Комплексът „Дубровка“ е един от почти 500-те московски търговски центрове. Той се отличава с удобното си разположение – на 100 м от най-близката метро станция, на 5 км от центъра на столицата Кремъл. „Едно от най-популярните места за шопинг на московчани“, е написано на рекламния билборд на входа. Сред московчани този МОЛ има лоша слава и е известен като „мюсюлманския пазар“. Като попаднеш вътре, имаш чувството, че не си в центъра на Москва, а в покрайнините на Париж – жени с хиджаби, мъже с броеници, магазини за халални продукти и традиционни дрехи за мюсюлмани („Затворете се според модата“ – креативна реклама на един от магазините) и всичко това на 80 000 м² търговска площ.

Снимка: Антон Белицки
Снимка: Антон Белицки
Снимка: Антон Белицки

Жителите на близките домове са недоволни. „Да се разхождаш из квартала е страшно, казва жена на средна възраст, която живее на пресечка от търговския комплекс и се представя с името Анна Викторовна. За дъщеря ми е опасно, тя се прибира късно от института. Няколко пъти е била спирана на улицата от мигранти, веднъж едва не я изнасилили. Регистрацията на всички е фалшива. До мола има кантора, която издава тези регистрации срещу 200 долара за документ“.

Действително, вляво от „Дубровка“ има голяма желязна врата, от която започва дълга опашка от чакащи хора, очевидно приходящи. На мой въпрос „За какво чакат тук?“ всички се извръщат мълчаливо, но един работник в оранжева униформа потвърждава думите на Анна Викторовна.

На гости богато, красиво, но все пак лошо

Снимка: Антон БелицкиСнимка: Антон Белицки

Мурад е 25-годишен младеж с дълга черна брада, търгуващ в „Дубровка“ с мобилни телефони – типичен представител на пристигналия в Москва мюсюлманин. Преди шест години той е зарязал дагестанското си село Чинар (на 1590 км от Москва в югоизточна посока) и последвал братята и дядо си. Всички заедно живеят в комуналка в северната част на града. Идването си в Москва обяснява просто: у дома няма работа, а тук на пазара за 20 часа заработва около 40 000 рубли на месец ($693,8). Парите стигат за плащане на квартирата и за изпращане на пари вкъщи, за престарелите си родители.

Мурад не пие, занимава се с борба, общува само с братята си по вяра, изключение прави само за руските момичета, които той смята за „най-красивите след дагестанските“. При това се оплаква от живота в столицата: „В метрото ни спират полицейски служители по три пъти на ден за проверка но документите – само заради външния ни вид – обяснява той. – Общуват с нас нагло, като с престъпници“. Освен това, на Мурад не му допада и фактът, че в Москва има малко джамии. „Не само мен обижда този факт, а всички мюсюлмани. Сега строят православни храмове във всеки квартал, а за нас има една джамия за цяла северна Москва. На празници се блъскаме, задушно е вътре. Чувстваш се като овца в обора. Защо ни унижават?“

Снимка: Антон БелицкиСнимка: Антон Белицки

Мека сила

Джамиите в Москва са наистина малко – общо осем. От време на време общината, под давлението на мюсюлманските общности, се съгласява да строи нови, но всеки път среща съпротива от местните хора и накрая сама отменя собствените си разпореждания.

Имам Шамил Аляутдинов, който провежда службите в мемориалната джамия в Поклонската гора (8 км от Кремъл), не скрива недоволството си. „Ако всичко, което обещаха чиновниците през последните 15 години, беше изпълнено, в Москва щеше да има около 50 молитвени храма за мюсюлманите. Това щеше да бъде изгодно и за нас, и за властите – винаги е по-добре прииждащите мюсюлмани да ходят в официални джамии, отколкото да се молят по домовете, общувайки незнайно с кого“.

Под „незнайно с кого“ имамът явно има предвид вербовчиците на терористи. Източник от ФСБ на Русия, който се срещна с мен и помоли да не съобщавам името му, смятa думите на имама за спекулация. „Джамията „Ярдям“ в североизточна Москва, макар да е официална, не попречи на тамошния имам да държи речи в подкрепа на терористичната организация „Хизб ут-Тахрир ал-Ислами“ (Махмуд Велитов беше арестуван именно тук миналата година, както и още четирима мюсюлмани, които според следствието са вербували идващите в храма). Впрочем в тази джамия е идвал да се моли организаторът на терористичния акт във  Волгоград“.

Снимка: Антон БелицкиСнимка: Антон Белицки

Да взривиш Москва за пет минути

Отидох и в най-голямата мюсюлманска джамия, в района на Проспект на мира (3 км от Кремъл), която е на 6 етажа и с обща площ 19 000 м² – може да побере 10 000 души. В Москва за нея знае всеки, даже най-отдалечените от религията жители ва града – благодарение на ежегодното отбелязване на мюсюлманския празник Курбан Байрам. В този ден около джамията се събират около 150 000 мюсюлмани. Те не могат да се съберат в препълнената джамия и затова безнаказано превземат целия булевард и близките улици, молейки се направо на платното. Заради това, според недоволството на местните жители, се образуват километрови тапи в квартала.

Днес в джамията е обикновен молитвен ден – вътре има само неколцина мюсюлмани. На входа се опитвам да заговоря възрастния седящ мъж на име Шамил, но на моя въпрос за отношението му към ИД той се обижда. „Руснаците нямат понятие какво е Коранът – от тук идват всичките ви страхове! Представете си, ако не бяхме представители на мирна религия. Та ние бихме взривили Москва за пет минути!“

Снимка: Антон Белицки
Снимка: Антон Белицки

През 90-те години беше точно така. От началото на контратерористичната операция в Чечения (1993 г.) само в столицата Москва бяха извършени 32 терористични акта, в които загинаха 542 души. Болшинството от техните организатори и изпълнители изповядваха радикален ислям. След идването на власт в Чечения на Рамзан Кадиров, който твърдо възпира всички опити за сепаратизъм, честотата на терористичните актове намаля, а от 2011 г. взривовете в столицата изчезнаха напълно. Последната бомба, отвела живота на 37 човека, беше взривена на 24 януари на летище „Домодедово“. Според версията на следствието деянието е извършено от представители на ислямската терористична организация „Имарат Кавказ“, в която членуват чеченци. След това – затишие.

Агенти на ФСБ вместо имами

Александър Гусак, подполковник от ФСБ в оставка, оглавяващ през 90-те години секретен терористичен отдел и поддържащ връзка с колегите си и до сега, обяснява затишието с два фактора: усърдна работа на бившите му колеги и това, че за разлика от Сирия, Ирак или Афганистан, религиозната култура на мюсюлманите, живеещи в Русия, е на по-високо ниво. „Много по-малко религиозно невежество е нужно, за да може човек, прочел няколко глави от Корана и без да вникне в тях, да тръгне да прави джихад. У нас все пак живеят различни мюсюлмани. Всички ние сме израсли в една страна – Съветския съюз. Невъзможно е да сравниш, например, татарите или дагестанците със сирийските салафити“.

Снимка: Антон БелицкиСнимка: Антон Белицки

То и ФСБ не спи. По думите на Гусак през последните години е разширена доста сериозно агентурната мрежа. „Това е същото, с което се славеха съветските служби – проникване в бандите“. Като пример той посочва случай от преди две години, когато около джамията на Голямата Татарска улица мюсюлманите, недоволни от задържането на един от техните събратя по подозрение в извършено престъпление с викове „Аллах Акбар!“ атакуваха полицейски автобус. „И даже имамът не успя да ги спре. На място беше повикана ОМОН, за да не се прехвърлят вълненията из целия град. Мюсюлманите от своя страна също започнаха да събират свои близки и познати, и както това се случва при тях, за около час се събра тълпа. Ситуацията била много напрегната. И точно тогава сработила вътрешната агентура. Именно тя угасила конфликта. След като тълпата се разотишла, сътрудниците на ОМОН спокойно задържали ръководителите. Някои сътрудници на ОМОН специално приемат исляма, следят потенциално опасни групи вътре в мюсюлманската общност. И с духовенството, разбира се, също работят рамо до рамо“.

При това Гусак признава, че вероятността за терористични нападения все пак остава голяма. „Много от случаите не се огласяват, за да не се създава паника. Въобще, ако има сериозна терористична група, тя рано или късно ще се опита да направи терористичен акт. Докато не победим главните си вътрешни проблеми: подкупите и корупцията, това ще бъде възможно. Миналата година, през пролетта, колегите ми пресякоха терористичен акт в Москва: намериха в един дом в покрайнините алуминиева пудра, която се използва като съставка за взривни устройства. Ходих в този дом, там голяма част от жилището се дава под наем без всякаква регистрация. По 10-15 мигранти живеят във всяка от квартирите. Звъниш на вратата, но никой не ти отваря, през отворчето ти бутат пари. Местната полиция е направила от това място хранилище за себе си. Добре успяхме да отработим този случай. А можехме и да не успеем“.