Т-50 „Сухой“ притежава най-съвършената технология „stealth“ и е много по-добър от американския конкурент F-22 Raptor.
Главнокомандващият ВВС на Русия генерал-полковник Виктор Бондарев заяви, че до следващата година изтребителят от ново поколение Т-50 (ПАК ФА) започва да постъпва във войската.
Това съобщение е било направено на среща с ветерани от Барнаулското висше военно авиоучилище, разформировано през 2006 г, уточнява ТАСС.
„Авиацията е жива и с всяка година нараства количествено, увеличават се нейните възможности. Вече пристигат самолети от поколение 4++, а от следващата година ще започнем да получаваме Т-50 – самолет пето поколение, който по нищо не отстъпва на американските F-22, а по повечето показатели ги и превъзхожда“, подчерта главнокомандващият руските ВВС.
Сега на въоръжение в руските въоръжени сили постъпват изтребители Су-30СМ и Су-35С, както и модернизираните щурмови самолети Су-25, посочи генерал-полковник Бондарев.
Русия и САЩ от десетилетия са в жестока конкуренция при технологиите за невидими бойни самолети. Идеята е самолетите да се появят възможно най-късно или изобщо да не бъдат засечени от радарите – благодарение на технологията stealth. Според данни на Ростех, ефективната площ на разсейване (RSC – Radar Cross-Section) на Т-50 e колкото на хандбална топка – средно между 10 кв. см и 1 кв.м. – твърди руският конструктор на самолета Александър Давиденко. В същото време според данни на производителя на F-22 – Lockheed – Martin – при американския самолет RSC е от порядъка на 30 – 40 кв.см.
 |
Според анализите на Ростех, руският самолет е по-трудно откриваем за радарите от американския конкурент, въпреки че и двата са с дължина около 20 м и размах на крилата от 14 м. Напредъкът в работата на руските военни инженери става очевиден при сравнение с първия подобен модел – Су-27, създаден преди 40 години. Тогава този модел разполагаше с ефективна площ на разсейване от 10 до 15 кв.м. Първият полет на новия изтребител бе през 2010 г. , а до момента от него са произведени 10 бройки.
Невидимата технология се постига посредством различни средства, но най-често използваният технологичен трик е свързан с промяна формата и повърхността на самолета, така че те да не отразяват радарните лъчи – те или се поглъщат, или отклоняват.
Но невидимите изтребители имат и доста „недостатъци“ – като например въоръжението е разположено във вътрешността на самолета под големи клапи, за да се създаде колкото се може по-голяма плоскост. Което съществено намалява капацитета на въоръжението на самолета. Освен това при плоските самолети със скосени стабилизатори намалява стабилността и маневреността на самолета. Не на последно място е и особеността, че при организиране на операции със самолетите stealth, маршрутът трябва така да бъде организиран, че да се избягват острите завои, тъй като по този начин се увеличава „видимата повърхност“. Според американски авиационен експерт, много често добрата аеродинамика, маневреността и подвижността на изтребителите влизат в противоречие с полезния товар и stealth-особеностите на изтребителя. Според стандартите на НАТО, допустимата ефективна площ на разсейване се движи в рамките на 3 до 5 кв.м. Обществена тайна е фактът, че изтребителите Eurofighter или моделът Rafale-Modell от Франция не са оптимизирани с технологията stealth, но пък имат други предимства. Сензационното сваляне на америаканския невидим изстребител F-117A Nighthawk през 1999 г. с ракета от сръбската противовъздушна отбрана показа, че не е възможно да се постигне съвършена stealth-защита.
| НОВИЯТ РУСКИ НЕВИДИМ ИЗСТРЕБИТЕЛ Т-50(сравнен с американския F-22 Raptor) |
 |
В момента военните експерти дискутират темата, как биха могли да откриват и неутрализират военната техника от stealth-технологиите. Засега се използват радари в нискочестотния регистър на вълните, разработени от руски експерти. Освен това големи надежди се възлагат също така и върху т.н. пасивни радари , разработвани от различни електронни фирми от военна индустрия. Те регистрират електромагнитните вълни от радарни предаватели, сателити и мобилните комуникационни съоръжения. Дори самолетите stealth оставят зад себе си измерими следи, докато летят в огромния океан от електромагнитни вълни. Механизмът на работа на „пасивните радари“ са известни отдавна, но едва отскоро тази техника се използва за регистриране траекторията на полетите на бойните самолети.
Източник: http://temadaily.bg