Меката сила на Русия: духовното измерение

Меката сила на Русия: духовното измерение

Публикувано от:

Изказване на съветника на Директора на РИСИ И. Б. Пшеничников по време на Международната научна конференция „Влиянието на Русия в Сърбия – исторически обзор и перспективи на меката сила“, Белград, 13 ноември 2014 г.

Ето вече две десетилетия в света се води дискусия около понятието „мека сила“, въведено от американския политолог Джоузеф Най – младши (Joseph Nye, Jr.). В тази дискусия приемат участие политици, дипломати, политолози и други специалисти в областта на международните отношения и дори лингвисти.

Тази дискусия е достатъчно гъвкава. Тя се отнася, наред с всичко останало, и до вариантите за превод на други езици на английското soft power; съотношенията на категориите на „меката сила“ с родствените категории, сред които основните са имиджът на страната и различните видове дейност, способстващи формирането й; подходите към измерението „мека сила“ и факторите, които я определят; възможностите и инструментите за получаване на „меката сила“ (Подробно за това: П. Паршин. „Проблематика на „меката сила“ във външната политика на Русия“//Аналитични доклади, Център за глобални проблеми МГИМО – Университет, випуск 1 (36), март 2013).

Вероятно онези политолози, които виждат задачата си в това, да облекат новите явления, факти и понятия в някакви научни формулировки или да раздробят новите понятие на съставните им елементи и детайлно да ги анализират, имат правото да правят това. Това се отнася и до понятието „мека сила“.

Междувременно, смятам, че трябва да се върнем към началото и да разгледаме какво именно е имал предвид под „мека сила“ този, който е въвел това понятие в политическия речник. Джоузеф Най пише: „Силата – това е способността да променяте поведението на другите за получаването на това, което желаете. Основните методи за това са три: принуда (пръчката), плащане (морков) и привличане (мека сила)“ (Nye J., Jr. Think Again: Soft Power // Foreign Policy, 2006, February 23).

Насочвам вниманието ви към ключовото словосъчетание в тази сентенция „получаване на това, което желаете“. С други думи, тук иде реч за инструмента за постигане на вашите желания. В такъв контекст всяка страна, по отношение на която се използва „мека сила“ от страна на друга държава, неминуемо се чувства унизена, тъй като е подложена на принуда, дори и това да е меко и ласкаво, все пак то означава да изпълниш нещо, което отговаря на чуждо желание. И в този смисъл „мека сила“ е само една от разновидностите на „твърдата сила“. Неслучайно самият Джоузеф Най поставя „меката сила“ в един ред с „моркова“ и „пръчката“. А това означава, че зад понятието „мека сила“ в разбирането на американския изобретател се крият, макар и добре прикрити, лукавство и цинизъм.

Ако разглеждаме „меката сила“ като инструмент на външната политика, непременно трябва да си зададем въпроса: за какви цели се използва той? Именно този въпрос е ключов.

В ръцете на САЩ това е един от инструментите за постигане на хегемония в света. Те нямат други цели на международната арена, или аз трябва да призная, че не знам за такива. Самата формулировка „мека сила“, въведена в употреба от американците в дипломатическите кръгове, е само параван, зад който могат да се крият и „пръчката“ и „морковът“. Не бива да се заблуждаваме. Вълкът мени козината си, но нравът не. Дори и облечен в овча кожа, той си остава вълк. И в този смисъл „меката сила“ на САЩ, без значение по отношение на кого, не може да заблуди нас, православните. Вярата в Бога и уповаването в Него е единственият и най-добър начин да се предпазим от това да не бъдем излъгани от изтънчената сатанинска пропаганда, за да можем правилно да разбираме събитията и явленията в света. Между другото, нима не е удивително това, че православните в цял свят, без да се уговарят помежду си, оценяват по еднакъв начин събитията и фактите.

Само слепият не би видял, че единствената цел на САЩ е световното икономическо господство, господство заради удовлетворяването на материалните си желания за сметка на други страни и народи. Западният либерален елит под егидата на САЩ просто не може да иска нещо друго. Ръководен и управляван от духа на злобата, либералният западен елит води света към гибел, и в крайна сметка, води и себе си към гибел. Затова никакви научни формули от типа на „меката сила“ в изпълнение на Западния свят не могат да ни привлекат. Особено опасна е американската „мека сила“ в контекста на днешната международна обстановка: днес, където и да се появят САЩ, настъпват хаос и кръвопролития. Ако САЩ дойдат с понички на централния площад във вашата страна, то знайте – скоро при вас ще избухне гражданска война.

Приложим ли е този инструмент „мека сила“ в руската външна политика? Отново трябва да си зададем въпроса: Защо на Русия й е необходимо да го прилага? И какво трябва да направи тя за това? Да съчини нова песен от типа „Калинка-малинка“? Или да предприеме информационна кампания, че квасът е по-добър от Кока-Кола?

Всичко, което е било необходимо на Русия, за създаването на положителния й образ, тя отдавна е направила – историята и живота с Бога. И това не е информационен имидж, изкуствено създаден от вестникарски статии и картинки от CNN. Ние руснаците, както всички народи в света (ако те го искат) просто трябва да се обърнем назад и да погледнем в историята. Едно от най-безценните съкровища на Русия е нейната история, в центъра на която винаги е бил и винаги ще бъде Бог. Аз говоря за Бога не като за някаква абстракция в рамките на философските разсъждения – аз говоря за Живоначалната Троица, за Спасителя, за Подателя на живота, от Когото е всичко в този свят, и за когото в този свят е всичко.

Прелиствайки страниците на руската история, ние ще видим и стотиците подвизи на саможертва в името на Русия; и стотиците руски светци от всички векове с непрестанните молитви за своето земно Отечество.; и безкрайната мъдрост и любов, щедро посяти от руските писатели и поети в стиховете и романите им; и хилядите руски войници, загинали на Шипка за освобождението на България; и решителното влизане на Русия в Първата световна война заради спасяването на православна Сърбия; и милионите животи на руските воини, пожертвани в името на освобождаването на света от фашистката чума във Втората световна война. Този списък може да бъде продължен още много. Русия може да направи още повече, ако това поиска Историята. И не заради имиджа, ,не заради постигането на някакви „свои цели“, за които говорят „презморските мъдреци“, разсъждавайки за своята „мека сила“. Не, не и заради всичко това. А заради Христа. Именно заради Христа са загинали руските воини на Шипка, на бойните полета на Първата световна, или при освобождението на европейските столици и щурмувайки Берлин през 1945 г. Те са загивали „за ближния си“, както е казано в Евангелието, а значи, в името на Христа. В основата на това поведение на русите и на Русия  са жертвоготовността, безкористността, обичта, любовта и предаността към Христос. Именно в това се състои, казано на съвременен език, образът на Русия, това е нейната „мека сила“, която ще остане с нея завинаги, ако русите не се отрекат от Христа. И нима това не привличаше както вчера, така и днес погледите, насочени към Русия, на целия свят – както на приятелите, така и на враговете? Нима това не прави Русия световен защитник на Православната вяра, на вечните и изконни истини и ценности, полагащи основите на морално-нравствените понятия, които са притегателна сила за всички народи и във всички времена?

Убеден съм, че волята на руския народ трябва да се състои в това, ние сами да искаме да въведем Бога в така наречената реална политика. По-просто казано, ние трябва да живеем за Бога и по неговите заповеди. Разбира се, Бог без нас присъства навсякъде, в това число и в реалната политика. Но цялата работа е именно в нашата воля. И това вече се случва в Русия, историята постепенно извежда на сцената политици, журналисти, бизнесмени и обществени дейци, за които Бог е цел и път.

Ние, руският народ, трябва сами да искаме да виждаме Бога като главна цел в живота си. Или ние се страхуваме, че някой от нашите невярващи колеги ще ни сметне за луди, и гледайки на нас с насмешка, недвусмислено ще завърти пръст към слепоочието? Ние трябва да се боим от Божия съд, а не от съда на светския свят, в който грехът се превърна в норма на поведение.

Ние, руският народ, трябва да заявим, че сме православни християни. Ние трябва да заявим, че нашата цел е спасението на душата. Ако човек се бори за спасението на душата си, той, без значение дали го иска или не, ще внесе светлина в света. Той носи със себе си чистотата и правдата. А именно към чистотата и правдата е воден всеки от нас, тъй като всяка душа, както  е известно, е християнка. Ако бъдем верни на Бога, хората сами ще тръгнат към нас. Именно в това се състои „меката сила“ на Русия, както и на всяка друга страна.

На практика, всичко казано по-горе, не е никаква новост. Всичко това е казано отдавна от светите отци. „Приеми духа на мира и хиляди ще бъдат спасени“, казва преподобният Серафим Саровски. Ето това е истинската, не лукавата „мека сила“.

Ние желаем да спасим душите си. Нима искаме нещо друго за останалите? Ние искаме спасение в Христос за всички – това е. Разбира се, ако разсъждаваме чрез термините на Джоузеф Най, то „силата – това е способността да променяме поведението на другите за получаването на това, което искаме“. Но за какво желание говорят Най и останалите „мъдреци“? Те говорят за каквото и да е друго, но не и за спасението на душата. А това означава, че и всички останали разсъждения и умозаключения по повод на „меката сила“ не са нищо повече от гимнастика за мозъка, която в крайна сметка се оказва безплодна.

Силата на Русия е Бога. Ние сме за вечните ценности, указани от Бога. Русия, независимо дали това харесва на някого или не, е останала единствената страна, която открито и смело се противопоставя на грубия и циничен натиск на САЩ, които давещи се в своята сатанинска гордост, помислиха, че са лидери на света и безцеремонно принуждават всички останали страни послушно да строят в редица васалите си.

Затова светът е за Русия. Някои правят това осъзнато, други интуитивно. Но именно в Русия нормалните хора виждат спасението от надвисналото над планетата страшно зло под названието „нов глобален ред“ под хегемонията на САЩ, „ред“, при който съществуват само две мнения: едното – на Вашингтон, а другото – неправилно.

Не е нужно да отиваме далеч, за да открием примери за това, как европейски страни и народи, виждайки положителния образ на Русия и неприятния образ на САЩ, сами, без какъвто и да било натиск или влияние, заемат позицията на Русия, а не на Запада. Унгария например, премиерът на която Виктор Орбан неотдавна заяви, че днешна Русия е „политическият модел, достоен за подражание“. И думите му: „Ние трябва да се откажем от либералните методи и принципи за организация на обществото… защото либералните ценности днес – това са корупцията, сексът и насилието“.

Или Словакия, например, чийто премиер Р. Фицо критикува призивите на Обама да увеличи военните разходи и сравни възможното разполагане на войски на НАТО на територията на страната със съветското военно нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Фицо определи като „безсмислени“ и „самоубийствени“ санкциите срещу Русия.

Или Чехия, чийто премиер Богуслав Соботка заяви, че страната му не желае войските на НАТО да бъдат разположени в Полша и Балтийските страни с цел защита от Русия.

А колко думи на братска любов чу руският президент Владимир Путин по време на визитата си в Сърбия през октомври тази година по повод 70-тата годишнина от освобождаването от Червената Армия на сръбската столица от немски войски!

Към това побърза да се присъедини и Полша, ръководството на която съвсем доскоро бе начело на антируската политика на Запада. През октомври тази година новият полски премиер Ева Копач поръча на новия външен министър да преразгледа външната политика на Полша. В обръщение към парламента тя изрази загрижеността си по повод изолацията на Полша в Европа, предизвикана от това, че тя е поставила пред себе си „нереалистични цели“ по отношение на Украйна.

Негативната реакция на източноевропейските страни на санкциите на Запада срещу Русия, както и на повишаването от страна на Вашингтон на „военния градус“ около Русия е обусловена не само то икономически съображения. Европейците са обезпокоени от това, че елитът в САЩ и болшинството от страните в Европа са място, където се попарват вековните традиции на семейството и брака, където цари върховенството на „законите“ в полза на сексуалните извратеняци. Всички закони на Запада, започвайки от трудовото законодателство и семейното положение и брака до законодателството в областта на икономическите отношения – всичко това е пронизано от „загриженост“ за зачитането на правата на „сексуалните малцинства“. Това е просто чудовищно! Що за „меки сили“ могат да внушат тези така наречени „ценности“ на народите на Земята? Как нормален човек би приел тези псевдо-ценности доброволно? Те могат да бъдат наложени единствено чрез сила, по пътя на репресивните закони – точно това, което виждаме в Западна Европа.

„Меката сила“ на Запада се крие изключително в силата на парите, в експлоатирането и разпалването на човешките пороци – алчност, похот и страх. Да всееш у човека различни фобии (глобалната „Борба“ на САЩ с ебола, а по-рано и с птичия грип, атипичната пневмония и др.; „борбата“ срещу световния тероризъм, организиран и внедрен от самите Съединени Щати, и много други)., да направиш от него безмозъчен потребител, да превърнеш човека във вечен „преследвач“ на „успеха в живота“, който се оценява единствено чрез пари, и най-важното, да откъснеш и отдалечиш човека от Бога – ето това е задачата на западния елит. Само в такъв случай хората ще се превърнат в лесно управляема маса, неспособна и нежелаеща нито да мисли, нито да действа самостоятелно. Задачата на този неголям кръг от „управници на света“ е пълното подчинение на всички народи, пълен контрол над хората, над съзнанието и действията им, концентрация на материалните и финансови ресурси в собствените им ръце в името на една единствена цел – в името на собственото си удоволствие и удовлетворение, комфорт и благоденствие. Тази цел „управниците на света“ могат да постигнат само при едно условие, състоящо се в това, човек да бъде напълно откъснат от Бога и по този начин да бъде превърнат в безволево животно, ръководено от природните инстинкти.

Нима не виждаме всичко това в САЩ и в редица европейски страни, където църквите са превърнати в мюзик-хол, там, където едва ли ще откриеш божията вяра. Там, където мама и татко официално са наричат „родител №1“ и „родител №2“ и където нямат никакви права над децата, тъй като всички права над тях са предоставени на хомосексуално ориентираната държава. Там, където еднополовите бракове са разрешени и е узаконено осиновяването на дете от хомосексуално „семейство“?! Какво виждаме ние в САЩ и в Западна Европа? Нескрит сатанизъм. А самите лидери на Западния свят са просто неудържими демони. По друг начин е невъзможно да бъде обяснено това, което те говорят и вършат.

Това трябва да бъде осъзнато! И осъзнавайки това, човек неминуемо ще стигне до единствения логичен извод: невъзможно е да се борим срещу това без Бога. Само с Божията помощ е възможно това зло да бъде победено, това зло, което днес в буквален смисъл е материализирано в американския и западния елит. И именно заради това ние, ако търсим спасение и в този, и в бъдещия си живот, трябва да направим Бог част от нашето ежедневие, част от нашата обществено-политическа дейност. Бог и без нашата воля се намира в центъра на битието. Но нашата воля, ще се повторя, трябва да се състои в това, ние самите да искаме да поставим Бог в центъра на битието. Или, ако искате, в центъра на своя личен живот.

Душата на всеки човек, независимо то волята на разума, винаги разпознава Правдата. Същото се случва и на ниво отношенията между страните: колективната „душа на народа“, ако можем така да се изразим, винаги разбира на коя страна е Правдата. И за да бъде заглушена тази Правда, на Запад е пуснат целият арсенал от твърда антируска пропаганда в стила на доктор Гьобелс. Правдива и обективна информация за Русия е почти невъзможно да се получи в информационното поле на САЩ и Западна Европа. Руските медии на практика нямат достъп до съзнанието на хората на Запад. Затова за каква „мека сила“ на Русия по отношение на Запада в разбирането на западните политолози можем да говорим тук?

Красноречивите примери за това са много. Нека си спомним, как западните медии отразиха процеса на въоръжен протест срещу законните власти в Украйна в началото на 2014 г.. Или пълният информационен вакуум по отношение на геноцида в Одеса на 2 май тази година, където бяха убити и изгорени живи, според някои данни, над 200 противника на прозападната киевска хунта. Нека си припомним изкривената картина, която рисуват западните медии във връзка с въоръжените протести на населението в Югоизточна Украйна. С една дума, основният метод на западната пропаганда е пълното блокиране на правдивата, истинската информация и „зелена светлина“ за лъжата, скрита в тогата на „демокрацията и защитата на човешките права“.

Личното ни уповаване в Бога и борбата за лично спасение – това е „меката сила“, която не принуждава, но води след себе си всеки друг, който гледа към Русия и съзнателно или интуитивно търси чистотата и правдата.

Русия не е светица, както и ние – русите, не сме светци. Но ние искаме нашата Русия да бъде Свята Рус. В мащаба на цялата страна това трябва да бъде стремежът на народа и неговите представители към благочестивостта, към това, в сърцата на нашите граждани да живеят безсмъртните думи „За Вярата, за Царя, за Отечеството“ – думи, подбуждащи към жертвоготовност в името на Бога и в името на Родината.

Само такъв пример от страна на Русия може да намери искрени и истински последователи сред другите страни и народи. И това можете да наречете както искате – мека или твърда сила. Това няма никакво значение. Важното е в центъра на всичко наше да бъде Бог. Всички останали разсъждения, както казват светите отци, е лукаво мъдруване.

Ще се случи ли това в Русия, ще тръгне ли нашата страна по този единствен път за спасение? Вярвам, че да. Защото историческата мисия на Русия е да носи и разпространява светлината на Християнската вяра. Ако не изпълни тази своя мисия, поставяйки пред себе си други цели, които не са свързани с тази мисия, Русия рискува да загине.

Повече от 80 процента от руското население е православно. Съвсем не всички руснаци обаче, са църковни люде. Те са генетично, на подсъзнателно ниво, обусловено чрез вековните традиции да се живее с Бога, абсолютното болшинство на народа решително избира Божията Истина и отхвърля налаганите от Запада либерални „ценности“.

Стремежът да живее с Бога и за Него – това е главната ценност на Русия, главната й сила. Ние сами осъзнаваме, че ако ние, руснаците, се отречем за пореден път от Бога, това би било фатално и би било финална катастрофа не само за Русия, но и за целия свят. Тази мисъл днес виси във въздуха, пределно ясна и буквално осезаема! За това днес в Русия говорят всички патриоти и всички православни. Това убеждение трябва да се превърне в част от личното съзнание на тези, които приемат или ще приемат управленческите решения в Русия.

Ще работим и ще се молим за това Русия твърдо и без колебания да върви по този път! Никакви партии с харизматични лидери, никакви правителства и парламенти, никакви хитри финансови операции, никакви танкове, самолети и ракети няма да ни спасят, ако ние не бъдем с Бога. Нека помним мъдрите и безсмъртни слова от Библията: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят“  – Псалм 127:1,2). И разбира се, казаното от Христос: “Без мен не можете да направите нищо“ (Йоан, 15:5).