Либералната натовска пропаганда или как Меркел контролира медиите

Либералната натовска пропаганда или как Меркел контролира медиите

Публикувано от:

Ако искате урок за начина, по който работи западната преса, ето един много добър.

Без съмнение Германия е водещата сила в Европа. ZDF пък е държавният немски телевизионен оператор и най-популярен ТВ канал.

Германците са задължени да плащат по 17,98 евро на месец, за да го финансират. Него, както и другата обществена телевизия ARD.

Тази седмица по време на конференция в Берлин на радиостанциите пенсионираният директор на ZDF в Бон, д-р Волфганг Херлес, пусна бомбата. Той призна, че каналът, наред с други медии, изпълнява нарежданията на правителството – какво да съобщава и какво не.

Така, бихте си помислили, че подобна история би трябвало да бъде широко отразена в световната преса, нали? Бивш ръководител на медия признава, че бившите му работодатели работят в комбина с властите, за да контролират какво да се показва в новините в такава важна страна? Ако такова нещо бе разкрито в “развиваща” се нация, медиите от държавите в НАТО щяха да го разпространят светкавично.

И все пак, не го правят. Допреди няколко часа единствено лондонският вестник “Дейли мейл”, американският уебсайт Breitbart и руската медия “Раша тудей” си бяха направили труда да отразят тази поразителна новина.

Би Би Си, точно копие на ZDF и ARD, но във Великобритания, е заета да разпространява документален филм за измислена руска инвазия в Латвия. В същото време, в самата Германия немскоезичният “Раша тудей” и мюнхенският “Фокус” изглежда са единствените две значими медии, които се занимават с разкритията. И това в страна, където района около Дрезден някога бе известен като “долината на глупавите”, защото сигналът на западните телевизии обикновено не стигаше до там по време на Студената война.

Основани страхове

Много хора в цяла Европа подозират, че повечето национални държавни телевизии са под директния контрол на политиците. Въпреки, че Би Би Си се опитва от десетилетия да игради един имидж на безпристрастност, колкото и лъжовен да е всъщност той, именно тази медия е доста очевиден пример. Тя се управлява от тръст, съставен от лица, изцяло назначавани от кралицата по препоръката на министрите. Най-популярната телевизия в Русия, „Първи канал“, макар и частично частна собственост, също се управлява от държавно назначени директори и мениджъри.

Това, което прави разкритието на Херлес толкова важно, е висшият пост, който е заемал. Преди да се пенсионира миналата година, той е бил изтъкнат редактор и водещ. През 90-те години той води свое собствено токшоу, “На живо”, а преди това е шеф на ZDF в Бон – по онова време Бон е столицата на Западна Германия. Важната подробност тук е, че макар ZDF да се разпространява в цяла Германия, технически тя е собственост на федералните провинции.

Следователно, Херлес, който е в Бон, би трябвало да разбира много по-добре как работи германската политика от повечето служители в централата на телевизията в Майнц, да не говорим за онези в по-отдалечените региони.

Затваряне на очите за истината

След сексуалните нападения на Нова година в Кьолн, има жестоки обвинения, че германските медии са омаловажили или дори игнорирали новината. Предвид потока имигранти, предимно от арабски произход, изливащ се в страната от миналата година, отразяването на нападения, чийто извършители външно приличат на араби, можеше да обърне общественото мнение срещу политиката  на “отворени граници” на Ангела Меркел. От друга страна, пренебрегването на престъпления, извършени от новодошлите, служи да държи германците в неведение за това как плановете на Берлин могат да застрашат собствената им безопасност. И логично, много хора са ядосани заради това.

Признанието на Херлес бе продиктувано от твърдението, че обикновените хора са загубили вяра в строго контролираните медии в Германия. “Проблемът, който имаме – говоря най-вече за обществените [държавните] медии – е, че са прекалено близки с правителството”, разкри той. “Не само защото репортажите и коментарите са съобразени с широката коалиция (ХСС, ХДС и ГСДП), а и защото напълно ни заблуждават с дневния ред, определян от политическата класа”.

Пенсионираният шеф на ZDF призна още, че телевизията е изпълнявала заповеди за това какво да излъчва. “Темите, по които се съобщава, се определят от правителството”, каза той. По ирония на съдбата английският в. “Гардиън” без реални доказателства публикува редица обвинения, че Кремъл прави същото. Но игнорира подобно твърдение за Германия – твърдение, което е подкрепено с думите на надеждна, изтъкната медийна фигура.

Разбира се, не са само държавните медии; частните също далеч не се славят с безпристрастие и балансираност. Най-продаваният вестник в Германия, “Билд”, е обвързан от устава на своя издател, медийния концерн “Аксел Шпрингер СЕ” – “да спомогнем обединяването на Европа”. Освен това, “Билд” трябва да “подкрепя трансатлантическия съюз и солидарността със САЩ в общите ценности на свободните нации”. Дори и най-безпристрастният редактор в света няма да има много свобода на действие при тези условия.

Паневропейското късогледство

Разбира се, Германия не е единствена. Миналата година ирландският в. “Таймс” разобличи контролираната от държавата телевизия RTE редовно предоставя въпроси към министрите от правителството, преди те да излязат в ефир. Невероятното е, че новините на RTE, които в момента са под ръководството на доста противоречивата личност, англичанинът Кевин Бакхърст, отговориха на обвиненията, като се опитаха да оклеветят “Таймс”.

Междувременно в Швеция ревностният либерален вестник “Експресен” нарече тази седмица “Дейли мейл” “расистки” вестник. А какво е престъплението на британското издание? Че е посмяло да съобщи факти около кризата с мигрантите в страната. Факти, които не се казват в Швеция. Тъй като местните медии отказват да отразяват негативни истории, свързани с мигрантите, много шведи са принудени да следят британски и руски медии, ако искат да четат реалните новини за тяхната страна.

Сега на проевропейската преса, тази, която подкрепя ЕС и НАТО, ѝ е трудно да контролира информацията. Да отхвърля противоположните гледни точки като “пропаганда” ще действа, но само до определен момент. Освен това, в ерата на социалните медии да си затваряш очите за истории, поставящи под съмнение политиката на ЕС, е доста трудна работа.

Миналата година немското списание “Шпигел” блокира онлайн коментарите на всички статии за имигрантите. Миналата седмица “Гардиън” последва примера им, като блокира всички коментари, свързани с имигрантите, исляма и расата.

Тези ходове не са толкова изненадващи. През последните години журналисти и анализатори, които отказват да се съобразяват с либералния европейски консенсус, биват държани на страна от големите, мейнстрийм медии. Контрастът е ярък, когато си припомним предишните десетилетия, когато актовно се насърчаваше дебата и противоположните мнения се ценяха високо. Може би Михаил Горбачов не е грешал, когато предупреждава:

“Най-озадачаващата промяна в политиката през последното десетилетие е очевидната решителност  на западноевропейските лидери да пресъздадат СССР в Западна Европа.

Автор: Брайън Макдоналд / “Раша тудей”

Източник: fbr.bg