Кисинджър: Западът допусна грешки в Украйна

Няма как да приемем принципа, че всяка страна може просто да променя границите и да взема провинция от друга държава. Но ако Западът е честен пред себе си, трябва да признае, че допусна грешки относно кризата в Украйна.

Анексирането на Крим не беше движение към глобално завоевание. Не приличаше на нахлуването на Хитлер в Чехословакия. Трябва да си зададем въпроса какво беше това. Путин похарчи милиарди долари за Зимните олимпийски игри в Сочи. Темата на Олимпиадата беше, че Русия е прогресивна страна, обвързана със Запада чрез своята култура, а следователно вероятно иска да бъде част от него. Така че няма никакъв смисъл една седмица след закриването на Олимпийските игри Путин да вземе Крим и да започне война за Украйна. Трябва да се попитаме защо се случи това.

Западът също има известна отговорност за ескалацията. Европа и Америка не разбраха последиците от тези събития, които започнаха с преговорите за икономически отношения на Украйна с ЕС и завършиха с демонстрации в Киев. Всичко това и последиците от тези събития трябваше да бъдат предмет на диалог с Русия. Това не означава, че руският отговор беше уместен.

Не смятам, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени без отстъпки от страна на руснаците, но ще изтъкна някои проблеми, които те пораждат. Когато говорим за глобална икономика и след това използваме санкции в рамките на глобалната икономика, тогава големи държави, мислещи за бъдещето си, ще опитат да се защитят от потенциални опасности и правейки го, ще създадат меркантилистка глобална икономика. И имам особен проблем с идеята за лични санкции. Публикувахме списък с хора, които са санкционирани. Когато дойде време да отменим санкциите, какво ще кажем? Следните четирима души вече са свободни от санкции, а други четирима не са. Защо тези четирима? Мисля, че винаги когато започваш нещо, трябва да мислиш какво искаш да постигнеш и какъв трябва да е краят.

Трябва да помним, че Русия е важна част от международната система и следователно полезна при разрешаването на всякакви кризи, например при споразумението за ядреното разпространение с Иран или за Сирия. Това трябва да има предимство спрямо тактическа ескалация по конкретен случай. От една страна е важно, че Украйна остава независима държава и трябва да има правото на икономически и търговски връзки по свой избор. Но не мисля, че е природен закон всяка страна да има право да бъде съюзник в рамките на НАТО. Знаем, че НАТО никога няма да гласува единодушно за приемането на Украйна.

Има опасност от нова Студена война и тя не трябва да бъде пренебрегвана. Мисля, че възобновяване на Студената война би било историческа трагедия. Ако може да бъде избегнат конфликт на основа, отразяваща морал и сигурност, трябва да опитаме да го избегнем. Западът не можеше да приеме анексирането на Крим и бяха необходими някои контрамерки. Но никой на Запад не предложи конкретна програма за възстановяване на Крим. Никой не иска да се сражава за Източна Украйна. Това е факт. Така че можеха да кажат: „Не приемаме това и няма да гледаме на Крим като на руска територия според международното право, както продължихме да смятаме балтийските страни за независими по време на съветското управление.

Сирийската криза не може да бъде интерпретирана като безмилостен диктатор срещу безпомощно население, нито пък е гарантирано, че населението ще стане по-демократично, ако диктаторът бъде свален. Действително сирийският народ страда и заслужава съчувствие и хуманитарна помощ. Това е мултиетнически конфликт. Това отчасти е бунт срещу старата структура в Близкия Изток. И отчасти е бунт срещу правителството. Сега, ако някой има желание да поправи всички тези проблеми и иска да направи саможертви за поправянето им, ако мисли, че може да създаде нещо, което ще спомогне за това, тогава може да каже: „Ще приложа правото за намеса“, но това означава военни мерки и желание да се изправиш срещу последствията. Погледнете Либия. Няма съмнение, че беше морално оправдано да свалим Муамар Кадафи, но не желаехме да запълним вакуума след това. Поради тази причина имаме милиции, борещи се една срещу друга днес. Получаваме неуправляема територия и оръжеен склад за Африка. Не можем да се борим с Асад. Това би било отричане на нещата, които сме правили и заявявали с години. Но честно казано, мисля, че трябваше да имаме диалог с Русия и да попитаме какъв изход искаме в Сирия, да формулираме стратегия заедно. Беше погрешно да се казва от самото начало, че Асад трябва да си отиде, въпреки че това е желана крайна цел. Сега, когато сме блокирани в конфликт с Русия, споразумение за иранската ядрена програма става по-трудно.

Разтревожен съм вътрешното разделение в САЩ след изборите в средата на мандата, спечелени от републиканците и отбелязва, че по негово време също е имало политически борби, но контактите и сътрудничеството между опонентите от двете големи партии са били много повече. Смятам, че Хилари Клинтън може да бъде силен президент на САЩ, но би било по-добре, ако има промяна в администрацията. Републиканците трябва да предложат добър кандидат. /БГНЕС

––––

Хенри Кисинджър, американски дипломат и държавен деец. Държавен секретар на САЩ /1973-1977/. Пълен текст на интервюто му пред германското издание „Шпигел“.