Антон Павлович Чехов е виден руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през 20 век.
За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Той работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.
Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896г, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие, Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.
Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е метода на „потокът на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.
Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. Той е третото от общо 6 останали живи деца. Неговият баща е строг, но заедно с това проявява и физическо насилие, което бележи с негативизма си детството на Чехов. Ранното му детство е белязано и с безкрайни църковни празници. Понякога братята отиват след училище да ловят риба.
Отначало Антон учи в гръцко училище за момчета, където ги заставят да зазубрят уроците. През 1868 г. постъпва в местната гимназия. Мъжката класическа гимназия по това време е най-старото учебно заведение в южна Русия (основана през 1806 г.) и дава солидно образование и възпитание. Тези, които я завършат, могат да постъпят без приемен изпит в който и да е университет. Но гимназията оставя у Чехов чувство на отвращение от лицемерието и фалша. Въпреки това, това е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания.
Семейството му се премества в Москва, но Антон остава в Таганрог и работи като репетитор, за да завърши образованието си. След завършването през 1879 г. заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. През студентските години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията „Стрекоза“, „Будилник“, „Зритель“ и др., подписвайки се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. От 1882 г. пише за петребургския вестник „Осколки“, води рубриката „Отломки от московския живот“(1883-1885). През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“(1886), „В полумрака“(1887), „Сърдити хора“(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите „Иванов“, „Горски дух“, „Сватба“, водевилите „Мечка“, „Юбилей“ и др.
Към края на 1880-те у Чехов се заражда желанието за пътешествия. През 1887 година той предприема пътешествия на юг – Крим и Кавказ. Прави планове да посети Средна Азия, в Персия, или Сахалин. Накрая се спира на последния вариант.
Окончателното решение е взето през 1889 година. През 1890 г. той заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на затворниците, което оставя дълбоки следи в съзнанието му.Пътят през Сибир отнема няколко месеца, за което време той написва девет очерка, обединени по названиет „От Сибир“. Чехов пристига в Сахалин през юли и остава няколко месеца. Администрацията на острова строго забранява контакта с политическите затворници, но Антон Чехов нарушава тази заповед.
След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“ в продължение на 5 години (1890-1894). Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“, „Палата #6“. Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза.
През 1892 г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, а по-късно в началото на века пише „Три сестри“ и „Вишнева градина“. През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания (1899-1902 и 1903).
От 1892 до 1899 година Чехов живее в подмосковското си имение, където днес се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. За това време той написва 42 произведения. По-късно Антон Чехов пътешества по Европа. Заради влошеното си здраве и обострената си туберкулоза той прекарва времето си в дома си под Ялта и много рядко посещава Москва. Там неговата съпруга (за която се жени през 1901 година), актрисата Олга Леонардовна Книпер, заема важно място в трупата „Литературно-худеожествен кръжок“ (на Станиславски). В 1900 г. Чехов е избран за почетен академик. В 1902 година Чехов заедно с В. Г. Короленко се отказва от това си звание в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на Максим Горки.
В историята на заболяването на Чехов е записано, че по време на ученическите си и студентски години той е боледувал от туберкулозно възпаление, но е чувствал неразположение още от 10-годишна възраст. Неговият лекуващ лекар е Максим Маслов. От 1884 година има кръвотечение от десния бял дроб..
Изследователи на живота на писателя считат, че това, което е влошило здравето му, е пътуването до Сахалин, тъй като се е налагало да яздят коне в продължение на хиляди километри. Други причини за влошаване на здравето му и изостряне на туберкулозата могат да са честите пътувания между Ялта и Москва в лошо време. Други считат, че Чехов е занемарил заболяването си дълго време и се е обърнал към лекар едва на 37-годишна възраст.
През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му писателят заминава да се лекува в Германия. Развръзката настъпва през нощта на 1 срещу втори юли 1904 година. По думите на неговата съпруга Олга, Антон Чехов се събужда през нощта и моли за доктор. След това поисква шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“ (Умирам), изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва. Погребан е в Москва.