Колският полуостров крие много интересни тайни и загадки – Следи от древната Хиперборейска цивилизация, места на силата на коренното население, загадъчни лабиринти.
На Колския полуостров има едно наистина мистично и загадъчно място. Всяка година стотици туристи от цяла Русия идват на това тайнствено място – свещеното езеро на саамите – Сейдозеро.
С какво е толкова знаменито езерото Сейдозеро?
Куйва на Сейдозеро
Езерото Сейдозеро край Ловозеро се смята за един от възможните центрове на мистериозната Хиперборейска цивилизация. Според легендата, Хиперборея е била обитавана от високоразвити великани, които са постигнали големи успехи в науката и културата, а след това са изчезнали подобно на жителите на Атлантида.
В полза на версията за гигантите е 74-метровото изображение на една от скалите край езерото. Нарича се Куйва, така саамите наричали великана-ловец, живял в тундрата на Ловозеро.
Легендата за него е записана от шведския етнограф Густав Халстрьом. Куйва ужасявал лопарите с жестокостта си, като ги ограбвал и убивал. Саамите се молели на боговете да ги защитят. Според легендата, боговете чули саамите и поразили Куйва с мълнии, които излетели от водите на Сейдозеро. Така върху скалата останала следата от изгореното тяло на великана.
Съществуват обаче още легенди за появата на изображението. Според една от тях, това са отпечатани в камъка „ швети“, които са ограбвали саамите. Според друга, това е Чудски военачалник, който решил да завладее тундрата, но бил победен. Най-невероятната от тях – това е послание към хората от извънземни, което до днес не е разгадано.
На някои места барелефът на Куйва изпъква от стената с 3-4 метра, може би затова сейдът се нарича още „Танцуващият Куйва“: ако плувате или карате бързо покрай него, ще изглежда, че фигурата се движи.
Куйва се свързва с мотива за „кръвта на саамите“, „кръвта на нашите старейшини“, която както се твърди, оцветява в червено някои почитани камъни в тундрата на Ловозеро. „Сейд“ на саамски език означава „свещен камък“ и е свещено място за саамите.
През последните години се появи и друго научно обяснение на Куйва. Сътрудници на Катедрата по физиология и биохимия на растенията в Санктпетербургския университет издигат теорията, че върху скалата живеят микроколониални гъби, които оцветяват камъка. И вече човешкото въображение предполага огромна хуманоидна фигура в тези природни структури. Още през 1923 г. обаче академик Александър Ферсман (1883-1945) изказва предположение, че фигурата е орнамент от мъхове и лишеи.
Сейдозеро
Едно от най-живописните места в Мурманска област, езерото Сейдозеро е разположено на 189 метра надморска височина. Простира се сред тундрата на 8 километра и е широко от 1,5 до 2,5 километра. От запад в него се влива планинската река Елморайок, а от изток – Сеидйаврьок (Мотка), която се влива в езерото Ловозеро.
Понякога Сейдозеро е наричнано полярната Шамбала. Учените спорят за произхода на този водоем: някои смятат, че езерото се е образувало в кратера на угаснал вулкан. Други предполагат, че езерото е с изкуствен произход и че на дъното му има кухини, които водят до второ дъно. Любителите на мистериите, разкривайки тази теория предполагат, че тези тунели са били използвани от представители на високоразвита цивилизация, живели на Колския полуостров. Не напразно Сейдозеро се смята и за център на мистериозната цивилизация Хиперборея.
Хиперборея (хипер – отвъд, борей – северният вятър) според древногръцката митология е земя, далеч на север от Древна Гърция, близо до планината Урал. Това е една от малкото непознати земи за древните гърци и римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хиперборейците живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога Аполон прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
След приемането на християнството, Хиперборея от реално място, където може да се стигне и откъдето могат да дойдат хора, се превръща или в алегория на небесния град, или в поетична волност. Въпреки това, през Средновековието и по-късно е имало учени, философи и поети, които са се отнасяли към нейното съществуване като към реалност или правдоподобна хипотеза.
С началото на епохата на Ренесанса, започват да се появяват нови опити за легитимизиране на хипотезата за съществуването на Хиперборея.
Настоятелят на манастира близо до хърватския град Дубровник, Мавро Орбини, през 1601 г. издава книгата „Славянското царство“, в която обявява славяните за потомци на жителите на Хиперборея, намираща се в Крайния Север.
По-късно изследването на Орбини, който считал славяните за основен европейски народ, попаднало в ръцете на шведски учени, които веднага започнали да отстояват идеята за скандинавския произход на загадъчната страна.
Водеща роля в изследванията на Хиперборея е изиграл ученият и мистик Александър Василиевич Барченко, който през 1922 г. заминава с експедиция на полуостров Колски. Там той и неговият колега Александър Александрович Кондиайн твърдят, че са открили останки от древни постройки, загубени пещери с подземни проходи, водещи навътре в земята, и много други артефакти.
Темата за Хиперборея става популярна през 90-те години и запазва определен научен интерес и в наши дни. В същата посока като Барченко е организирана експедиция от доктора на философските науки В. Н. Дьомин, която успява да докаже достоверността на откритията на Барченко. А през 2007 г. друга експедиция открива на един от островите в Бяло море останките от древен град. Част от артефактите хвърля светлина върху връзката между културата на изчезналата цивилизация на Севера и културата на Древен Египет.
Местните жители веднага ще ви предупредят, че преди да дойдете в Сейдозеро, трябва да поискате разрешение от духовете, за да избегнете нещастие. Тази предпазливост е свързана с вярата на лопарите. Те наричат „сейди“ камъни, в които, както вярват, се превръщат душите на мъртвите предци. Оттук идва и името на езерото, заобиколено от скали и валуни.
Сейдозеро често е сравнявано с огледало, понеже водата му е изключително чиста. Поради факта, че водоемът е обхванат от планини, в него съществува специален микроклимат. Зимите са по-меки, отколкото в другите части на полуострова, а ветровете не са силни. Поради това, дърветата растат на невиждани за Далечния север височини, тук има дори редки за района на Ловозеро дървесни видове като трепетлика и елша.
https://murmansk.travel/journals/32
https://murmansk.travel/places/399
https://ethnomir.ru/articles/giperboreya/