Ние, българите обичаме Русия. И това не е обич по навик, по задължение. Не е „традиционна обич“, а е нещо, което трудно стига до ума, защото е Чувство, дадено от Бога.
Това е оная чудна обич, която свързва роднините с обща кръв и общ дух. Тиха Обич, която е неотменима и съществува, въпреки всичко. Стане ли беда с един от нас, страда другият. Затова не бива да ни разделят. В никакъв случай! Сега Русия е силна! Много силна!
Президентът й я въздигна, възвърна царственото й достойнство. На такава Русия ще се възхищават и ще я обичат и искат за приятел навсякъде по света. На такава силна и прекрасна Русия не й трябваме ние, малката държавица с лакейските, недостойни управници. Но се надявам, Русия да не мисли, че България не й е нужна.
Защото, освен продажно и вредно управление, което е временно и се сменя поне на 4-5 години, България има и Народ, който е вечен с вяра, морал, памет (особено памет за исконната ни Връзка с Русия). И този народ, част от който съм и аз, обича Русия.
Дано не си мислят руснаците, че едва сега, след Деветомайския Парад на Победата, ще се сетим да се обясняваме в любов към Русия, защото сме се впечатлили от руската сила и мощ и ние като малки палета, гледаме да се присламчим към по-силния! Би било обидна грешка да се мисли така.
Русия трябва да погледне в душите на българите – тези, от народа и ще види, че Пламъкът на обичта не е никога не е угасвал. Нищо не го е угасило – нито времето, нито лъжите, нито дори собствените ни сълзи, които преглъщаме вече четвърт век.
Врагът е ясен – това е Антихристът и лакеите му.
И ние сме ясни – Православните.
Знаем се и се обичаме по интуиция. Това е. И дума не може да става, че след Парада, ще започнем повече да демонстрираме обич. Нея винаги я е имало. Дори, ако Русия не изглеждаше силна и мощна, тогава още повече бихме я обичали и показвали това!!! (Отношението ни към Донбасци, които обичаме и за които страдаме).
Русия да не отвръща глава от нас, мислейки ни за неблагодарници… И един истински българин да остане, заради него макар, Русия да не ни обръща гръб, каквито и да са геополитическите й планове.
Не е случайно, че Духът на Русия е не само в прекрасното северно небе, брезите, водите, волността, необятността, песните, трепетната и така загадъчна Руска душа, но и във Вярата и в културата й. А културата има нужда от писменост. Писменост? Вяра? – Ето, това ни свързва!!!
Горда съм, че те намериха път от нашите земи към Русия. – По Божия Промисъл, разбира се – да бъдат опазени (защото на България й е предстояло робство). И пак по Божия Промисъл – да се съединят духовно двата народа. ( По-късно – и с кръвта си се съединиха, когато близо четвърт милион руски братя гинеха да ни освобождават).
Да, трябва да сме заедно и да освободим чувствата си! Тогава ще има само Обич, Обич, Благодарност и…пак Обич (поне от наша страна). Антихристът опитва война в Украйна (и къде ли още не)… Ако ние, българите, не го „слушаме“, ще ни направи цигански терор, или проблем с опасно увеличилите се „бежанци“.
ДПС ще ни противопостави на новите турци – (българи с подменено национално съзнание). А, за да има повече НАТО в България, сега ще ни сплашат със събитията в Македония. Но Македонските събития са поредната „цветна революция“. И, ако съзнаваме това, то не трябва да викаме НАТО да ни пази, ами да се хващаме с братята – сърби, да се прегърнем и им дадем да се разберат на тези, които заплашват Вярата и съществуването ни. Не ни трябва НАТО, а излизане от него, създаване на Православна Балканска федерация и ….- Здравей, Русия! Нека бъдем с теб и заедно да дадем отпор на Антихриста! Дошло е време!
Автор: Христина Спасова