Русия и Китай влагат все повече усилия в алтернативата на Г-7. След като си направиха банка, страните от БРИКС обмислят и обща валута
Две седмици преди в Германия да се съберат лидерите на Г-7, в Москва проведе годишната си среща мозъчният тръст на БРИКС.
Както е известно, под абревиатурата се крие клубът на пет от най-бързоразвиващите се икономики в света. В него влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
„Академичен форум за БРИКС“ събра от 21 до 23 май в руската столица експерти и учени, които да обсъдят актуалните въпроси по развитието на обединението и да изработят препоръки за политическите лидери на страните от КРИБ, на които им предстои годишна среща.
Експертите от страните в БРИКС носят отговорността на предвидливи дегустатори на бъдещите планове на ръководителите на страните участнички. Точно затова на научно равнище се провеждат горещи дискусии по въпросите на финансовата архитектура, глобалната сигурност, преспективите на БРИКС в световното пространство и неговата институция. Все пак в Клуба на независимите участват държави с пет напълно различни „координационни системи“ , както и мироглед, и въпреки всичко напълно единни във възприятието и разбирането на това, как трябва да изглежда новият световен ред в XXI век. „По пътя на нашето бързо развитие ние реално осъзнахме, че онзи световен ред, който бе основан през 1945 година, започва да остарява. Необходимо е да се реформира не само икономическият компонент, но и цялата глобална система на управление. Страните членки на БРИКС усещат, че те са длъжни да изиграят определена роля в света, като не само приемат правила, но и сами формират правилника“, коментира зам.-председателят на изследователския фонд „Обзърв“ Нандан Унникришнан, който представлява Индия.
Според него много важно е, че в рамките на БРИКС всичко се случва в един спокоен преговорен процес. „Ние нямаме за цел да формираме блок против някого. Целта ни е да хармонизираме интересите на всички страни. При това, безусловно, в новото глобално управление трябва да се вземат предвид потребностите на всички, които са били оставени зад борда през 1945 г.“, обяснява Унникришнан.
БРИКС вече се възприема от мнозина като антипод на „Голямата седмица“ от Г-7 (Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония).
Но учените са убедени, че по определение това са напълно „различни животни“. „Седмицата“ – е продукт на двуполюсния свят, а БРИКС е проект на многополюсния.
„Ако си припомним, „седмицата“ възникна в отговор на нарастващата роля и претенциите от страна на развиващите се страни. В този смисъл обединението се превърна във възможност да се разсее митът за солидарност и влияние с някогашния СССР“, коментира главният съветник по стратегическото планиране на Националния комитет по изследванията на БРИКС доцент Виктория Панова.
В играта за „геополитическия престол“ Г-7 няма никакви намерения да променя правилата и позицията си. От своя страна пък БРИКС няма никакви амбиции да е участник в тази игра и по тези правила. Затова едва ли ще се очакват сблъсъци на идейно ниво. Страните от „седмицата“ много ясно разбират и си дават сметка за все по-голямата роля на развиващите се страни. В същото време БРИКС убедително твърдят, че притежават по-разнообразни системи на икономическо управление и взаимодействие. Страните от БРИКС са много по-задружни, което ги прави по-способни добре, бързо и качествено да се договарят, отколкото уж мислещите еднакво държави от „седмицата“.
На академичния форум индийският експерт Унникришнан е пояснил, че мотивацията на всички страни трябва да се съсредоточи в съблюдаване на правилата, за да не се скъса прекалено опънатото въже на съществуващия свят „БРИКС е прекрасен и стабилен инструмент за движение към многополярност, но сам по себе си той не може да съществува“, допълва индиецът. „Не може да се направи пробивен скок при наличието на политическа диктатура“, подчертава Унникришнан, предупреждавайки, че на алианса му предстои дълъг път и революционен пробив едва ли ще е възможен на този етап. Но въпреки това, БРИКС е най-новият, иновативен и модерен елемент на световната финансова архитектура.
Едно от най-уникалните постижения на обединението, което стремглаво върви по пътя на еволюцията, бе смелото формиране на единната Нова банка за развитие на БРИКС. Това е първият финансов институт, който бе създаден без участието на развитите страни, включително Япония и Австралия. „Решихме да дадем отговор на някои наболели финансово-икономически въпроси. Банката НБР е съществен и важен инструмент, алтернативен способ на реакция на нуждите на развиващите се пазари,“ поясни г-жа Олив Шисана, финансов експерт от ЮАР и президент на Изследователския съвет на хуманитарните науки. Според нея една такава институция ще позволи да се облекчи достъпът към кредитните средства на африканския континет. Световната банка достигна своя краен предел и изчерпване на резервите си, а европейците едва ли са готови да довнасят допълнителни трилиони долари за поддръжка на инфраструктурните проекти. Точно с тази цел, в качеството си на резервен финансов източник беше създаден НБР, подчерта Ренато Бауман от Института по приложни икономически изследвания в Бразилия. Но въпреки всичко новата банка не може да стане равноправна алтернатива на МВФ и на Световната банка, поне на този етап. Причина за това е „дребният размер“ на новата финансова институция. Към същия извод единодушно стигнаха и руските учени: „Банката на БРИКС ще се занимава основно с проекти, които не са били подкрепени от световните финансови структури, и ще играе ролята на „допълнителна Бърза помощ“.
НБР притежава резервен фонд с общ обем на средствата $100 млрд., съсредоточени главно за удовлетворяване на интересите на развиващите се страни. „Ако чиновниците завземат тази банка, то тя ще се превърне като другите в търговска банка, или дори в Световна банка“, поясни Унникришнан. И напоследък все повече се обсъждат перспективите за формиране на валутна колаборация в рамките на БРИКС. „Договорите и споразуменията в рамките на БРИКС създават стабилна основа за по-широко използване на националните валути и възможно движение към еднинна валута“, поясни проф. Георги Толорая, Изпълнителен директор на НКИ БРИКС, директор на Центъра по руска стратегия в Азия и на Института по икономика в РАН.
Русия и Китай постигнаха определен консенсус по взаимни разчети и сделки с използване на националната валута. Вече се водят преговори за създаване на обща валута на БРИКС, като алтернатива на долара и еврото. Трябва да се отбележи, че научните експерти вече са измислили името на бъдещата единна валута и тя ще се казва – „рулинд“, поясни професор Георги Толорая. Наименованието е създадено по аналога на „термина“ БРИКС от наименованието на националните валути на съответните страни членки в алианса.
Пътят на реализация на тази идея обаче ще е дълъг, смятат финансовите експерти. Възможна валута за международната търговия в рамките на БРИКС би могъл да стане юанът. Позицията на националната валута на Китай все повече се укрепва и стабилизира, което се признава от много страни. Страните от БРИКС искат с дипломация и аналитични преговори да създадат алтернатива на долара и да опонират на Световната банка, а по този начин да поставят едно ново начало на световния ред, смятат експертите.
Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт.
Снимки: Личен архив, Оля Ал-Ахмед