Руските военноморски сили могат да заловят и „препрограмират“ американските бойни делфини, за които се разбра, че ще участват в предвидените за това лято учения на НАТО в Черно море. Това заяви неназован руски военен експерт биолог, цитиран от ИТАР-ТАСС.
„Ако има нещо вярно в тази информация и ВМС на САЩ докарат в Черно море делфини, които са специално обучени за диверсионни действия против кораби и военноморски бази, за Русия се появява прекрасна възможност да изпита в реална обстановка най-новите антидиверсионни средства, които са разработени между 2001 и 2014 г.“, отбеляза експертът. Според него става дума за специален трал, снабден с устройство, което може да възпроизведе издавани от морските бозайници звуци. „Достатъчно е да се използват звуците, които издават разгонените делфини. В такъв случай всякакво предишно обучение престава да играе роля. Делфините се устремяват към епицентъра на призива, а след това е въпрос на техника“, поясни източникът.
В най-новата история, по времето на Студената война, единствено САЩ и Съветският съюз разработват програми за обучение на делфини за военни цели. Американският флот подробно описва на сайта си за своята, която се нарича Navy Marine Mammal Program (NMMP). Започнала в края на 50-те години на XX в., след което засекретена през 1967 г. чак до началото на 90-те, днес тя включва около 75 екземпляра от вида афалата (Tursiops truncatus), наричани още бутилконоси делфини, а също и няколко представителя на калифорнийския морски лъв (Zalophus californianus). Американците първоначално използват делфините, за да разучат как точно се движат, и благодарение на хидродинамичната им форма да усъвършенстват дизайна на торпеда, кораби и подводници. Но скоро разбират, че използването им крие много по-големи възможности и ползи.
Интелигентните бозайници са използвани още във войната във Виетнам (1956-1975), във войната в Залива (1991) и в Ирак (2003-2011).
Американският флот сравнява ефективността на делфините в откриването на морски мини, охраната на кораби и пристанища и откриването на обекти с това на специално обученото куче, с тази разлика, че единият бозайник се чувства „като риба в свои води“ под морската повърхност, докато другият – на сушата. И докато във втория случай се разчита на уникалното обоняние, то в първия безспорното предимство пред техническите достижения на човека, които все още не могат да го надминат, е биологичният сонар на делфините – ехолокацията. Делфинът има и още едно, фундаментално предимство – може да се гмурка многократно, без да изпитва т. нар. „декомпресионна болест“, която мъчи човеците гмуркачи. Морският лъв пък има отличен слух под вода и още по-изключително зрение, дори в мътна вода и минимална светлина. Основната функция на обучените „братовчеди“ на Ум Белия делфин и приличащите на тюлени мустакати бозайници, чиято база е в Сан Диего, Калифорния, е да търсят, откриват и маркират подводни обекти, изтъква флотът на САЩ.
„Флотът никога не е обучавал морските бозайници да нараняват по какъвто и да е начин хора, нито пък да носят оръжия или да атакуват и разрушават кораби. Тъй като делфините не могат да направят разлика между вражески и съюзнически кораб, нито пък между неприятелски и свой водолаз или гмуркач, не е особено благоразумно да се предоставя такава възможност за вземане на решение от животно. Те не са обучавани да правят разлика между това, което ние бихме определили между добро и лошо. Ето защо подобно решение остава винаги на човека“, изтъкват ВМС на САЩ. И подробно обясняват как ако морският бозайник открие под водата обект, приличащ на морска мина, той се връща при инструктора си, който е и негов гледач и му „съобщава“ с комбинация от звуци и „поведенчески жестове“. След което се гмурка отново, за да постави маркер и така водолази лесно да открият боеприпаса и да го обезвредят. Що се отнася до гмуркачите (евентуално вражески) в района, в който е пуснат да патрулира делфинът, животното се движи толкова бързо и незабележимо, че евентуалният неприятел дори не разбира, че е маркиран, камо ли да се опита да нарани бозайника.
В щатския флот има общо 5 подразделения, наречени „бозайнически системи“ MK 4, MK 5, MK 6, MK 7 и MK 8. Системите MK 4, MK 7 и MK 8 използват само делфини, MK 5 пък използва само морски лъвове, а MK 6 използва и двата вида бозайници. Всички тези човешко-животински екипа изпълняват точно определен вид задачи и могат да бъдат изпратени във всяка точка на света в рамките на 72 часа, независимо дали е по суша, с кораб, самолет или хеликоптер.
В частност MK 6 – делфини и морски лъвове, са безпогрешни в осигуряването на безопасен периметър около вълноломи, кейове, бази и пристанища, като засичат всякакви „нежелани“ гмуркачи, водолази и подводни плавателни съдове. А при системата MK 5, известна и като „бързо намиране“, животните могат да се гмуркат на много голяма дълбочина и да откриват потънали съдове и, разбира се, самолети и дори да изваждат жертви от тях.
US военните залагат на „позитивния подход“ в обучението на делфините – правилното изпълнение на поставената задача се възнаграждава, а неправилното се игнорира и съответно няма награда.
Не така стои въпросът при съветските, впоследствие украински, а след анекса на Крим – руски делфини. В разгара на Студената война Съветският съюз прави база за бойни делфини в Казачя Бухта край Севастопол. Смята се, посочва изданието „Бизнес инсайдър“, че СССР се сдобива с първите си екземпляри от черния пазар. И освен че ги обучава да откриват морски мини и да засичат водолази, се предполага, че ги оборудва с оръжия, които могат да убиват хора и да атакуват кораби и подводници по метода „камикадзе“.
А обучението е на принципа на страха и принудата. Животните са държани на сухо, гладни, в самота, за да им се пречупи волята и да бъдат накарани да изпълняват безпрекословно всяка поставена задача. Чак след което получават храна и нормално отношение. „Мога да превърна диво животно в добър войник за 3 до 4 месеца“, казва пред „Хистъри Ченъл“ бившият съветски инструктор на делфини Виктор Григориев. Руснаците дори се опитвали да контролират животните, като закачали електроди за мозъците им. Докато най-накрая не разберат, че в голяма част от случаите умират. Съветските делфини били обучени да носят на носа си конусовидна скоба, оборудвана с остриета, експлозиви, друго оръжие или в най-добрия случай с маркери, с които да прободат съмнителен гмуркач така че лесно да бъде открит от повърхността.
С разпадането на СССР през 1991 г. и превръщането на Украйна в независима държава делфините преминават към украинския флот, а Киев уж решава да закрие програмата. Докато през 2012 г. не обявява, че я възобновява. Предполага се, че тогава има 10 делфина.
В някои медии пък се появяват спекулации, че Русия не се е разделяла с делфините си самоубийци след промените, докато не ги продава в един момент на Иран. Очевидно обаче тези животни ще участват в меренето на сили в Черно море, както от страна на Запада, така и от руска, може би дори след края на идното лято.