Негово Величество Санкт Петербург

Негово Величество Санкт Петербург

Публикувано от:

Жите­лите на Санкт Петер­бург с всички сили се опит­ват да хва­нат всеки момент от това необи­чайно горещо лято, а с него и всеки слън­чев лъч, всеки горещ полъх. Но оти­ващото си лято не ги натъжава, защото животът продължава, а осо­бено тук, където новото и пре­крас­ното изни­ква еже­часно и навсякъде.

Първи ден в Негово Вели­че­ство Санкт Петер­бург! Запо­з­на­хме се. Трудно се диша от необи­чай­ната горещина и щасти­ето от една сбъд­ната мечта. В 20:00 реша­ваме с малка група нови и забавни при­я­тели от Румъ­ния и Унга­рия да се раз­хо­дим малко преди сън… Тръг­на­хме по Нев­ски про­спект, покрай канала, където пла­ват шарени кораб­чета с тури­сти, свири музика на всеки ъгъл (талант­ливи млади питер­ски музи­канти) и имаш чув­ството, че именно тогава животът в града сякаш тепърва започва. Стиг­на­хме до Ерми­тажа, Дворцо­вия площад, тук — да послушаме музика, там да видим нещо и… раз­ход­ката ни отне часове. Раз­сто­я­ни­ята са големи, но и вели­ко­лепи­ето на града също зав­лича в едно непрекъс­нато жела­ние да видиш още и още, и още… Забе­ляз­вам, че през деня животът на ста­рия Петер­бург сякаш е спрял във времето, но залезе ли слънцето, новият, мла­деж­кият и моде­рен Питер зажи­вява динамично и съвременно. Питер е изпъл­нен с без­крайно кра­сива архи­тек­тура и кра­сиви моми­чета, на които обаче, мест­ните мъже сякаш не обръщат осо­бено внима­ние. Дали е възможно хората да са пре­си­тени от тол­кова кра­сота? Мест­ните са високи, светли, свет­ло­оки, с инте­ли­гентни, оду­хо­тво­рени и кра­сиви лица, в които се чете необяс­ним хла­ден, но с положи­те­лен заряд аристократизъм.

19-1 (6)

Питер, както го нари­чат рус­наците, е изпъл­нен с най-​невероятни съби­тия, места и атмо­сфера. Там ста­рото живее в чудесна хар­мо­ния с новото, модер­ното и непо­вто­римото. И макар усеща­нето в Санкт Петер­бург е, че сякаш се нами­раш в някоя европе­й­ска сто­лица, се отли­чава със сво­ите руски закачки, с типич­ния петер­бург­ски хумор, ост­ро­умие и необятни про­стран­ства. Така, вървейки по улиците може да се натък­нете на коке­тен салон за кра­сота с надпис: „Кра­со­тата дава сила”, или на мага­зинче, в което пред­лагат: „Взимаме със себе си щасти­ето и го опа­ко­вайте тук”. Не може да се под­мине и надпи­сът на някоя стена: „Компо­зи­рай мечти” или под про­зо­рец: „Не изли­зай… не прави грешка…” Й. А. Бродски.

19-1(2)

Питер винаги се е сла­вил с модер­ното, новото, но и с почитта към тра­дици­ята, към мина­лото. Изуми­телна е напри­мер мул­тиме­дий­ната изложба „Ван Гог — въз­ро­дени платна”, където се четат думите на худож­ника: „Смъртта възможно, не е най-​страшното нещо в живота на един худож­ник”. Сякаш орга­ни­за­то­рите на излож­бата са се вслушали в автора и са се опи­тали да въз­ро­дят твор­че­ството му през един нов и необи­чаен поглед именно в Питер днес. Тази изложба ради­кално ще промени пред­ста­вата на всеки за онова, какво е „изложба”. Зри­те­лите трябва да настроят слуха и зре­ни­ето си на мак­симална мощ­ност, за да се насла­дят на потре­са­ваща сим­фо­ния от свет­лина, цве­тове и звуци, да се при­съе­ди­нят към мили­о­ните хора по цял свят, прежи­вели този неве­ро­я­тен мул­тиме­диен експеримент.

19-1(3) Van Gog

Мосто­вете

Докато светът сякаш се побърква, Питер продължава да е все така при­ка­зен и свое­об­ра­зен, да живее в свой ритъм и настро­е­ния. Само тук, когато след полу­нощ вдигат мосто­вете над река Нева и десетки тури­сти, а дори и местни, се съби­рат на едно място, за да ста­нат сви­де­тели на този вели­че­ствен ритуал, именно тогава въз­ни­ква мисълта, че тези мостове сякаш имат по-​добра съдба от хората, защото кол­кото пъти и да ги „раз­де­лят”, на сут­ринта те отново се „събират”.

19-1(4) Mostove

Раз­ходки по покри­вите

Досега не бях срещала подобна обява: „Пред­лагаме раз­ходка по покри­вите на Питер”. Тези думи най-​често може да про­че­тете, докато спо­койно чакате да светне зелено на някой све­тофар и тъкмо, когато напра­вите пър­вата крачка към зеб­рата, обя­вата бук­вално изскача пред вас най-​неочаквано. А покри­вите на Питер са наи­стина чудни, арти­стични, някои от тях са превър­нати в закътани в небето роман­тични заве­де­ния с раз­ноцветни фенери, за бонус в жегите — лек про­хла­ден ветрец…

19-1-(5)-Razhodki-po-pfkrirvi

Пър­вото нощно арти­стично кабаре в Русия, където Ахма­това, Ман­делщам, Гуми­льов, Бел­монт и други „среб­ърни” творци, са усещали себе си окри­лени и сво­бодни, всъщ­ност, е едно мазе. Каба­рето е известно като „Мазето на бро­дещото куче”, там преди дни се състоя моно­спек­такълът „Жъл­тото танго”…

Жъл­тият Петербург

Когато сле­д­обед­ното слънце се докосне до всеки про­зо­рец, кор­низ и покрив, градът наи­стина става жълт, точно както го е опи­свал Ф. М. Досто­ев­ски в разтър­сващите си романи. Тук се срещат табели с надпис: „Тук живя и твори Ф. М. Досто­ев­ски”, нещо повече, наме­рихме дома на Раз­кол­ни­ков от „Пре­стъп­ле­ние и нака­за­ние”! Неве­ро­ятно! Почти всяка сграда в Санкт Петер­бург е архи­тек­ту­рен памет­ник и раз­хож­дайки се, извед­нъж сякаш ста­ваш част от исто­ри­ята на града, а това съз­дава впе­чат­ле­ние, че мина­лото живее с насто­ящето. На места времето бук­вално е спряло — стари занема­рени фаб­рики, съсу­х­рени задни дво­рове, сякаш от мина­лото изплува онзи, бло­кад­ният Ленинград.

19-1-(7)Jult-Peterburg

Раз­бира се, пове­чето посе­ти­тели на кра­си­вия Санкт Петер­бург задължи­телно ще вклю­чат в сво­ята оби­колка Ерми­тажа или Мари­ин­ския театър, но встрани от „задължи­тел­ните” марш­рути се крие цяло богатство!

Арт хотел „Рахма­ни­нов”

Духът на ста­ро­врем­ския Санкт Петер­бург е жив в един изклю­чи­те­лен бути­ков Арт хотел „Рахма­ни­нов”, в който пре­ка­рал дет­ството си гени­ал­ният компо­зи­тор. Хотелът се намира в стара сграда на няколко стъпки от Казан­ската кате­драла и една от глав­ните арте­рии на града — Нев­ски про­спект. Сте­ните на ста­ите и пуб­лич­ните про­стран­ства са деко­ри­рани от местни арти­сти, вдъх­но­вени от пре­крас­ната музика на Сергей Рахма­ни­нов, а това осигу­рява уни­ка­лен и екс­тра­ваган­тен кон­траст с обза­веж­да­нето, дати­ращо от XIX век. Отде­лени са и две зали за гале­рии, в които редовно се пред­ста­вят изложби на местни творци, вклю­чи­телно и фотографи.

19-1(8) Rahmaninov

Друг хотел — Pushka Inn, чието странно назва­ние е игра на думи от „оръжие” и името на поета Пуш­кин носи името си от съсед­ството с дома, където е живял поетът. При­ят­ното малко хотелче край река Мойка се намира в един от най-​живописните райони на града.

19-1 (9) Pushka Inn

Лят­ната гра­дина на Рус­кия музей

Лят­ната гра­дина може би не звучи като място, което бихте искали да посе­тите през зимата, но не и когато става дума за обно­ве­ния „Лет­ний сад”! Гра­ди­ната се намира на малък ост­ров край южния бряг на река Нева. Пла­но­вете за най-​стария парк на града дати­рат още от 1704 — само година след осно­ва­ва­нето на самия град (Петър Велики тър­сел под­хо­дяща локация за лят­ната си рези­денция). Гра­ди­ната от дълго време е любимо убежище за мест­ните и има защо! Раз­ход­ките край фон­та­ните, кра­си­вите мраморни ста­туи от XVIII век и але­ите, обгра­дени от дървета пре­на­сят в мина­лото. „Лет­ний сад” се поддържа от Рус­кия музей. Входът към гра­ди­ната е откъм орнамен­ти­ра­ната желязна порта край Нева, или през входа откъм улица „Пестел” (близо до мястото, на което се сли­ват реките Мойка и Фон­танка). Всичко това е напълно безплатно, но във втор­ник гра­ди­ните си почи­ват от посетителите.

19-1 (10)

Гале­рия за съвременно изку­ство и арт-​музей „Ерарта”

Малцина сигурно биха избрали да посе­тят Санкт Петер­буг заради съвремен­ната му арт сцена, но тя има какво да пред­ложи! Съвремен­ното изку­ство става все по-​оценявано в този град на исто­ри­ята и тра­дици­ите и дори Ерми­тажът тази година отвори крило за съвременно изку­ство. В „Ерарта”, на Васи­ли­ев­ски ост­ров (север­ния бряг на река Нева) се помещава най-​голямата колекция на съвременно изку­ство — на руски и на худож­ници от стра­ните от ОНД.

На ул. „Желя­бов” — аро­ма­тите на Ленинград

19-1(12)

Ако искате да си при­пом­ните почти забра­ве­ния вкус на съвет­ския Ленинград, се насо­чете именно към извест­ната слад­кар­ница, някога позната само по адреса си — улица „Желя­бов” 25. Адре­сът е същият, но улицата вече се казва „Большая конюшен­ная”. Това малко дву­стайно кафене е пред­лагало знаме­ни­тите понички почти поло­вин век, а днес изви­ква доста спомени у мили­о­ните посе­ти­тели, прежи­вели онези години. Макар че има няка­кви подоб­ре­ния в инте­ри­ора, висо­ките маси са си същите, използ­ват се същите съдове, а и аро­матът на „пон­чики” е от време­ната на СССР. Дори цените са като по онова време — скромни, но най-​важното е, че рецеп­тите, по които се при­гот­вят вкус­ните понички са непроменени!

19-1 (13)

Джаз бар „The Hat”

В град, където любо­вта към джаза е застъпена от доста време (има джаз фил­хар­мо­ния и много­бройни джаз клу­бове), да отво­риш нов джаз бар е доста смело реше­ние! Именно това пра­вят от Billy’s Band. Голям бар, няколко масички край ъглите, сцена за изпъл­ни­те­лите и големи про­зорци към улицата — семпло и уютно място, озву­чено от изпъл­не­ни­ята на малък бенд — пиано, бас, тромпет и бара­бани. Забавно, разто­вар­ващо и непретенциозно…

19-1(0)

DSC_0052

DSC_0069

Питер

Автор и фотограф: О. Гурска