Зад изявленията на Запада за терористичен акт на борда на руския самолет, претърпял катастрофа в Египет, прозира политически подтекст
Разследването на катастрофата далеч не е приключило, специалисти и експерти разглеждат различни версии, пише Андрей Баранов от „Комсомольская правда“.
Няколко дни след трагедията обаче, в западните страни изведнъж заговориха, че руският А321 е катастрофирал в резултат на терористичен акт. Първо полетите си до Шарм ел-Шейх забраниха големите авиокомпании, след което се появи „изтичане на информация“ в пресата за следи от взривни вещества в отломките на самолета и телата на пътниците, и накрая прозвучаха изявления от официалните ведомства и високопоставените лица.
Особени доказателства, потвърждаващи тези твърдения, не се предоставят, ако не броим привлечените със задна дата прехванати съобщения на терористите от ИД. Затова пък в медиите и в изказванията на някои политици-русофоби все по-уверено и по-гръмко зазвуча подлият мотив: видите ли, това било „отмъщение на Русия за намесата й в Сирия“. „Москва плаща с живота на стотици невинни хора за имперската си политика“. Апотеоз на тази мерзост станаха отвратителните картинки във френското издание Charlie Hebdo.
Терористични актове, за съжаление, се случват навсякъде, а страните извършващи световна политика, са под прицела на терористите постоянно. Но ми е трудно да си представя, че в Русия някои официално би злорадствал да кажем, по повод на събитията от 11 септември в САЩ, бомбения атентат на жп-гарата в Мадрид, на автобусите и метрото в Лондон и разстрела в редакцията на това същото списание Charlie Hebdo.
В Сирия Русия върши опасна и не най-приятната, но изключително необходима, работа: избавя ни от тези, които, събрали се в огромна орда, провъзгласиха радикалният ислямизъм за своя официална идеология, а като средства за разпространението й на чужди територии избраха тотален и безпощаден тероризъм. Ако някой е забравил, то именно по същия модел се е формирал и фашизмът. Навремето обаче, той не е бил пресечен и с какво завърши всичко това, е известно на всички.
Западът не харесва това, че Русия действа в Сирия честно, ефективно и напълно законно. Те не могат да се присъединят към нея, защото гордостта им не го позволява. Да я осъдят направо – също не могат, тъй като те самите също страдат от тероризма. Като цяло те сами се поставиха в нелепата поза, в която им остава само да врещят за „отмъщение на ислямистите“…