# Кой предложи Невски?!

# Кой предложи Невски?!

Публикувано от:

Диагноза: патологична русофобия с прояви на истерия и паническо разстройство

Кой предложи Невски?!

Това е новата мантра.

Всеки миг умните и красивите ще да грабнат вувузелите и ще призоват будните граждани пред патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” на протестен пърформанс срещу омразното руско име на Храма, което 90 години гнети светлите русофобски души и ги задушава.

Пърформансът ще бъде озарен от празнични илюминации в чест на великата, историческата евроатлантическа победа над ненавистния руски „Южен поток”, сиреч – над руската имперска политика, над зловещата руска меца-стръвница и главно – над световния архи-турбо-мега-злодей Путин, туй кърваво ботоксно джудже Путя, което лази в краката Барак Хюсеинович и лъска чепиците на прогресивната планетарна общественост. Фиестата ще завърши с колективна канонизация на САЩ, ЕК и ЕС, Роско и Бойко, техните министри, депутати и присъдружници, целокупното НеПеОшко войнство со вси тинк-танкисти, дали своя вклад за величествената победа.

Радуйся, душо русофобска!

Няма го вече вонящия руски ботуш!

България е независима! Суверенна! Свободна! Един диверсифициран енергиен просяк!

Край! Свърши се мрачното руското робство!

Уф!

Но да не се отклонявам. Тепърва ще празнуваме прогресивното минаване на „Южен поток” през Турция.

2.

В чест на 90-годишнината от коварното освещаване на Храма русофобията блъвна огнедишащо като из преизподнята, изригна из душевните глъбини на сияйните и великолепните, и достигна неподозирани низини, съизмерими само с Марианската бездна.

И вместо „Ангел вопияше”, истерично вопие Петко Бочаров:

„В столицата на една държава, в София, е наложено името на някакъв руски светец, живял през 12 век, човек, който няма абсолютно никакво отношение към България и никаква връзка с историята на българския народ. Никаква! Откъде-накъде Новгородският княз Александър, наречен Невски, влиза в историята на България?! Само в столицата колко улици и булеварди са кръстени на руски генерали и политици. Това е нездравословно положение. Докато съществува тази тотална зависимост никога не можем да бъдем нормална държава.Никой свестен инвеститор няма да си вложи парите в България”, отсича той.

И ни сочи пътя към нормалността: „По времето на Първата световна война цар Фердинанд с декрет сменя името на храм-паметника, защото руската флота бомбардира нашия бряг. Той ужасно се ядосва на тази работа и сменя името на Александър Невски с това на Светите братя Кирил и Методий”.

Откъм клироса традиционно мрачнее Калин Янакиев:

„Това е паметник на цезаро-папистките стремежи на руския император, това е паметник на руското имперско злоупотребление с православието, това е много тежка стъпка на руския империализъм в сърцето на София. Има нещо парадоксално храмът да носи името на един руски светец, символ на руското оръжие, покровител на руския император Александър ІІ. Но аз няма да кажа нищо срещу св. Александър Невски”, заключава той, понеже за разлика от Петко Бочаров е човек просветен и не рискува да изпадне в блатото на етнофилетистката ерес.

Горан Благоев държи исото със задушевен глас:

„Това ли е най-достойното име? Този светец няма нищо общо с християнството в България. Посланието на храма е да утвърждава русофилството. Преклонението към личността на руския цар Александър II, а не към народите, участвали в Освобождението, и до днес се чете по стените на храма. Възможно ли е преосвещаване (в смисъл преименуване – б.а.) след една обнова на храма?”, пита той. И отговаря: „Нашите деца и внуци може би ще свикнат с едно ново име и така ще се заличи влиянието на Русия”.

Това е целта – заличаване. Заличаване на историята, на истината и народната памет.

И понеже още не сме се до край освободили, сиреч – не сме си диверсифицирали историята според евроатлантическите изисквания и ценности, и поради злощастния факт, че за нас, за нашата свобода, не е погинал ни един американски рейнджър, само не`кви 70 хиляди руски солдати, мужици презрени, умните и красивите си търсеха специален враг. И го намериха.

Това е Светият Благоверен княз Александър Ярославлевич Невски, княз Новгородски, Киевски и Владимирски, с монашеско име Алексий, рицарят, защитил православието от германските, шведските и датските кръстоносци в 1240-1242 г., небесен покровител на руските воини и на император Александър ІІ, нашият Цар-Освободител.

И нададоха писък:

К`ъв ни е на нас някакъв руски княз?

К`ъв ни е на нас някакъв руски светец?

И к`ъв светец е тоя?

И кой е тоя Невски въобще?

И главно:

#Кой предложи Невски?!

#Кой ни натресе този Невски?!

#Кой?#Кой?#Кой?

Отговорът на въпроса #Кой е тоя Невски е няколко реда по-нагоре.

Отговорът на въпроса #Кой го предложи, гласи: Петко Каравелов. Кога? На 13 април 1879 г. И всички депутати в Учредителното народно събрание (229 на брой, сред които 13 турци) приемат предложението с оглушителни аплодисменти и възторжени възгласи.

3.

Няма да ви разказвам цялата история на Храма. За любознателните:http://duma.bg/node/41854 и http://www.duma.bg/node/7164.

Аз само ще щрихирам:

Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г. в един дъждовен петък. 22 години Храмът съществува във вид на каменен къс, ограден със стобор. Строежът започва през пролетта на 1904 г. и продължава 8 години – до 1912 г. Изминали са 30 години от полагането на основния камък. Планирано е храмът да бъде осветен на 2 август 1912 г., в чест на 25-та годишнина от възшествието на Фердинанд на българския престол. Отлага се за след 2 месеца, за октомври. Но започва Балканската война, после Междусъюзническата, после Първата световна, в която България воюва срещу Русия. Двата месеца продължават 12 години.

И ето го моментът, който вдъхновява днешните умници и красавци.

На 14 октомври 1915 г. руската флота обстрелва Варна. Фердинанд е люто възмутен. Току-що, с величествена изненада, е открил, че от два месеца България е във война с Русия. Фердинанд притиска премиера Васил Радославов Храмът да бъде прекръстен. Св. Синод е категорично против. Защото: Храмът е построен в чест на руските воини; име на храм, макар и неосветен, не се сменя заради политически прищевки; и защото това е храм всенароден. На 19 октомври, посред нощ, кабинетът решава – „Да се смени името на катедралния храм в столицата”. На 4 март 1916 г. парламентът „преименува” св. Александър Невски на св.св. Кирил и Методий…

„Преименуването” предизвиква неописуем хаос. На мястото на св. Александър Невски (централен иконостас) Иван Мърквичка трябва да нарисува св. Кирил; Антон Митов трябва да изпише св. Методий, който да замени св. Йоан Кръстител; Асен Белковски трябва да нарисува св. Йоан Рилски, който пък да бъде монтиран на мястото на св. Методий, зографисан от Мърквичка…

Този „възродителен процес” не минава безнаказано. Година по-късно силно земетресение разтърсва София, арките и сводовете на храма се пропукват, дълбоки цепнатини набраздяват фреските „Връщане от Голгота” и „Рождество Христово”.

Кабинетът пада, Фердинанд абдикира, Св. Синод настоява пред младия цар Борис ІІІ името на храма да бъде върнато, и точно 4 години по-късно, на 4 март 1920 г., парламентът отменя своето предишно решение. Иконите се завръщат по местата си.

На 12 септември 1924 г. е осветен централния престол – на св. Александър Невски. На 13 септември е осветен северния престол – на св.св. Кирил и Методий. На 14 септември е осветен южния престол – на св. княз Борис І Покръстител. Най-сетне храмът отваря врати.

4.

От идеята за храм (1879 г.) до неговото освещаване (1924 г.) ще минат 45 години. България ще преживее четири войни, две въстания, два преврата, две земетресения, две абдикации, 42 правителства, 26 парламента, суспендиране на Конституцията, „режим на пълномощията”, Съединението и Независимостта. Един премиер ще бъде посечен, втори – прострелян, трети – обезглавен.

Еуфорията след Освобождението ще премине в диви страсти, ентусиазмът – в яростен сблъсък между русофили и русофоби, политиката ще се изроди в кървави репресии, хладнокръвен терор и средновековни жестокости.

Строежът на Храма ще спира при всеки преврат, всяка война и всяко русофобско правителство. Ще стане заложник на болнави амбиции и политически безумства с всичката им разрушителна мощ.

И днес Храмът е заложник на едни маниакални персонажи, които

в своята патологична русофобия и главно – в своята безпросветност, разделят и противопоставят не само човеците на земята, но и светците на небето. Ако приемем тяхната „логика”, следват серия „основателни” въпроси: какви са ни нас св. Георги и св. Димитър, св. Василий Велики и св. Игнатий Богоносец, св. апостол Павел и св. Йоан Богослов, та вдигаме храмове в тяхна чест?! Да не би да имат нещо общо с българската история?! Ами Пресветата Дева Мария? За Иисус да не говорим!

Нашите хонорувани русофобчета ту припкат под крилото на Фердинанд, ту копат аргументи при Иван Асен ІІ. Който сразява епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница (9 март 1230 г., денят на Св. 40 Севастийски мъченици) и в чест на победата преименува църквата „Рождество Богородично” (която, може би, съществувала от ІХ в.) на „Св. 40 мъченици”. Не знаем дали тази църква е съществувала, но със сигурност 40-те мъченици, погинали през 320 г. не са българи. Прочее, Иван Асен ІІ и св. Александър Невски са съвременници.

За сведение на русофобчетата:

Импозантни храмове, посветени на св. Александър Невски има в Тбилиси (Грузия), Рига и Даугавпилс (Латвия), Бизерта (Тунис), Ашхабад (Туркменистан), Донецк, Мелитопол, Одеса, Славянск, Харков, Ялта (Украйна), Талин (Естония), Йерусалим (Израел), Тампере (Финландия), Копенхаген (Дания, забележете!). А в парижкия катедрален храм „Св. Александър Невски” на 12 юли 1918 г. се венчават Пабло Пикасо и Олга Хохлова, свидетели – Жан Кокто, Гийом Аполинер, Макс Жакоб и Сергей Дягилев; тук са опети Тургенев, Шаляпин, Кандински, Тарковски, Окуджава, Анри Троайя.

5.

Няма как да бъде променено името на Храма. Той е осветен с това име и посветен на този светец. Знам за какво си мечтаят русофобчетата: да сменят името на Храма въпреки канона, да изхвърлят св. Александър Невски ведно с частичката от неговите свети мощи, да изличат неговите изображения, да строшат паметните плочи при входа на Храма, да заличат и изчегъртат всякаква историческа памет и почит.

И още:

Да изчезне от Божествената Света литургия, отслужвана всеки ден, във всеки български православен храм този възглас от Великия вход: „Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем”.

И най-сетне – да го махнат тоя император от центъра на София! Стига е зяпал в прозорците на парламента, па и на кон се е метнал! А всички улици, булеварди и площади с позорящи руски имена – Дондуков, Скобелев, Столетов, Гурко, граф. Игнатиев, Александър І и тути кванти да бъдат преименувани и разорани. А, да! И паметникът на Съветската армия!

Само така ще бъдем свободни, независими и суверенни. И такива инвестиции ще ни залеят, че реки от мед и масло ще потекат, та ще трябва да си купуваме обувки с грайфери.

—-

Послепис: Фобия (от гръцки – „страх”) – ирационален неконтролируем страх или устойчиво преживяване на излишна тревога в определени ситуации или в присъствие (очакване) на известен обект; патологична страхова реакция, силен упорит страх, който се обостря необратимо и не се поддава на логическо обяснение; натрапчива невроза; фобическа болест, тревожна истерия, паническо разстройство.

Над 700 вида страхове мъчат човека: от затворени пространства и площади, от стълби и асансьори, от самолети, тунели, подлези, надлези, мостове, от високо и ниското, от тъмнината и ярката светлина, от самотата и тълпите, от празни и претъпкани помещения, от студ и жега, от силен шум и оглушителна тишина, от Слънцето и Луната, от вода, сняг, дъжд, гора, вятър, пустиня, град, село, от птици, животни, насекоми, влечуги, от болести, операции, лекари, лекарства, болни, от мъртъвци и просяци, от числа (най-често 13 и 666), от различните цветове (например към червения цвят), от симетрията и асиметрията, от храни и предмети, от старостта и младостта, от живота и от смъртта, от другите (мъже, жени, деца, хомосексуалисти, чужденци, иноверци), от чуждото мнение и от собственото, от необходимостта да носиш отговорност, от промени и от липса на промени, от свещенослужители, свещени предмети, кръстове, икони, разпятия, църкви. От този, който ти е направил зло и особено – от този, който ти е направил добро.

Всеки един от тези страхове си има име. Списъкът е дълъг 16 компютърни страници.

Автор: Велислава Дърева, публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент, преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария и 1 пиеса; автор на над 2 000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино.