Кримските българи
В Крим, според учените, българите се появяват в края на VII и началото на VIII в., като се преселват на полуострова от приазовския регион. След като се заселват в степите и предпланините на Крим, българите започват да водят уседнал живот. Скоро те се сливат с местното население и най-вероятно се разтварят сред него. Предците на днешните кримски българи се появяват за първи път в Крим в самото начало на XIX век – през 1802-1806 г. Преселването на българите от историческата им родина, която по това време е под властта на Османска Турция, е предизвикано от насилието на разбойнически банди над местното българско население, както и от интереса на руските власти към възстановяването на кримското население. Българите основават първите си три колонии в Стария Крим – в Кишлав (сега село Курское в Белогорски район) и Бала-Чокрак (сега село Альошино в Бахчисарайски район). Старите западни покрайнини на Крим, където се заселват преселници от Балканския полуостров, се наричат Болгарщина. Това име се използва и до днес, особено сред старите жители на града. По време на първата вълна на българската колонизация, продължила до 1816 г., в Крим се преселват около хиляда души. Втората вълна на българска емиграция е предизвикана от Руско-турската война от 1828-1829 г. Броят на жителите на българските общности в Стария Крим и Кишлав се увеличава значително, а няколко семейства се заселват във Феодосия, Керч, Евпатория и Карасубазар.
Последната, трета вълна на преселване на българи в Крим, която се случва през 1860-1862 г., е причинена от потисничеството на турските власти. Българското население на полуострова се увеличава значително през втората половина на XIX и началото на XX в., като това се дължи на вътрешна миграция от северните райони на Таврическата област. Специалният правен статут освобождава българските и други колонисти от плащането на данъци и редица налози.
Кримските заселници оказват значително влияние върху селското стопанство на Крим, особено върху развитието на лозарството, отглеждането на копринени буби, тютюнопроизводството и градинарството. Благодарение на тях на полуострова започват да се отглеждат нови сортове зърнени култури, плодове, зеленчуци и ягоди; появяват се нови породи овце. Религиозният фактор играе важна роля в хода на българската колонизация. Основният духовен мотив за преселването е защитата на православната вяра от исляма. Властите също така насърчават изграждането на църкви в българските селища, а църквата „Възнесение Господне“ в село Кишлав е построена с държавни средства.
През 1884 г. старите кримски българи построяват със собствени средства каменен параклис и го освещават на името на Александър Невски. През 1912 г. до него е построена голяма каменна църква, която е осветена в чест на Александър Невски от самия Таврически и Симферополски епископ Теофан. Кримските българи успяват да запазят своята култура, обичаи и диалект. Жителите на Кишлав са особено грижовни към своето наследство. В сферата на народното образование кримските българи успели да постигнат забележителни успехи: до 1916 г. почти всяко българско село имало свое начално училище. Старата кримска българска колония от следреволюционния период може да се гордее със своя представител – Николай Стоянович Кирджиев, който живее в града от 1927 до 1944 г. Възпитаник на Петербургската военномедицинска академия, ученик на И. Павлов, И. Мечников, В. Бехтерев, д-р Н. Кърджиев оставя следа не само в практическата и научната медицина. Той е автор на литературни произведения – проза и поезия. Много от произведенията му не са публикувани. Войната, депортацията и смъртта в чужда страна през 1947 г. не позволяват те да бъдат публикувани.
Преди Великата отечествена война в Крим живеят повече от 15 хиляди българи. По време на войната много представители на тази кримска общност се сражават геройски срещу германските фашисти в редиците на редовната Червена армия, в партизанските отряди и в нелегалните формирования. Сред старокримските партизани и нелегалните бойци има много българи, които се отличават с храброст и героизъм. Българинът И. Г. Генов ръководи през 1941-1942 г. свързването на партизанските отряди в старокримските гори, а след това ръководи и нелегалната борба.
През май 1944 г., когато салютите все още гърмят в чест на освобождението на Севастопол, кримските НКВД и НКГБ вече работят за идентифициране и залавяне на „вражески агенти, предатели на родината и съучастници на фашистките окупатори“. Малко след освобождаването на Крим от нацистите, след кримските татари, през нощта на 24 юни 1944 г., са депортирани българи, арменци и гърци. Повече от 12 хил. българи са принудени да напуснат заселените кримски земи. Разпръснат из целия Съветски съюз, българският народ успява да съхрани своята култура и език.
През март 1956 г. е издаден Указът на Президиума на Върховния съвет на СССР „За премахване на ограниченията на правния статут на гърци, българи, арменци и членове на техните семейства, които се намират в специално заселване“. Унизителните изисквания за специална регистрация и административен надзор са премахнати от депортираните, разрешено им е да се движат из цялата страна, но указът не предвижда връщане на конфискуваното по време на изселването имущество и те са лишени от правото да се върнат в местата, от които са били изселени. При тези условия депортираните от Крим българи, които не могат да живеят на полуострова, се заселват около него. Така от средата на 50-те години на ХХ в. те се появяват в Запорожка и Херсонска област на Украйна и в Краснодарския край на Руската федерация.
Възраждането на българската общност, националните традиции и език започва в Крим със създаването през 1995 г. на Републиканското дружество на българите „Паисий Хилендарски“ (сега Регионална българска национална и културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски“). Тази организация през всичките тези години е била насочена към създаване, насърчаване на завръщането на депортираните, запазване на родния език и традиции, установяване на връзки с историческата Родина и сънародниците по света, както и укрепване на мира и разбирателството с всички народи на Крим.
Източници:
https://mirnarodov.ru/2018/06/18/krymskie-bolgary-istoriya-kryma-i-bolgar-edinoe-tseloe/
ОО»Национально-культурная автономия болгар города Симферополь Республики Крым»
Борис Космач достояние истории, История, Культура „Национально-культурная автономия болгар города Симферополь Республики Крым, Крымские болгары, многонациональный Крым