Прието е историята на Русия да се води от „призоваването на варягите“, за това, което е било преди Рюрик да дойде да „ни владее“, рядко се говори в учебниците. За това, че в Русия е имало държавност и „преди Рюрик“, говорят много факти.
Преди „призоваването“
Официалната руска историография казва, че държавността в Русия е възникнала през 862 година след идването на власт на династията Рюрикови. Но в последно време много изследователи поставят под съмнение такава гледна точка. В частност политологът Сергей Черняховски твърди, че началото на руската държавност трябва да се премести най-малко с 200 години назад в историята. И това не е без основание.
За централизирана Руска държава преди Рюрикови говорят много източници, в частност «Йоакимовската летопис», публикувана през XVIII век от Василий Татишчев.
Ако се допусне, че варягите са били «призовани да князуват» на руска земя, тогава се налага изводът, че тук не са били отделни славянски племена, а народ, който е имал представа от централизирана власт. Ако се приеме за вярна идеята на историка Борис Рибаков за това, че Рюрик е започнал да княжува след завладяването на Новгород, то в такъв случай виждаме подчиняващи се на една столица владения.
Гардарики
В гръцките и латински източници се изреждат големи градове, около които се е концентрирало древноруското население. Освен Киев и Новгород се споменават и позабравените днес Изборск, Полоцк, Белозерск, Любеч, Вишгород. Например, баварският географ от IX век преброил у славяните около 4000 града!
Един от признаците за държавност е съществуването на писменост. Днес вече е известно, че тя е съществувала в дохристиянска Русия. За това, например, говори писателят от X век Ибн-Фодлан, като очевидец, утвърждаващ, че руснаците винаги са пишели името на покойния на надгробния стълб, а също така и на княза, на когото той се е подчинявал. Византийците и скандинавците не само са споменавали, че славяните имат собствена писменост – буквица, но и ги наричали образован народ.
Нещо повече, във византийските източници при описването на живота на русите са се отразили и явни признаци за държавно устройство: йерархия на аристокрацията, административно деление на земите, споменават се също така и дребните князе, над които са стояли «царете».
Изгубената династия
Според общоприетата версия началото на първата управляваща в Русия династия е положено от Рюрик. Но съвременните изследователи предполагат, че Рюрикови са свалили или, поне, са сменили съществуващата там династия. Историкът Александър Самсонов говори за тясната приемственост в Русия на други развити култури – скитската и сарматската, откъдето биха могли да дойдат и първите князе на руската земя.
В «Сказание за Словен и Рус» се говори за двама братя – синове на Скит, които тръгнали нагоре от черноморските земи в търсене на нови територии. Те стигнали до бреговете на рега Волхов, където основали град Словенск, който по-късно бил наречен Велики Новгород.
По-нататък, както пише в летописта, «Словен и Рус живяха заедно в любов, и княжуваха там, и завладяха много страни по тамошния край. След тях също така княжуваха техните синове и внуци и с меч и лък си спечелиха вечна слава и богатство». В източниците се споменават също така тесните връзки на държавата Словен и Рус както с варварските народи, така и с развитите страни на Запада и Изтока.
За доказателство за истинността на тази история може да служат арабско-персийските източници на XII век, които са писали за руси и славяни, позовавайки се на епонимите Рус и Словен. Византиецът Симеон Логотет също споменава през X век Рус, като прародител на руския народ. Гърците са наричали тези земи «Велика Скития», и така потвърждават, че там са управлявали потомци на Скит.
Изхождайки от летописа, земите на Словен и Рус не веднъж са били подлагани на опустошаване, но управляващата династия се е запазила. Потомък на първите князе бил Гостомисъл, който след смъртта на четиримата синове бил последен от рода. Влъхвите, като разтълкували един от сънищата на Гостомисъл, му предсказали, че новият владетел на Новгород ще бъде синът на дъщеря му Умила и варяжкия княз Годослав. Този син е легендарният Рюрик, когото призовали да смени (или продължи, взимайки предвит роднинството) новгородската династия.
Между другото, историците не се отнасят еднозначно към подобна версия за династическа приемственост. В частност, Н. М. Карамзин и С. М. Соловьов са поставили под съмнение съществуването на Гостомисъл. Нещо повече, някои археолози се съмняват в самото съществуване на Новгород преди IX век. Разкопките на «Рюриково городище» са потвърдили само следите от късното скандинавско и западнославянско присъствие по тези земи.
Всички пътища водят към Киев
Ако може да се постави под съмнение достоверността на «Сказание за Словен и Рус», то съществуването на «Северните архонтства» е признато от историците. Така византийците са наричали непокорните земи-държави, намиращи се в Северното Причерноморие, които през VI и VII век били сериозна заплаха за Константинопол.
Разкопките в централна Украйна потвърдиха съществуването на някога развити и гъстонаселени територии. Тези протодържавни образования са били обединени от понятието «Черняховска култура». Установено е, че по тези земи са се развивали железообработване, леене на бронз, коване и каменоделство, както и ювелирно дело и сечене на монети. Историците отбелязват високото ниво на стопанисване и активната търговия на представителите на «Черняховската култура» с големите антични центрове. Според мнението на академик В. В. Седов основното население по тези места са били славяните-скити и скито-сарматите. По-късно, около V век именно в центъра на «Черняховската култура» започва възвисяването си Киев – бъдещата столица на Древноруската държава, чийто основател според «Повест за изминалите години» е Кий. Истина е, че историкът Н. М. Тихомиров отмества времето на основаване на Киев към VIII век. Въпреки, че други изследователи възразяват и отнасят новата дата към IV век, давайки за пример един от средновековните летописни източници: «Бысть основание его в лето от Христа 334» (Беше основан през 334 година от н.е.).
Поддръжникът на по-ранната версия на основаването на Киев историкът М. Ю. Брайчевский, опирайки се на трудовете на византийския писател Никифор Григора, твърди, че Кий, както и много владетели на съседни държави, е получил символа на властта от ръцете на Константин Велики. В текста на Григора се споменава «повелителят на Рус», на когото императорът връчил титлата «царски кравчий» (придворен болярин).
Така, като получил благословия за князуване, Кий застанал начело на управляващата династия на младата държава със столица в Киев. Във «Велесовата книга» (която не може да се смята на достоверен източник) Кий е описан като изключителен пълководец и администратор, който, като обединил под свое командване много славянски племена, създал могъща държава.
Полският историк Ян Длугош, отбелязвайки ролята на Кий в образуването на древноруската държавност, смята, че киевският княз е основал линия на династическа приемственост: «След смъртта на Кий, Шчек и Хорив, наследници по права линия, техните синове и племенници господствали при русите много години, докато приемствеността не преминала при двама родни братя Асколд и Дир». Както ни е известно от «Повест за изминалите години» през 882 година приемникът на Рюрик Олег убил Асколд и Дир и завладял Киев. Истина е, че в «Повестта» Асколд и Дир са варяги. Но ако се опираме на версията на полския историк, то Олег е прекъснал законната династия, идваща от Кий и положил основите на управлението на новия династически клон – Рюрикови.
Така по удивителен начин се сближат съдбите на две полулегендарни династии: новгородската, започнала от Словен и Рус и киевската, произхождаща от Кий. Но и двете версии не без основание позволяват да се предположи, че древноруските земи са могли да бъдат пълноценни държави дълго преди «призоваването на варягите».
Миниатюра: Иван Глазунов. Фрагмент от триптиха „Внуците на Гостомисъл: Рюрик, Трувор, Синеус“ Тарас Репин
Источник: Кто правил Русью до прихода Рюрика
© Русская Семерка russian7.ru