Украйна удържа първата си голяма победа на световното по футбол: Белгия победи Русия с 1:0. Украинският коментатор се задави от радост и възторг. Тук той изпълни неофициалния химн на своята страна: нецензурната песничка за руския национален лидер, която преди това чухме в изпълнение на украинския външен министър. Добре, голяма работа. Нека и съседите се радват. Можем да го разберем и да простим. Много можем да разберем, не всичко обаче. Свободните хора са в правото си да не обичат Русия заедно с всичките й жители и президент, да смятат страната за агресор и виновица за всички украински беди. Но има някои моменти, които , като си припомня, просто ми става лошо.
Ръководителят на комитета по здравеопазване във Върховната рада Татяна Бахтеева заяви, че в хода на бойните действия в източната част на Украйна към този момент са загинали повече от 40 деца.
Аз дълго време съм преподавала в училище. Но никога не съм имала толкова голям клас. И сега се страхувам, че тази картина ще ме преследва в сънищата ми. Бие звънецът, аз влизам в клас, но там няма нито едно от моите деца. Само портрети стоят на чиновете и букети с четен брой цветя. Русия скърби за тези деца. В Украйна те са наречени съпътстващи загуби. Ето това не мога да проумея, не мога да разбера… Та чии са тези деца?
Можем да приемем за момент и да разгледаме и чуждата гледна точка. Вие наричате опълченците, които воюват в Донбас, терористи, прикриващи се с мирните жители, като с жив щит. Добре, нека допуснем, че тези нещастни жители са развили стокхолмския синдром. Те ненавиждат своите спасители и обожават своите тирани. Но нали заложниците никога не са виновни за това?
Колко години ни припомнят събитията в Дубровка и Беслан? Кого обвиняват за тези жертви? Нашето ръководство. Те не са могли да спасят всички, но цялата страна бе съпричастна с тези, които са изгубили своите близки и роднини по време на трагичните събития. Пресата бе изпълнена с публикации и за тези, които за загинали, и за оцелелите. Всяка година на първи септември почти всички вестници, списания и телевизии се връщат към темата за Беслан. Това са много сериозни рани, които и до ден днешен не са заздравяли. Удивителна е тук реакцията на културния и политическия елит на Украйна към трагедията, случила се буквално пред очите им.
Още веднъж: нека Русия е виновна за всичките им беди. Не, не руски граждани загиват. Загиват мирни граждани на Украйна. Броят на жертвите скоро ще надвиши (даже по официални данни) броя на жертвите от всички терористични актове на територията на Русия. Но къде са телевизионните маратони, къде са мащабните инициативи за помощ на пострадалите граждани по време на антитерористичната операция (така наречената АТО)? Не, пари се събират само за бронежилетки за тези, които не умеят толкова добре да стрелят. По украинските телевизии и в социалната мрежа постоянно се появяват сюжети за „неблагодарните бежанци” и дезертьори от югоизток. Посланието е едно: идете си в Русия, какво правите при нас. Не става съвсем ясно, Русия ли е нападнала Украйна? Или югоизточната част на Украйна по някакъв начин напада централната?
Това плаши повече от всичко. Мъртвешкото равнодушие към сълзите и съдбите на своите собствени сънародници. Към тези хора, които уговарят да останат в състава на Украйна с помощта на танкове и военни самолети. Нека си спомним как Чечня два пъти за новата си история бе разпокъсвана от конфликти. Ако Украйна иска да влезе в Европа, защо не обърне внимание на опитите за развод между Чехия и Словакия? Защо не си спомни 1991 г., когато страшната и агресивна Русия просто пусна всички републики „да отплуват“ свободно, в това число и самата Украйна? Защо не си спомни, че днес украинската армия отстоява тези граници, които е нарисувал на картата този същият дядо Ленин, чиито паметници сега рушат във всички части на Украйна?
Впрочем, това са реторични въпроси. Нереторичният въпрос тук е само един. Защо украинските граждани и либералната интелигенция до такава степен пренебрегват човешкия живот на тези, които мислят различно от тях?
http://www.youtube.com/watch?v=BWuEu7154cM
Източник: КП