаш е спрял във времето, но залезе ли слънцето, новият, младежкият и модерен Питер заживява динамично и съвременно. Питер е изпълнен с безкрайно красива архитектура и красиви момичета, на които обаче, местните мъже сякаш не обръщат особено внимание. Дали е възможно хората да са преситени от толкова красота? Местните са високи, светли, светлооки, с интелигентни, одухотворени и красиви лица, в които се чете необясним хладен, но с положителен заряд аристократизъм.
Питер, както го наричат руснаците, е изпълнен с най-невероятни събития, места и атмосфера. Там старото живее в чудесна хармония с новото, модерното и неповторимото. И макар усещането в Санкт Петербург е, че сякаш се намираш в някоя европейска столица, се отличава със своите руски закачки, с типичния петербургски хумор, остроумие и необятни пространства. Така, вървейки по улиците може да се натъкнете на кокетен салон за красота с надпис: „Красотата дава сила”, или на магазинче, в което предлагат: „Взимаме със себе си щастието и го опаковайте тук”. Не може да се подмине и надписът на някоя стена: „Композирай мечти” или под прозорец: „Не излизай… не прави грешка…” Й. А. Бродски.
Питер винаги се е славил с модерното, новото, но и с почитта към традицията, към миналото. Изумителна е например мултимедийната изложба „Ван Гог — възродени платна”, където се четат думите на художника: „Смъртта възможно, не е най-страшното нещо в живота на един художник”. Сякаш организаторите на изложбата са се вслушали в автора и са се опитали да възродят творчеството му през един нов и необичаен поглед именно в Питер днес. Тази изложба радикално ще промени представата на всеки за онова, какво е „изложба”. Зрителите трябва да настроят слуха и зрението си на максимална мощност, за да се насладят на потресаваща симфония от светлина, цветове и звуци, да се присъединят към милионите хора по цял свят, преживели този невероятен мултимедиен експеримент.
Мостовете
Докато светът сякаш се побърква, Питер продължава да е все така приказен и своеобразен, да живее в свой ритъм и настроения. Само тук, когато след полунощ вдигат мостовете над река Нева и десетки туристи, а дори и местни, се събират на едно място, за да станат свидетели на този величествен ритуал, именно тогава възниква мисълта, че тези мостове сякаш имат по-добра съдба от хората, защото колкото пъти и да ги „разделят”, на сутринта те отново се „събират”.
Разходки по покривите
Досега не бях срещала подобна обява: „Предлагаме разходка по покривите на Питер”. Тези думи най-често може да прочетете, докато спокойно чакате да светне зелено на някой светофар и тъкмо, когато направите първата крачка към зебрата, обявата буквално изскача пред вас най-неочаквано. А покривите на Питер са наистина чудни, артистични, някои от тях са превърнати в закътани в небето романтични заведения с разноцветни фенери, за бонус в жегите — лек прохладен ветрец…
Първото нощно артистично кабаре в Русия, където Ахматова, Манделщам, Гумильов, Белмонт и други „сребърни” творци, са усещали себе си окрилени и свободни, всъщност, е едно мазе. Кабарето е известно като „Мазето на бродещото куче”, там преди дни се състоя моноспектакълът „Жълтото танго”…
Жълтият Петербург
Когато следобедното слънце се докосне до всеки прозорец, корниз и покрив, градът наистина става жълт, точно както го е описвал Ф. М. Достоевски в разтърсващите си романи. Тук се срещат табели с надпис: „Тук живя и твори Ф. М. Достоевски”, нещо повече, намерихме дома на Разколников от „Престъпление и наказание”! Невероятно! Почти всяка сграда в Санкт Петербург е архитектурен паметник и разхождайки се, изведнъж сякаш ставаш част от историята на града, а това създава впечатление, че миналото живее с настоящето. На места времето буквално е спряло — стари занемарени фабрики, съсухрени задни дворове, сякаш от миналото изплува онзи, блокадният Ленинград.
Разбира се, повечето посетители на красивия Санкт Петербург задължително ще включат в своята обиколка Ермитажа или Мариинския театър, но встрани от „задължителните” маршрути се крие цяло богатство!
Арт хотел „Рахманинов”
Духът на старовремския Санкт Петербург е жив в един изключителен бутиков Арт хотел „Рахманинов”, в който прекарал детството си гениалният композитор. Хотелът се намира в стара сграда на няколко стъпки от Казанската катедрала и една от главните артерии на града — Невски проспект. Стените на стаите и публичните пространства са декорирани от местни артисти, вдъхновени от прекрасната музика на Сергей Рахманинов, а това осигурява уникален и екстравагантен контраст с обзавеждането, датиращо от XIX век. Отделени са и две зали за галерии, в които редовно се представят изложби на местни творци, включително и фотографи.
Друг хотел — Pushka Inn, чието странно название е игра на думи от „оръжие” и името на поета Пушкин носи името си от съседството с дома, където е живял поетът. Приятното малко хотелче край река Мойка се намира в един от най-живописните райони на града.
Лятната градина на Руския музей
Лятната градина може би не звучи като място, което бихте искали да посетите през зимата, но не и когато става дума за обновения „Летний сад”! Градината се намира на малък остров край южния бряг на река Нева. Плановете за най-стария парк на града датират още от 1704 — само година след основаването на самия град (Петър Велики търсел подходяща локация за лятната си резиденция). Градината от дълго време е любимо убежище за местните и има защо! Разходките край фонтаните, красивите мраморни статуи от XVIII век и алеите, обградени от дървета пренасят в миналото. „Летний сад” се поддържа от Руския музей. Входът към градината е откъм орнаментираната желязна порта край Нева, или през входа откъм улица „Пестел” (близо до мястото, на което се сливат реките Мойка и Фонтанка). Всичко това е напълно безплатно, но във вторник градините си почиват от посетителите.
Галерия за съвременно изкуство и арт-музей „Ерарта”
Малцина сигурно биха избрали да посетят Санкт Петербуг заради съвременната му арт сцена, но тя има какво да предложи! Съвременното изкуство става все по-оценявано в този град на историята и традициите и дори Ермитажът тази година отвори крило за съвременно изкуство. В „Ерарта”, на Василиевски остров (северния бряг на река Нева) се помещава най-голямата колекция на съвременно изкуство — на руски и на художници от страните от ОНД.
На ул. „Желябов” — ароматите на Ленинград
Ако искате да си припомните почти забравения вкус на съветския Ленинград, се насочете именно към известната сладкарница, някога позната само по адреса си — улица „Желябов” 25. Адресът е същият, но улицата вече се казва „Большая конюшенная”. Това малко двустайно кафене е предлагало знаменитите понички почти половин век, а днес извиква доста спомени у милионите посетители, преживели онези години. Макар че има някакви подобрения в интериора, високите маси са си същите, използват се същите съдове, а и ароматът на „пончики” е от времената на СССР. Дори цените са като по онова време — скромни, но най-важното е, че рецептите, по които се приготвят вкусните понички са непроменени!
Джаз бар „The Hat”
В град, където любовта към джаза е застъпена от доста време (има джаз филхармония и многобройни джаз клубове), да отвориш нов джаз бар е доста смело решение! Именно това правят от Billy’s Band. Голям бар, няколко масички край ъглите, сцена за изпълнителите и големи прозорци към улицата — семпло и уютно място, озвучено от изпълненията на малък бенд — пиано, бас, тромпет и барабани. Забавно, разтоварващо и непретенциозно…
Автор и фотограф: О. Гурска