Той е първият разузнавач, удостоен със званието Герой на Съветския Съюз в мирно време.
Кеворк Вартанян е роден на 17 февруари 1924 г. в Ростов на Дон в арменско семейство. Баща му – Андрей Василиевич Вартанян е бил директор на маслобойна фабрика. През 1930 г., когато Кеворк Вартанян е на шест години, семейството му заминава за Иран. Андрей Василиевич е свързан със съветското външно разузнаване. Позициите на Вартанян-баща — човек с връзки и солидно положение в обществото, собственик на фабрика за сладкарски изделия, известна в целия Иран със своите сладкиши — са били за него надеждно прикритие. Използвайки го, Андрей Василиевич е извършвал активна разузнавателна и агентурна дейност: вербуване, поддържане на връзка с нелегални лица.
Следвайки стъпките на баща си, Кеворк Вартанян свързва живота си с разузнавателната дейност. На 4 февруари 1940 г. той установява контакт с техеранската резидентура на съветското разузнаване в лицето на Иван Агаянц. След срещата с резидента Кеворк Андреевич, на когото е даден оперативен псевдоним „Амир“, получава задачата да създаде група от няколко надеждни момчета. Амир бързо се справил с първата си задача, като създал група от съмишленици на приблизително еднаква възраст, наречена „Леката кавалерия.“
Две години по-късно към групата се присъединява Гоар – сестрата на един от активните членове на резидентурата Оганес, която впоследствие ще стане спътница в живота на Кеворк Вартанян.
В началото на 1940-те години в Иран, поради стратегическото (главно заради големите запаси от петрол) и географското значение на региона, се пресичат интересите на водещите световни сили от онова време. Към началото на Великата отечествена война в Иран се намирали около 20 хиляди германски граждани – военни инструктори и агенти под прикритието на търговци, банкери, инженери; ръководител на германската резидентура в Иран е бил Франц Майер. Групата на Вартанян разкрила около 400 агенти сред иранците, работещи за Германия.
През 1942 г. британците откриват в Иран разузнавателна школа, където подготвяли агенти за внедряване на територията на СССР. Вартанян успява да постъпи в тази школа и да установи самоличността на обучаващите се, което помага за тяхното задържане след внедряването им в СССР.
Текеранската конференция
Конференцията в Техеран е първата среща на „Голямата тройка“, на която са взети решения, определящи бъдещото устройство на света. Ръководството на нацистка Германия наредило на Абвера да организира в Техеран покушение срещу лидерите на СССР, САЩ и Великобритания.
Секретната операция с кодовото наименование „Дълъг скок“ е разработена от шефа на тайните служби на СС в VI отдел на Главната дирекция за имперска сигурност, специалният агент на Хитлер за особени поръчения, оберщурмбанфюрер Ото Скорцени. По-късно, през 1966 г., Скорцени потвърдил, че е имал за задача от Хитлер да убие Сталин, Чърчил и Рузвелт или да ги отвлече в Техеран, прониквайки в британското посолство от страна на арменското гробище.
В края на лятото на 1943 г. германците спускат в района на Кумското езеро близо до град Кум (на 70 км от Техеран) екип от шестима радисти. Германците се маскирали с местни дрехи, боядисали косите си, а някои дори се представяли за мюсюлмански духовници. Съветските специални служби нямали достъп до това място. На десет камили германците пренасяли радиостанции, оръжие и оборудване. Тяхната конспиративна вила в Техеран се намирала на една от централните улици, недалеч от посолствата на СССР и Великобритания. От вилата групата радисти установила радиоконтакт с Берлин за подготовка на десанта на диверсантите, водени от Скорцени.
Плановете на Вермахта не се осъществяват. Агентите на Вартанян, съвместно с англичаните от МИ-6 пеленгират и дешифрират всичките им съобщения. Скоро след продължителни търсения на радиопредавателя цялата група е заловена и принудена да работи с Берлин „под контрол“. Наредено им е да предадат, че са разкрити. Научавайки за провала, Берлин се отказва от плановете си.
В резултат на проведената операция групата младежи, под ръководството на 19-годишния Вартанян, осуетяват една от най-секретните операции на Третия райх. Няколко дни преди началото на конференцията, в Техеран са арестувани немски агенти, включително резидентът Франц Майер, когото откриват в арменското гробище, където работел като гробар, с боядисани коси и пуснал брада.
За тази най-гръмка история, когато Кеворк Вартанян, незавършил разузнавателната школа, предотвратява операцията «Длинный прыжок»- (“Дългият скок“), целяща да отстрани лидерите на „Голямата тройка“, подготвена от нацисткия супердиверсант Ото Скорцени, разказва пред в. „Култура“ неговият биограф – писателят и журналист Николай Долгополов :
„…Ръководител на изпълнението е бил легендарният съветски разузнавач, учител на Вартанян – Иван Агаянц. Но ролята на Вартанян в откриването на немските радисти е велика. 19-годишният оперативен работнк е възглавявал в Техеран младежка група от 7 души, наречена „леката кавалерия“… Най-младият сътрудник – Гоар е била само на 17 години…“
Следва цяла серия от операции в различни страни на света. Задграничната командировка на разузнавача е продължила до 1986 година, а на служба е останал до 1992 година.
До Кеворк Вартанян винаги е била неговата съпруга Гоар…
Многогодишната им работа зад границата е без нито един провал… Следвоенната разузнавателна дейност на съпрузите Вартанян се провежда в Италия, Германия, Франция, Китай, Индия и САЩ. Работейки срещу НАТО, семейство Вартанян се специализирали във военно-политическото разузнаване.
Те са живели заедно над 60 години. Идеална двойка. Прекрасно са се разбирали един друг, между тях е съществувала необикновена съвместимост. За съжаление не са имали възможност да си родят деца, въпреки, че много са желаели. Такава е цената на работата в разузнаването.
През февруари 2013 година Министерството на отбраната на Армения е учредило ведомствен медал в чест на Кеворк Вартанян. Пръв кавалер на наградата е станала неговата вдовица…
Кеворк Андреевич Вартанян умира на 10 януари 2012 г. Погребан е в Троекуровското гробище в Москва.
Гоар Левоновна Вартанян умира на 25 ноември 2019 г. Погребана е с военни почести до съпруга си.
http://itar-tass.com/obschestvo/1193274
http://portal-kultura.ru/articles/books/22799-proval-operatsii-dlinnyy-pryzhok/