Първото международно известие за Съединението е изпратено от княз Батенберг до руския император
Основната задача на нашите деди след подписването на Берлинския трактат е да се води борба против антибългарската насоченост на този документ. Нашите предци разбират, че успехът ще зависи от духовното израстване на народа. И масовата народна борба завършва с победа: Източна Румелия придобива български национален характер; българският език е признат за единствен официален език; за генерал-губернатор на областта е назначен българинът Алеко Богориди. На границата, когато го посреща българска депутация, Алеко Богориди хвърля феса и надява калпак. Този на пръв поглед дребен факт има голямо значение, за да разберем днес духа на онова време.
Генерал-губернаторът на областта влиза в Южна България, където е центърът на Априлското въстание през 1876 г. В тази част на страната се намират българските светини: Панагюрище, Калофер, Карлово, Сливен, Батак, Копривщица, Оборище. По върховете на Балкана все още се белеят костите на загиналите въстаници, на четата на Бенковски, не е изсъхнала българо-руската кръв на легендарния връх Шипка.
В Южна България името Източна Румелия не се употребява от българите; не е издавана карта на Румелия, а само на целокупна България; в администрацията на областта преобладават българите; съставът на въоръжените сили също е български; властта на турското правителство е сведена до минимум; Южна България се превръща в почти независима конституционна държава, а преброяването показва, че българското население преобладава. Източна Румелия фактически функционира като част от България и става действителен център на общобългарската културна дейност. В столицата на областта твори писателят Иван Вазов, публикувал прекрасната си „Епопея на забравените“, а Захарий Стоянов печата забележителните „Записки по българските въстания“. Населението на Южна България развива богата културна дейност и неговите успехи принадлежат на цялата нация.
В Южна България е създадена демократична образователна система, издават се вестници и списания, превърнали се в трибуна на всички българи, печатат се учебници, научна и художествена литература. Държавните и обществени дейци се занимават с литературна дейност: превеждат и сами пишат книги. В областта е основан първият български театър, създадена е народна библиотека и музей, които придобиват общонационално значение. Пловдив се превръща в духовен център на цялата българска интелигенция. По такъв начин съдбата на Източна Румелия е била предопределена. Този факт има огромно значение, тъй като към областта са протягали ръце както Турция, така и Гърция.
Независимо, че столицата на Съединението е Пловдив, първата международна новина за станалото събитие е изпратена не от града на тепетата, а от Варна. Това е телеграма на българския княз, предадена като секретна на 6 септември 1885 година от Теодосий Константинович Лисевич, вицеконсул на Русия във Варна. Тя е изпратена до руския министър на външните работи Николай Константинович Гирс (Архив на външната политика на руската империя, фонд 133, Канцелария, опис 470, дело щ 100, година 1885, л. 123).
Руският дипломат съобщава: „Българският княз току-що ми предаде следната телеграма с молба, Ваше превъзходителство, незабавно да изпратите същата на Господаря Император във Фреденсбург“ (лятна резиденция на руските царе, на 30 км от Копенхаген-П.К.). Следва предаденият на руския дипломат текст от княз Александър I Български:
„Източна Румелия провъзгласи съединение. Светостта на моята мисия ме заставя да приема това положение, вследствие на което аз заповядах мобилизация на армията и тръгвам за Филипопол, откъдето ще се обърна към Великите държави с молба да признаят свършения факт. Съединението е извършено без враждебни спрямо Турция намерения и аз признавам сюзеренитета на султана. Умолявам, Ваше Величество, да окажете още веднъж Вашата безгранична доброта съм славянските народи и да не ни лишавате от Вашето могъщо покровителство„. Подпис Александър.
Автор: Проф. Петър Куцаров, доктор на историческите науки
Източник:
https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=61978
https://impressio.dir.bg/gallery/saedinenieto-v-3-kartini-za-razmisal?i=1