Кофман: в Украйна дойдоха на власт откровени фашисти

Кофман: в Украйна дойдоха на власт откровени фашисти

Публикувано от:

Александър Кофман е роден в 1977 г. в град Макеевка, Донецка област, Украинска съветска социалистическа република. Завършва „Промишлено и гражданско строителство” в Донецката академия за строителство и архитектура. През 2014 г. след държавния преврат в Киев възглавява Общественото движение „Югоизток” През юни 2014 г. е избран за първи заместник на председателя на парламента на Новорусия. Взема участие в изборите за държавен глава на Донецката народна република, състояли се през ноември 2014 г. и взема второ място с 11,45%. След изборите Александър Кофман влиза в правителството на Донецката република и оглавява Министерството на външните работи.

Женен е, има две деца. Съпругата му е главен балетмайстор на Двореца на културата в град Макеевка.

 – В Донецк бяха отбелязани събитията от Волин през Втората световна война. Как се случи това и защо ДНР набляга на исторически събития, докато пред ръководството стоят множество проблеми? Може ли да направите коментар на систематичните прояви на изкривяване на историята от страна на Киев?

Кофман: – Разбирате ли, първо донецкото ръководство никога не е  бягало (не е оставало без внимание) историческите събития и именно затова за разлика от цялата останала Украйна помним историята, нас не ни засегнаха тези проблеми, които засегнаха цяла Украйна. Ние не скачаме безумно на Майдана, ние не призоваваме да се убиват други народи и призоваваме да се работи и да се развива страната. Това, което не се прави на останалата част на Украйна. На свой ред, като се забравя историята, като се забравят историческите паралели се случва това, което се случва в Украйна. Донбас преди 72 години … преди 72 години бандеровците унищожиха огромен брой хора. Това не бяха само поляци. Там бяха руснаци, украинци, арменци, евреи, чехи, те унищожаваха хора. Както това беше преди 72 години така се случва и сега. Те правят това същото, те унищожават мирно население. Затова както и преди 72 години ние воювахме срещу тях, знаете ли, единият от лидерите на УПА (Украинска въстаническа армия), което е един от главните организатори на волинското клане беше ликвидиран именно от гражданин на Донецк. Ето такъв един исторически случай. И ето сега след 72 години ние продължаваме да ликвидираме онези, които убиват мирни жители. Между другото много бих искал искрено да благодаря на вашата телевизия и на вашата партия за това, което правите вие за нас, за това, че отразявате нашите събития и ни помагате. Това наистина е много ценно, тъй  като  вие сте много малко в Европа – които подкрепят нашата позиция.  Които се осмеляват да поддържат  нашата позиция, а да не се държат  угоднически спрямо онази власт, която е сега в Европа. Обърнете внимание всяка година Полша траурно отбелязваше въпросното мероприятие (волинското клане). И ето в Украйна дойдоха на власт откровени фашисти, последователи на онези, които организираха волинското клане. И от 2014-та година Полша се стреми да не акцентира, да не обръща внимание върху собствената си трагедия, макар че на паметниците във  Волин е написано: „Нека Бог се отвърне от нас, ако ние забравим за вас!”  Според мен рисковано е да се дават такива обещания, това не свършва добре.

 – Кои са първостепенните задачи, които стоят пред ръководството на ДНР и в частност пред Външното министерство?

Кофман: – Пред ръководството основната задача е да възстанови страната, да даде възможност на хората  да живеят и да работят. Що се отнася до министерството, имайки предвид общото ни непризнаване, ние за съжаление не можем да комуникираме с външните министерства на другите страни  равноправно, затова сме принудени да търсим признание по пътя на народната дипломация, това което всъщност правим с вас сега. Днес мен ще ме видят българите. Онзи ден мен ме видяха поляците. И обикновените редови граждани разбират, че тук хората не са терористи, не са убийци, тук са нормални хора, които пазят достойнството си и почитат паметта си и историята. По тази причина моята  задача е да преформатирам обикновените граждани на Европа, а по-нататък  – ще имате избори и вие всичко сами ще решите.

– Кажете, с кои държави вече сътрудничи Донецката република? С какви личности от тях, журналисти, политици? Как се осъществява това сътрудничество?

Кофман: – Ако не говорим за междудържавно сътрудничество, а именно за гражданско, политици, журналисти, аз се затруднявам да назова страна, с която ние не сътрудничим. Чак до Австралия, в която местната диаспора предложи да се организира представителство на Донецката република там. На практика ние си сътрудничим с всички страни на Европа, при нас идват журналисти, при нас идват политически дейци от Англия, от Германия, от Франция, от Израел. Израел също е отделна тема, аз много съм възмутен, че страната, която е преживяла Холокоста, сега поддържа онези, които някога са го организирали. С Полша е същото. И ние водим постоянни преговори с политическите лидери на Израел, за това, че си заслужава да променят позицията си въпреки помощта, която Израел получава от Съединените щати, не трябва да се играе с историята. По принцип  на гражданско ниво аз не познавам страна, която да не ни подкрепя в една или друга степен, освен Украйна. Украйна прави изключение.

 – Започва ли да се пропуква информационната блокада относно това, което се случва в Донбас?

Кофман: – Ами щом ние днес с вас общуваме навярно се пропуква. Ние наистина проведохме много сериозни мероприятия. Журналистите, не по един, а на цели пулове (групи) по пет-шест души, пристигат, предоставяше им се помещение за работа и гид-преводач от сътрудниците на Министерство на външните работи, отвеждаха ги по всички критични точки по всички места на бойни действия, по бомбоубежищата, по местата, където са концентрирани бедстващи хора. Вярвайте  ми, всички журналисти си тръгнаха напълно преформатирани в информационен план. Даже онези, които пристигаха явно настроени срещу нас си тръгваха съвършено различни. Ще кажа нещо повече. Работата е там, че в самото начало на бойните действия ние имахме правило. Ако за пленен боец идваха да го вземат родителите му и боецът при това не е изцапан с участие в териториалните (нацистки) батальони, а е просто обикновен войник от ВСУ (Въоръжени сили на Украйна), ние го предаваме без всякакви размени, просто на майка му и баща му. Тъй като това е обща трагедия, те са също такива граждани на Украйна, т.е. ние с  тях не воюваме. И ето, ще ви разкажа една история. Дойде семейна двойка да си вземе синчето. През първия ден те се държаха така сякаш са дошли в стана на врага и зад всеки ъгъл ги заплашва опасност. Беше им дадено съпровождение с леки коли и им показаха какво става тук. На третия ден със сина си те си тръгваха за вкъщи. Майката я държаха под ръка, защото тя постоянно искаше да падне на колене, просто пред хората, които виждаше на улицата. Тя плачеше през целия път. Това на мен ми се струва най-важния момент, който трябва да стигне до жителите на останалата част на Украйна. Че за всички престъпления, макар и морално, ще трябва да плати цялото население, което сега подкрепя тази власт на Украйна. Между другото, да се върнем към това – какво прави Външното министерство. Преди няколко дни ние проведохме форум на етнокултурите и религиите на територията на ДНР. Ние събрахме на практика всички национални общности и конфесии, които присъстват тук. Всички се събраха,  казаха за проблемите си. Министерството на външните работи инициира създаването на Дом на дружбата, в който ще бъдат представени всички националности, които живеят тук. Беше подписан меморандум с обръщения към сънародниците им, които живеят в техните исторически родини с молба да се осъди украинската власт, с молба да се помогне на Донецката народна република. Това е същата тази народна дипломация, за която става дума. Между другото там също присъстваха ваши сънародници. Пишете за това. Това ви засяга.

 – Да, това е важно за нас, ние ще го развиваме това направление, за етническите българи от Донецката народна република.  В това направление можете ли да назовете поне едно условие от минските споразумения, което Киев да е изпълнил? Какви са вашите очаквания относно развитието или разрешаването на конфликта между ДНР, ЛНР и Киев?

Кофман: – Аз винаги съм повтарял, ще повторя и сега. Нито едно условие от минските споразумения не е изпълнено от Киев. Разбирате ли, те трябва да вървят постепенно. Трябва да се прекратят бойните действия. Да се изтеглят войските. И чак след това да се говори за промяна в Конституцията, определяне на избори. Не е направено нищо. Просто нищо. Нас ни обстрелват както преди тежките въоръжения стрелят по мирни райони, те внесоха някои промени в Конституцията без да ги съгласуват с нас, при това разбирате ли, върви една такава политическа игра, много нечистоплътна. Според изявление на Порошенко той е съгласувал с представители на Донбас въпросната Конституция. Всъщност с онези представители на Донбас, които сега са в Киев. Ние не ги смятаме за наши представители. Какво искахте да ме питате още, прощавайте?

– Какви са очакванията  ви относно развитието и разрешаването на конфликта?

Кофман: – За съжаление аз не виждам в перспектива Минск-3. Аз виждам Нюрнберг-2.  Ето такива са ми очакванията.

 – След като не виждате Минск-3 – поради систематичното нарушаване на примирието от страна на Киев и неспиращите обстрели, ще настъпи ли момент, при който търпението на донецките опълченци ще се изчерпи и те ще предприемат две ответни действия.

Кофман: -Разбирате ли? Решение за това … ние вече нямаме опълченци. Ние имаме държавна армия. Въоръжени сили на Донецката народна република. Затова такова решение ще се взема не спонтанно или на емоционално ниво, а с хладен ум, пресметнато, такова решение може да вземе само един човек, главнокомандващия на Донецката република, Александър Владимирович Захарченко. Затова да давам такива прогнози аз не мога. Ако това зависеше от мен, то без съмнение – да. Но все пак за това си има главнокомандващ.

 -Да, ясно. Вие в такъв план се изказахте, когато беше напрегната ситуацията около Приднестровието, спомням си.

Кофман: – По принцип ситуацията около Приднестровието не се е разведрила, там действително в блокада се намират хора, а пред тях и пред нас на практика е изградена такава една идеологическа бариера. Одеса в момента напълно се финансира от Съединените щати, включително до заплатите на чиновниците, в течение ли сте? Заплатите на чиновниците в Одеса се плаща от Съединените Щати -да бъде такава ярка витрина. Да могат да бъдат убедени не съвсем грамотните в политическо отношение хора, че Одеса върви по прав път. Хората няма да разберат, че за цяла Украйна няма да стигнат парите. Няма да стигнат и за Одеса. Затова там е поредната точка на напрежение (Приднестровието, Одеса). Между другото в Молдова,  а също и в България започват учения на НАТО. Какво мислите за това? Ние винаги сме били приятели, от съветско време сме дружили с България. Ние ви смятаме за родствен (близък)  народ и ни е много болно, че вас ви използват като разменна монета в голямата геополитическа игра.

 – Тук също, може да се каже, че българския народ в голямото си мнозинство не приема това и ние тук също правим каквото можем, изпращаме ви материали от протестни акции, от дейността си…

Кофман: Това което вие пращате, ние непременно го публикуваме. Нека да продължаваме да сътрудничим, на мен ми е много приятно, че има  една страна, която ни разбира и ни обича!

Водещ: Благодарим Ви, че намерихте време за това интервю и до нови срещи, надявам се.

Кофман: Благодаря, желая Ви всичко добро!

[embedyt]http://www.youtube.com/watch?v=zTgOSFDqqx0[/embedyt]

Източник: https://www.ataka.tv/