Снимка: a-specto.bg.

Снимка: a-specto.bg.

Малин Бьорк: „Основният проблем на ЕС е липсата на политическо лидерство“

Публикувано от:

Интервю на Юлия Владимирова за а-specto.bg.

Малин Бьорк е евродепутат и заместник-председател на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северната зелена левица в Европейския парламент. Родена е в Гьотеборг, Швеция през 1972 г. Занимава се с феминизъм и правата на ЛГБТИ общността, правата на работниците, също така е отявлена противничка на политиката на остеритет, която прилагат европейските институции.

Как бихте коментирали сделката между Турция и Европейския съюз, в която ЕС дава близо три милиарда евро с молба Турция да задържи бежанците на територията на страната си, а в същото време се възобновяват преговорите за влизане на Турция в Съюза. Всъщност проевропейска ли е тази сделка?

Левите в Европейския парламент никога не са били против влизането на Турция в Европейския съюз, защото смятаме, че е в правото на турските граждани да решат, дали желаят членството или не. Разбира се, Турция трябва да отговори на изискванията, свързани с човешките права и свободата на словото. Но конкретно тази сделка с Турция е изключително проблематична за Европа. Турция е страна, в която господства режимът на Ердоган и правителството става все по-авторитарно в своите прояви. Там виждаме все повече злоупотреба с основни човешки права, действия, които открито нарушават свободата на словото, виждаме преследване на малцинства, тук имам предвид основно кюрдите. Тази сделка всъщност дава легитимация на Турция и правителството на Ердоган да продължават без проблем с репресиите си. Не мога да не изразя разочарованието си, че опитвайки се да се бори за човешките права на бежанците, Европейският съюз легитимира репресиите над кюрдското малицинство. И си затваря очите. Споразумението с Турция засрамва всички лидери на ЕС до един.

Но тази сделка не е приемлива и защото начинът, по който е оформена, цели да създаде буферна зона за Европейския съюз. Ние им казваме „Дръжте си ги там, понеже не ги искаме“, което според мен е недостойно за Стария континент, който държи да бъде част от решението за глобалната криза с бежанците. Това очевидно е много трудно.

Има ли изобщо правилни стъпки с бежанската ситуация в Европа?

Според мен основният проблем е липсата на политическо лидерство. Говори се само за засилване на сигурността по границите, сякаш не е ясно, че тези хора бягат от война, защото родните им места са разрушени. Това е тотална липса на политическо лидерство. Това, което Туск трябва да обсъжда е каква отговорност е поела Европа и трябва ли да поеме такава. Мисля, че наистина би било трудно да накараме всички държави членки да се съгласят да отворят границите си. Затова съм на мнение, че трябва да се направи съюз между държавите, които биха приютили мигранти. Не мога да разбера защо толкова дълго време се дебатира това, че Унгария и Словения затварят границите си и това е кошмар. В крайна сметка всяка държава има и национални интереси. Крайният резултат от политиката на Европейския съюз е засилването влиянието на десните партии и национализма.

Говорим обаче повече за това, как можем да приемем още и още хора, но не коментираме изобщо причините за войната, както и това, че Европа бомбардира Сирия.

Разбира се, че това е същественият въпрос и групата на левите в Европейския парламент сме много критични към тези действия на европейски държави, защото вместо да седнат да преговарят като световни лидери, те изпращат бързо-бързо самолети бомбардировачи. Има по-важни неща, които да се дебатират за конфликта в Сирия. Изходът не е само в бомбите.

Мисля, че държавния секретар от Министерството на миграцията в Швеция беше казал, че ако повечето от държавите вземат определена бройка мигранти, например бройката, която приехме ние в Швеция, ситуацията щеше да е по-различна. Да, знам, че това е голямо предизвикателство за градовете и общините, но това означава да поемеш отговорност в тази тежка световна криза. Изглежда, че Европейският съюз е доста по-малко заинтересован от спазването на човешките права извън своите граници.

За съжаление обаче имаме примера с Германия, която прие много бежанци, но мантрата на Меркел „Ще се справим“ потъна някъде между хаоса на претоварените с хора германски градове и цветните мулти култи табелки „Добре дошли“.

Съгласна съм, но това също е част от проблема, че европейските политици не могат да поемат отговорност. Както споменах, ако има кооперация или съюз между държави, които да поемат по определен брой мигранти, тези кризи нямаше да ги има. Проблемът е в разпокъсаните решения и липсата на истинско лидерство.

Според Вас демократичен ли е Европейският съюз? Имам предвид не само случилото се с Гърция, но и опитите да бъде спряно избраното от мнозинството граждани ляво правителство на Португалия.

Това, което се случи с Гърция и отказаната им възможност да приложат правителствената си програма, която променя икономическата политика досега, е много сериозно посегателство над демокрацията. Опитват се да направят същото и с Португалия. Това, че се случват подобни неща, поставя доста фундаментални въпроси по отношение на това, какъв Европейски съюз имаме в момента. Освен това поставят на изпитание онова, с което доскоро Европа най-много се гордееше – нейната демократичност и гражданство. Жалко е, но по мои наблюдения, този Съюз се превръща в нещо като централизирана икономика, чийто модел никой не може да промени. Това не е реална демокрация. Така че, на дневен ред стоят много сериозни дебати.

Мисля, че Европейският съюз развива авторитарна тенденция, когато става въпрос за икономическата политика и това, че държавите на национално ниво не могат, макар и да искат да променят фискалната си политика, е опасно. Защото този авторитарен режим на ЕС поставя държавите някъде долу в краката си. Тези „демократични практики“ видяхме не само в Гърция, но и в Португалия, а вероятно сега ще видим и в Испания. Така че трябва да бъдем много будни, нищо, че самата аз съм от Швеция – страна, която не е част от еврозоната и не е застрашена от подобни действия.