Кой побърка света и отпуши бежанската вълна?

Кой побърка света и отпуши бежанската вълна?

Публикувано от:

Автор: Александър Симов, Поглед Инфо.

Проблемът с бежанската вълна е най-голямото предизвикателство, пред което се е изправяла Европа от Втората световна война насам. Наистина това, което се случва, не може да бъде наречено просто бежанска вълна. Струпването на хора по границите на Стария континент наистина прилича на ново преселение на народите. И жалката неспособност на ЕС да се справи с тази криза поражда невероятно политическо напрежение, което рано или късно ще преоформи по радикален начин пейзажа на обществените отношения, в това можете да бъдете сигурни.

Великолепният уличен творец Банкси създаде един поразителен колаж, който пресъздава емблемата със звездите на ЕС. За син фон обаче служи едно море, а звездите са заменени с трупове на удавени хора, които са търсили спасение. Македония, която се превърна в разпределителна зона, започна да живее като държава на екстази, защото нахлуването на огромни бежански маси от Гърция стана ежедневие. Унгария, една от първите държави, пропищели от новата вълна, също стана свидетел на невиждани сцени. Жп-гарата в Будапеща е блокирана от бежанци, които искат да бъдат пуснати да заминат за Германия или Австрия. За първи път в новата история на Европа видях митинг, на който хората скандират името “Меркел”, вероятно дори и за нейно най-голямо изумление. Меркел може и да е ефективен политик, но не е от хората, които предизвикват буен ентусиазъм. Италианските карабинери пък са поставени в неприятната роля да бъдат нещо средно между спасители и ангели на смъртта, защото Средиземно море е станало истинско гробище на хора, които са търсили жадуваната територия, където няма да ги убиват. В Германия бежанската вълна е достигнала нови върхове. Германското общество в по-голямата си част е настроено благосклонно, но дори и там има крайни националисти, които скърцат със зъби пред новия проблем. Дори Англия, високомерно изолирана като остров, усети отровното жило на бежанската вълна, след като влаковете под Ламанша спряха заради притока на хора, които искат да попаднат в мъгливата Великобритани. В кръга на черния хумор можем да кажем, че едва ли някой германец или англичанин биха оценили напъните на нашите доморасли евроатлантически анализатори, които в окото на тази буря почнаха като опорна точка да споделят тезата, че бежанците всъщност показали кой печели световното противопоставяне…Да, здравната реформа яко цикли. В друга страна тези същите щяха милостиво да са изолирани в стаи с тапицирани стени, за да бъдат в безопасност от самите себе си.

И на целия този фон, достоен за епичен филм с апокалиптично настроение, европейските лидери се събират, за да решават как да разпределят квотите за бежанци. Моля? Това е все едно към Земята да лети огромен астероид, който ще се разбие в нея, а световните лидери да се събират, за да решат дали е романтично да му викат, че е падаща звезда. Разбира се, проблемът с бежанците трябва да бъде решаван, но той е страничен. Защото големият проблем на Европа е как тази криза и това преселение да бъдат спрени. Защото, дори и бежанците да бъдат разпределени мирно, тихо, справедливо и непротестно, пак остава въпросът, а какво ще правим с тези, които идват и стоят по границите. В състояние ли е Европа да поеме цялото това количество бежанци?

Заравянето на главата в пясъка, което виждаме с обсъждането на квотите, но не и на реалния проблем, се дължат на вините на Стария континент. Защото Европа трябва да седнеида обсъди коя страна колко бежанци може да приеме, но истинският проблем е как да бъдат омиротворени страните от които бежанците идват. Дали Франция и Англия през 2011 година, когато пращаха бомбардировачи над Либия или пък пускаха свои командоси, маскирани като местно население, осъзнаваха, че когато разрушат една такава държава, след това ще трябва да платят цената за еуфоричната си и глупава победа. Днес понятието “Либия” е изпразнено от съдържание, не може да се каже, че такава държава съществува. Призракът на Муамар Кадафи сигурно се смее от отвъдното, защото е парадоксално, но един психопат и маниак всъщност беше бентът, който пазеше Европа от проблема, с който се сблъсква тя днес.Eвропейските страни съучастваха в побъркването на света и сега плащат цената.

И още нещо. Европа дълго време наблюдава тъпата американска намеса в Сирия, която доведе до възхода на “Ислямска държава”, без да се опита да повлияе на своите съюзници и без да се опита да им обясни, че гражданската война там ще доведе потоци от бежанци в ЕС, а това е процес, който няма спиране след това. Асад не е ангел небесен, но много хора в Европа сляпо, настойчиво и тъпо дълго време отказваха да признаят, че от “меката” и “умерена” опозиция не е останало нищо, а срещу Асад воюват закалени терористи, които са безмилостни.

И резултатът днес е налице. В Близкия изток е пълна каша. Американският провал в Ирак доведе тази арабска страна до състояние на Либия. Северна Африка е в същото положение. И докато тези региони са неспокойно, докато кризите там не се решат, Европа никога няма да е в безопасност. Това е капанът на глобализацията. Готино е, когато от нея изкарваш невероятни кинти и икономическите елити тънат в лукс на гърба на евтините работници. Но глобализацията има и друга страна. Проблемите в Сирия вече са проблеми и на Германия. Няма друг начин. Най-малкото, защото обикновените сирийци тръгват да търсят сигурност и подслон. И ще го търсят именно в Европа. Същото важи за хората от Африка. Големи части от света тънат в хаос и е съвсем нормално хората да искат да отидат там, където няма да бъдат преследвани и убивани.

Тоест, време е Европа да спре да се занимава с квотите. Проблемът е много отвъд това. Европа има шанс да се справи със ситуацията, само ако потърси собствена самостоятелна историческа роля, а не като случаен воайор на нечистите външнополитически американски страсти. Защото грешките на САЩ се отразяват пряко върху ЕС. Не само Украйна, а сега вече и Ирак, и Сирия. ЕС по най-трудния начин ще трябва да научи големия урок да бъде несъгласен с геополитическите планове на своя съюзник, защото те се стоварват като мегатонна бомба върху него. Дали обаче в Европейския съюз има лидери, които са в състояние да се борят не с последствията, а с истинските проблеми, това е голямата мистерия, която не се очертава да получи отговор скоро.

И в тази връзка още един голям проблем. Лично мен в България ме дразни и левият, и десният хейт към бежанците. Попаднах на мнения от двата края на политическия спектър, които предпочитат да заклеймяват, вместо да разберат. Десните, които обикновено се изкарват високоморални разбиращи души, сега са затънали в някакво мрачно националистическо блато и няма мърдане от него. Чест от левите, уви, попадат в същия капан. Проблемът не са бежанците, а съглашателската политика на ЕС. Да насочваш омраза към тях, а не към тези, които объркаха света е като да бъркаш причина и следствие.

Но, от друга страна, пък тези, които постоянно набиват канчета, че българите, видиш ли, били нетолерантни селяни с мизерни националистически души, също се държат идиотски и високомерно. Всеки, който очаква хората да гледат как бежанци правят митинг пред жп-гара и да очаква масово да одобряват това, просто живее в някаква ментална паралелна реалност. Страхът от този бежански поток е естествен, а не внушен политически фактор и, следователно, той няма да бъде изтрит с филипики, фейлетони и саркастични статуси във фейсбук. Защото има логика в българските опасения – дали няма да ни накарат да платим солената цена за чужди грешки. Не можем лековерно да си въобразяваме, че Европа цялостно ще посрещне бежанците с радост и възторг. Това ще е една тежка илюзия. И понеже виждам, че господарите на илюзията се опитват да набиват канчетата на всеки несъгласен, очевидно в Европа се очертава не етнически, но политически сблъсък между тези, които си въобразяват, че живеят в света на спокойното минало и тези, които виждат, че бъдещето идва като торнадо…