Като пилци в кълчища

Омотаха се като пилета в кълчища! Гузни, хрисими, усетили, че стъпват върху доста изтънял лед. Извънредният брифинг, който събра „на пожар“ Борисов, Плевнелиев и Ненчев и ги включи в обяснителен режим, намирисва и на извънредна ситуация в държавата. Защото и занапред поетапното ни затъване в НАТО-вското блато, обрасло с всевъзможни „инициативи“ и „проекти“ срещу „агресивната Русия“, изглежда необратимо. И няма да срещне спирачка, докато не загазим съвсем.

Един отказ на Турция да приеме 200 бежанци, които сме искали да бъдат върнати, стана повод за истерични спекулации и страх, дори от страна на самия Борисов, че Анкара може да е спряла едностранно споразумението за реадмисия. Причината – публично отклонената от него покана на румънския президент Йоханис предния ден за общ боен флот в Черно море между България, Румъния, Турция и Украйна, който да неутрализирал Русия. Слава Богу, „новината“, която взриви нета, се оказа блъф. Но пък изкара на преден план очевидния разнобой и хаоса във властта за външната политика, в които държавата ни се гърчи.

Прави му чест на Борисов, че прояви чувство за мярка с отказа за общата флотилия. И недвусмислено показа кой все още „води парада“, като посви „сармите“ на разпасалите се свои съотборници. Първо – с набързо привикания на „червеното килимче“ Плевнелиев. И второ – с „дърпането на уши“ в познатия му стил за събиране овациите на публиката: „Ако Митов и Ненчев са поели такива ангажименти, ще ги изпратя да воюват на военните кораби“.

Витиеватите обяснения и клишета за замазване на положението, с които тримата ни заляха впоследствие, няма как да прикрият тези факти. Нито пък могат да притъпят пословичната им демагогия. Сега Плевнелиев говори колко много сме искали „да бъдем добър съсед на всички“ и как „никога не сме водили външна политика „срещу“. Но знаем как възторжено обеща на Йоханис, че „България не само на думи, но и на дела ще подкрепи всяко усилие за подобряване на сигурността в региона“. И как „нашите румънски приятели инициираха нова инициатива, която ние подкрепяме – Регионална черноморска морска инициатива. Тя е изцяло отбранителна“ – това са точните му думи.

И Ненчев, и Плевнелиев сега препират гузните си съвести с оправданието „НАТО“ – ако НАТО реши, ако НАТО предложи, в рамките на НАТО… Демек, ако от НАТО им кажат директно „Хайде с нас против Русия“, ще се навият първосигнално, без да мислят?! Говорители, които ни казват да свикваме, че нищо персонално не зависи от БГ президент, премиер, министри и всички надолу по веригата. Нашата територия има стратегическо геополитическо значение и никой няма да ни пита какво трябва да се прави. Дотук се докарахме!

Какво обаче да очакваме след хазартната постъпка на Борисов? Хазартна, защото изглежда твърде рискована на фона на „началниците“ от Вашингтон, които ни дърпат конците, особено за отбраната. Дали тя не е сигнал, че той си търси удобни поводи за оттегляне от премиерския пост? Предсрочни избори? Ново правителство? Президентски мераци? Каквото и да е, трябва да свикваме, че подобни брифинги ще зачестяват. А най-вече да не забравяме, че днес казва едно, утре – баш точно обратното!

Автор: Валентин Георгиев, в. „Дума“