Княз Александър Трубецкой: За да носиш титла, трябва постоянно да я заслужаваш

Княз Александър Трубецкой: За да носиш титла, трябва постоянно да я заслужаваш

Публикувано от:

Александър Трубецкой е потомък на известната руска фамилия аристократи Трубецкие. Той е роден във Франция, където бягат родителите му след 1917 г. Председател е на Сдружението за френско-руски отношения, а от 30 юни до 4 юли в Шипка е участник в церемонията по откриването на преместения от Стара Загора паметник–кръст на донските казаци, погребани в Града на липите в периода 1921–1927 г. Княз Трубецкой присъства  на тържествата в качеството си на председател на Обществото за опазване паметта на Имперската гвардия в Русия.

Княз Александър Трубецкой1

Негово благородие бе любезен да отговори на въпросите ни:

– Александър Александрович, за първи път ли идвате в България?

– Имам приятели тук. Посещавам страната ви от 15 години вече. Идвам не само на гости, но и по повод разни културни и обществени мероприятия. Посещавал съм София, Плевен, Банско и други български градове. На Шипка съм се изкачвал посред зима. Бяхме дошли с нашата руска делегация от Париж. Тогава на паметника отслужиха панихида за загиналите воини. Така че съм идвал и през лятото, и през зимата, но все още не съм имал повод да стигна до вашето Черно море.

– Дали се е запазила духовната връзка между Русия и България? Има ли я?

– Знаете ли, според мен тази връзка винаги ще я има, защото именно от тези земи е дошло православието и писмеността в Русия. А това няма как да не се помни. Двете страни винаги са имали приятелска, братска дружба, забележете, във всички периоди, та дори и в най-трудните. Аз самият съм бил свидетел как българското правителство прави резки изявления по адрес на Русия, а българския народ обратното, винаги добронамерен и топъл към нас. Връзката между народите ни е силна въпреки всичко, според мен тя никога няма да изчезне.

– Александър Александрович, наскоро се завърнахте от Крим. Каква е обстановката там?

– В Крим всичко е спокойно, дори няма засилено присъствие на правоохранителните органи, няма военни, нито каквито и да било други охранителни и военни структури. Хората, с които разговарях ми споделяха, че са много щастливи от това да са част от Русия. Те казват, че са чакали това завръщане цели 23 години. Направи ми впечатление, че когато разказват нещо от близкото минало, казват „това беше в украинските времена“. Тогава аз ги питам, но това беше съвсем скоро, като казвате „беше в украинските времена“ сякаш става въпрос за нещо, което се е случило преди десетилетия и дори векове, а те ми отговарят, че за тях тези времена наистина са в далечно минало, сякаш е било много отдавна. В тази връзка, населението там много бързо премина периода на адаптация. Не съм забелязал, нито някой да ми е споделял, че се страхува да живее там, обратното – хората са вече спокойни. Между Симферопол и Ялта не съм забелязал да има някакво напрежение, единствено има пътна полиция, но къде я няма? Бях и в Севастопол. Там обстановката е същата. Хората ми разказаха, как са гласували на референдума. Те казаха, че са отишли с голямо желание и надежда, никой не ги е карал насила да се самоопределят.

-Подкрепяте ли мнението, че войната в Украйна е война на САЩ срещу Русия?

– Да, смятам, че е точно така. САЩ обкръжиха Русия. Ако погледнете картата, американските военни бази са почти навсякъде, включително на Балканския полуостров, а вече и в Балтийските държави. Мисля, че е напълно възможно следващия етап да бъде Украйна. Тя е най-близка като страна и като територия до Русия, стратегически удобна е с цел да се държи Русия под контрол и да бъде лесна за манипулиране. Нещата са прости, достатъчно е да погледнете картата и сами ще се уверите в това.

– Какво е да си аристократ? Тежко ли се носи титлата княз?

– Знаете ли, на нас ни е по-трудно. Знаете ли защо? Защото, за да носим достойно титлата си, ние непрекъснато трябва да я заслужаваме с делата си. Ще ви отговоря с думите на моите родители. Ние сме наследили фамилия, която е влязла в историята на Русия, тя е дворянска, княжеска. Това по никакъв начин обаче не може да служи като заслуга, защото преди всичко, всеки от нас трябва да заслужи достойнството и уважението на хората. В този смисъл на нас понякога ни е по-трудно, защото хората гледат как се държим, как постъпваме и т.н.

– Нека да се върнем към Украйна, как виждате развитието, а дори и изхода от тази нелека и деликатна ситуация?

– Това е една борба между доброто и злото, така ги виждам нещата. Аз се надявам, че в тази борба злото ще изгуби. Нямам представа, какво предстои, какво ще се случи занапред. Засега нищо добро не се задава, затова остава само да се молим и да вярваме, че всичко там ще се успокои. В момента е абсолютно безсмислено да се напомня и говори на украинците за създаването на Киевска Рус, за дълбоките общи корени, защото те смятат това за провокация, изобщо не желаят да слушат. Въпреки случващото се там, нас ни обединява православната църква, а то е много силно.

– Целият свят се пита, защо Владимир Путин все още не е въвел миротворчески сили в Украйна, защо мълчи, какво чака? Какво е вашето мнение по всичките тези въпроси?

– Моето мнение е такова, че в източна Украйна има както украинци, така и етнически руснаци и като цяло не всички от тях искат да се присъединят към Русия. Те просто искат да говорят родния си език, в случая руски, да имат равни права с останалото население на страната, единна Украйна. Искат като всяка етническа прослойка, да имат съответните на привилегии. Така например, преди години Русия предложи на Украйна конфедерация, но тя по някакви причини не прие предложението. А между другото това работи успешно, да вземем за пример Швейцария, където някои жители разговарят на различни езици, но използват общ език – английски и се разбират прекрасно. Страната е единна и процъфтяваща. Така че не виждам нищо лошо в това.

Относно въвеждането на руски войски в Украйна, мога да кажа само, че сега е крайно опасно, защото поради икономическото си състояние САЩ са готови на всичко, така ми се струва. Много от техните политици смятат, че когато в страната е налице лоша икономическа ситуация, то трябва непременно да се започне някъде война, между другото това го доказва историята. Поради тези причини днес е опасно да се играе в тази игра. В днешната ситуация с Украйна, решението на Владимир Путин е мъдро. Историята показва, че много държавни лидери са взимали мъдри решения, които хората не са разбирали, обаче след време се е доказало, че тези решения са били необходими, а следователно и правилни.

– Светът през последните 25 години живее в еднополюсен модел, но в последно време, а особено покрай събитията в Украйна, сякаш се завърна двуполюсния модел и много от държавите ще могат да се определят според своите изисквания към определените полюси. Вие как виждате този процес?

– Като всички… нищо не виждам (усмихва се). Това е една неконтролируема ситуация, но едно със сигурност мога да кажа, че еднополюсния свят никога не е съществувал. Разбира се той беше много ясен по време на студената война между съветския блок и атлантическия блок, тогава наистина всичко беше ясно, защото картите бяха на масата и се виждаше кой срещу кого играе. След това тази ситуация се прекрати и се появи псевдо еднополюсен свят, но въпреки това играта продължаваше. Понякога имаше известни затишия, а друг път изригваше като вулкан. И ето днес ние наблюдаваме поредното изригване на някакъв вулкан. Не съм политик, нито политолог затова не мога да прогнозирам, но ние също призоваваме към същото – яснота. Ние също бихме искали да знаем какво ще се случи и също се намираме в очакване на отговорите.

– Разкажете малко за международната организация на руските сънародници?

– Да съществува такава организация, в която членувам. Тя работи в цял свят и благодарение на нея имах щастието да се запозная със сънародниците си в Европа, Китай, в САЩ, в Южна Америка, в африканските страни и т. н. Също така, тук в България има други организации, които съществуват и работят с различни проекти за поддържане на духовни и исторически връзки между Русия и България, което подкрепям искрено.

Шипка